Задава ли се китайска военна агресия срещу Тайван?

От година Китай се запасява с критични суровини

Единственото, което може да възпре един евентуален горещ конфликт в Далечния Изток е Белия дом

През 1938 година Нацистка Германия започва програма по оскладяване на ценни природни ресурси. До средата на 1939 г. Берлин е оскладил достатъчно количество мед, за да захрани за близо година напред нуждите си от суровината дори при отчитане на военновременно потребление.

Когато Германия влиза в Полша през септември 1939 г. страната е удвоила производството си на въглища и се е запасила с критично количество метали, които да позволят пълномащабна инвазия, дори отчитайки нарушаването на веригите на доставка, което е характерно за началото на всеки военен конфликт. Горе-долу година преди да започне инвазиите си в Тихоокеанския регион, Япония започва мащабно запасяване с калай и боксит (използван за производството на алуминий). Когато Япония развърта военната си машина, тя също разполага с огромни суровинни наличности на склад. Разбирам, че аналогията е груба и не искам да сравнявам Китай с Нацистка Германия или Япония от периода на войната, в никакъв случай, но аналогиите са очевидни.

От около година Китай работи изключително интензивно по оскладяване на критични суровини. Като човек, който цял живот търгува с метални суровини на международните пазари, мога да кажа нещо, което всички в бранша виждаме ясно - Китай се запасява. Този тренд се вижда във всички важни суровини. От около година Китай изкупува всеки килограм меден концентрат, до който може да се добере. Включително внася в Китай меден концентрат от свой чуждестранни източници, както и купува същата суровина от всеки трейдър, който има свободни количества. Което е странно от търговска гледна точка, защото всички виждат (а и Китай не го крие) как производителите на мед фактически работят на загуба. Защо изкупуваш всичко и го преработваш на загуба, освен ако не гониш някаква цел по запасяване? И защо се запасяваш в такива мащабни пропорции? 

Същото, прочее, наблюдаваме и при храните и зърното. Китай изкупува от месеци де-що карго има на пазара с хранителни продукти и зърнени култури. Понеже го правят умно канселираха едни 500 000 тона зърно от Щатите неотдавна, което разколеба теорията, че се запасяват прекомерно, но после се оказа, че са наваксали това количество от Русия.

Отвъд оскладяването на ресурси обаче има и друго. В последните две години Китай интензивно разширява бойните си способности. Още през 2023 г. Си Дзинпин казва, цитиран в анализ на Foreign Affairs от тогава, че подготвя Китай за война, включително чрез мащабно увеличаване на бюджета за отбрана. В социалната мрежа Х наскоро се появиха данни, които цитират секретни доклади на Агенцията за военно разузнаване, която твърди, че Китай в момента изгражда мащабна флотилия от огромни, уж цивилни, фериботи. Те обаче са с такъв мащаб и са изградени по такъв конструктивен начин, че позволяват преноса на танкове и друга наземна военна техника. Очаква се до края на 2026 г. Китай да разполага с над 70 такива ферибота, които според американското разузнаване биха представлявали легитимна военна цел при разгръщане на бойни действия. Към всичко това добавете и военните провокации под формата на учения, които целят да симулират блокада на Тайван и картинката ще придобие още по-мрачни краски.

Тези дни в The Wall Street Journal, за който имам абонамент от години, което явно се оказва нещо сложно в нашенски условия, не знам защо, имаше интересна статия по темата на бившия републикански конгресмен от Уисконсин Майк Галахър. Той, в кратце, прави паралел между случилото се на 7 октомври при инвазията на Хамас в Израел и поведението на Китай спрямо Тайван. Знаци, че Хамас се готви за инвазия, твърди Галахър, имаше отдавна. Но и армията, и разузнаването на Израел се бяха приспали по няколко направления. Първо, дълго време Израел си мислеше, че като си затваря очите за външните средства, които се изливат при Хамас, това ще направи терористите по-разговорчиви. Даже Израел снабдяваше Газа с безплатно електричество. ООН, ЕС и САЩ изсипваха милиарди за хуманитарна помощ в Газа, която твърде често не стигаше до нуждаещите се, а се използваше от Хамас. И това беше ясно на всички.

Второ, Израел се беше успокоил, защото гледаше на конфликта с Хамас като на хронично състояние, а не на болест, която подлежи на изненадващо възпаляване. Така Израел постави една „червена линия“, но когато нямаше ответна реакция при плавното ù настъпване или прескачане, „червената линия“ по същество спря да съществува. Или по-скоро тя си остана в главата само на Израел, но за Хамас беше ясно, че граници, които не бива да се преминават, няма. Впрочем, същото нещо наблюдавахме в Украйна. Русия първо анексира Крим, после финансираше сепаратизма в Донбас и накрая проведе пълномащабна инвазия. Всичкото това, докато обясняваше как само луди хора без морал могат да решат, че Русия ще нападне Украйна. Въобще, концепцията за „червената линия“ е много хубава, но само ако си готов на действия, ако някой прескочи линията. Ако не си готов на действия, то реално „червена линия“ няма. Тръмп каза нещо сходно пред ООН наскоро - силните думи без силни действия, които да ги подкрепят, са нищо. Въздух под налягане. С инвазията на Хамас в Израел стана ясно, че и двете гореописани обстоятелства са илюзия. Фанатичен враг не ти става приятел, когато го финансираш. Става по-силен фанатичен враг, както добре го вербализира Галахър.

Целият въпрос тук е доколко Китай е склонен да действа ирационално и под напора на политически и идеологически съображения спрямо Тайван. Това ще го покаже времето. Сигурното е само едно - когато са намесени такива фундаментални въпроси, рядко финансовата рационалност или политическата прагматичност играят сериозна роля. Много често процесите се движат не под диктата на разума, а под диктата на чистата емоция. Тя е толкова силен мотиватор, че може да намери псевдорационално обяснение абсолютно ирационално поведение. Искаш ли да обясниш уж разумно своето неразумно поведение, винаги ще можеш.

Единственото, което може да възпре един евентуален горещ конфликт в Далечния Изток е Белия дом. Доналд Тръмп е известен сред приятели и врагове като човек, който е готов да изпълни заплахите си. Виждали сме го многократно. За мен е очевидно, че Китай подгрява ситуацията за горещ конфликт. Тестват се системите, създават се предпоставки. Сигурното е, че никакви икономически или политически стимули и жестове няма да разубедят Пекин да действа агресивно, ако това е неговото фундаментално искане. Единственото, което възпира силата е обратна по посока и по-голяма по мащаб сила. Няма друго измислено.

Благодаря ви за вниманието по този въпрос.