Кой прекръсти циганите у нас на роми?

Харесваме ли ги или не, те са част от българския народ и са оставили значим белег в нашата история, бит и култура

Как да променим „Балалайка“ и да запеем „Ромка стара пуши с лула“?

Коментирайки неотдавнашната агресия над полицаи в ромската махала в Ботевград, зам.-министърът на вътрешните работи Стефан Балабанов каза: „Това се случва за пореден път, това е една практика на тези наши цигани събратя и не знам защо някои ги наричат роми“.

Кой и защо наистина прекръсти нашите цигани на роми? С какво думата ром е по-добра от думата циганин, която е наложена от векове в световен мащаб и в България? Всички организации у нас, занимаващи се с въпросите на циганите, наричат себе си „ромски“, а във Великотърновския университет даже са създали специалност „ромистика“ (ново измислена дума) и „ромски език“. Защо е нужно това? Защо карат българските цигани да се срамуват от думата „циганин“, и изкуствено да им се втълпява, че те са „роми“?

Думата „цигани“ е стара като света. Днес я употребяват французи, руснаци, португалци , холандци, германци, унгарци, италианци, поляци, сърби и много други народи. В България циганите са се разселили още по време на турското робство и са станали съставна част от българското общество. Във всяка една държава, където се настаняват, те имат свой принос към местната култура, на тях се посвещават музикални произведения и лирични стихотворения, стават и герои на филми. Кармен от операта на Бизе е циганка. Йохан Щраус написва цяла опера „Цигански барон“. В Русия Пушкин написва известната поема „Цигани“. Руските цигански романси са прочути, никога руснаците няма да ги нарекат ромски. В една прекрасна руска песен „Смуглянка“ се пее: „Лятна ранна утрин беше,/ зърнах аз в съседния двор,/ там циганка- молдованка/ гроздови зърна береше.“

Испанците, също като руснаците, обичат своите цигани, за които се смята, че са първосъздатели на прочутия испански национален танц фламенко. В Испания великият поет Лорка създава едно от най-прекрасните си стихотворения „Невярната съпруга“, за любовна среща между млад циганин и циганка.

Циганите са музикален народ и един от любимите им инструменти е цигулката. Най-големият унгарски поет Шандор Петьофи в „Покрай селските дувари“ описва така терзанията на един влюбен: „Покрай селските дувари/ с циганите- цигулари/ ще се скитам ще се клатя/ със бутилка във ръката!“

Животът на циганите е предмет и на игрални филми в много страни. През 1967 г. сръбският режисьор Александър Петрович създава „Срещал съм и щастливи цигани“, а през 1998 г. Емил Кустурица прави „Циганско време“. В Съветския съюз през 1975 г. молдовският режисьор Емил Лотеану прави филма „Таборът отива към небето“ за трагичната любов на двама млади цигани, конекрадецът Лойко и красавицата Рада, получил международни награди на фестивали в Прага, Белград и Париж. Но и ние не оставаме назад - през 1996 г. българският режисьор Георги Дюлгеров прави филма „Черната лястовица“, спечелил награда на фестивала „Златната роза“ във Варна, описващ любовна история между млади циганин и циганка.

Българският циганин е широко упоменаван в българското народно творчество. Една народна песен от Самоковско носи името „Циганче грабва хубава Дана“. Песента е и смешна, и трогателна: откраднал младия циганин хубавата Дана и я завел в неговото село, там й почернили лицето, „три дена на чад държале, та да си стане църна циганка“. Дана му родила дете, но един ден избягала, върнала се в нейното си село, майка й отначало не я познала, а после „земала три ока сапун, три дни е мила, мила и трила, додек станала бела бугарка“. Но Дана не издържала и след няколко дни се върнала в циганското село и там видяла, че детето й плаче, и попитала циганките защо плаче, а те и отвърнали: „Тако ми бога, бела бугарко,/ Еве стана три дни и три нощи/ Ка си ошла макя по дарба,/ Нема макя от дарба да дойде“.

