Няма да злорадствам над Кирил Петков, защото подаването на оставка е мъжка постъпка само по себе си. Само че в края на ерата „Промяната“ ми се ще да поразмишляваме малко над всичките уроци, с които една искрена енергия за промяна беше превърната в аматьорски опит за редовна корупция и разочарование на народа.
На първо място е добре да помним арогантността. Аз, както много други, бях отблъснат от крайните заявки на Киро как „Промяната“ са „добрите“ и който не е с тях, е „мафията“. Не, няма да направиш нищо, като се поставяш над всички други. Не е случайно, че до ден днешен една от подигравките за градските либерали е „умните и красиви“. Минимум трябва да имаш някакво покритие при всичко това — с една шепа гласове не става.
Арогантността произвежда и визията на същите тези хора, че промяната ще стане, като те — елитът — измамят нас, простосмъртните и прости, та ще ни променят насила.
„Ала-бала с президента“ беше символично за манталитета на много такива хора, които всъщност ненавиждат народа и се считат за повече от него. Е, да, ама не се получава така уравнението. Измамата винаги ще е обречена на провал — рано или късно.
Свързано с това — и деструктивната политика просто не работи. Ако идеята ти е да „опраскаш“ врага, ако целият ти подход е да нападаш другите, ти автоматично отказваш повечето хора да те подкрепят. Нормалният човек не изпитва някаква лична вендета срещу този или онзи човек — нормалният човек иска да живее по-добре. Ако подходиш конструктивно и му предложиш как да стане това и не нападаш всеки, който се съмнява в теб — ще имаш успех. Иначе — само малко ще трае ала-бала.
Не на последно място — идеята, че клин клин избива в сферата на корупцията и мафията, е... ами, съжалявам — малоумна. Спомням си колко бях сащисан, като четох как Бойко Рашков бил необходим, защото „само ченге може да победи друго ченге“. Този манталитет го има и във връзка с днешната корупция — „само обръч от фирми може да победи друг обръч от фирми“.
Ами, не.
Няма нужда да обяснявам защо — какво стана с ареста на Борисов? Доведе до оставката на Кирил Петков.
Всичко, което съм описал, е обаче основано на една голяма грешка. Ако ще се прави нещо — трябва да се прави като хората. Усещате ли как ви описвам една половинчата работа, шмекерлък, схеми? Това промяна няма да донесе — в най-добрия случай малко ще освежи старото. Знам, че на никого не му се занимава с политика и че трябва да се прави малко повечко компромис, но неможачеството си е неможачество.
Смятам, че много от написаното от мен го знаем всички — включително хората от „Промяната“. Хубаво е да си го кажем.