Циганският мотив съществува и в съвременната българска литература. Йордан Йовков в „Старопланински легенди“ разказва за неосъществената любов на красивата циганка Божура, влюбила се в българина Василчо и самоубила се след смъртта му. Елин Пелин описва в своя разказ „Скорецът“ голямата и трагична любов между циганин гуслар, наречен „Скорецът“ и младото циганско момиче Зуза. През 1981 г. писателят Банко Банков издаде повестта „Циганско лято“, а през 2009 г. Пенчо Ковачев издаде сборник разкази „Цигански късмет“. Българските поети Александър Муратов в „Край Вит“, Иван Давидков в „Циганско чергило“ и Иван Рудников в „Пейзаж“ описват живота на българските цигани.

Българските цигани са също музикални, като руските, испанските и други. Елисавета Багряна в „Радио“ пише: „Свирете ми, цигулки, екнали в нощта,/ пей циганино!“

Цигански мотиви има и в творчеството на поетите Влади Любенов и Ивайло Диманов, който в „Покаяние“ оприличава есента така: „Есента ме поглежда с насмешка и тръгва нататък,/ есента е красавица мургава с черни коси.../ Отведи ме оттук, моя циганко млада,/ отведи ме оттук и душата ми грешна спаси.“

Прекрасни стихове, но опитай се да опишеш прекрасната есен като ромска и момичето като „моя ромко млада“! Или пък да смениш романтичния образ в песента на Грета Ганчева „Балалайка“: „Циганка стара пуши с лула/ и си спомня за младостта „ с отблъскващото „Ромка стара пуши с лула“?

В България си имаме и един цигански поет, който твореше в миналото - Усин Керим, и в един негов стих пише:..“Циганин съм. Ала нож във джоба аз не нося и не дебна кон да ти открадна!“

Е, вярно, че има някои цигани, които не признават, че личната собственост е неприкосновена. Днес цигани по селата крадат овошките на селяните, но преди демокрацията те имаха работа в кооперативните стопанства и се изхранваха, и в градовете имаха работа, служеха и в трудовите войски, които им даваха професионални умения, нямаше нужда да крадат за да се прехранват.

Имат ли и други кусури циганите? Имат, разбира се. Много цигански семейства раждат повече деца, отколкото могат да изхранят и отгледат. Женят невръстни момчета и момичета. От безработица, бедност, необразованост - тяхна си е вината, че изваждат преждевременно децата си от училищата - често проявяват агресивност, настроение срещу представители на властта, грабват колове и хвърлят камъни, трошат линейки на бърза помощ, затова, че не са пристигнали според тях навреме, а и властта избягва да ги респектира с употреба на сила, когато това очевидно се налага, страхувайки се да не се разпали пожар.

Но могат да си решат всичките кусури, ако се справят с най-важните - да се организират и да си търсят правата, като избират свестни лидери, а не цигански барони, и най-вече като образоват децата си.

А циганският род в световен мащаб има свои видни представители. Цигански произход имат френският режисьор Тони Гатлиф, великият френски футболист Ерик Кантона, крилото на „Севиля“ Хесус Навас, италианският футболен национал Андреа Пирло, великият испански цигулар и композитор Пабло Сарасате, гениалният испански китарист Пако де Лусия, световноизвестният китарист и джаз изпълнител от френско-белгийски произход Джанго Райнхард, музикантите от Джипси Кингс и много други. У нас си имаме изключителният сърдечен хирург д-р Чирков, журналистът и поет Христо Христов, удостоен през 1998 г. с голямата награда за любовна поезия в град Ланчиано, Италия, поетесата Сали Ибрахим, художникът Сюлейман Сеферов, големият акордеонист Ибро Лолов, виртуозният цигулар Венци Такев, участничката в Евровизия Софи Маринова, фолк певицата Бони, имаме си Серафим Тодоров, един от най-великите български боксьори за всички времена с 3 световни и 3 европейски титли, наш е и олимпийският медалист по бокс Борис Георгиев. Имаме си даже и наш гей-певец с чудесен глас - Азис.

Българските цигани, харесваме ли ги или не, са си наши, те са българи от цигански етнос, част от българския народ, и са оставили значим белег в нашата история, бит и култура като цигани, а не като роми. Една щастлива циганка - социалната работничка в Брезник Даниела Захова, която определя себе си не като ромка, а като циганка, казва: „И като ме видят хората не да казват: циганска му работа, а да кажат: ето, това е преуспяла циганка, която иска да бъде нещо в обществото“.

Кой и защо наистина прекръсти циганите ни на роми?

Коментари

Задължително поле