На 7 април 2020 да почерпят

Телците да проявят търпение, Водолеите стабилизират финансите си – Дневният хороскоп на Алена

Стилиян Петров: До няколко месеца ще обявя дали се кандиратирам за президент на БФС

Коронавирусът – тор за графоманията Сред мераклиите за слава преобладават неразбрани поети

Улица в Ню Йорк е №1 по сделки с луксозни имоти Средната цена е 38,5 млн. долара

Строят апартаменти за възрастни хора

Броят на смъртните случаи от коронавирус в САЩ надхвърли 10 000

Коронавирусът предпочита мъжете

Франция съобщи за още 833 смъртни случая от Covid-19

Отмениха вечерния час в област Стара Загора

Ниските лихви повишават инвестициите в имоти Полша привлича много капитали

МЗ пуска Национална информационна система за борба с COVID-19

Пробват над 300 терапии за COVID-19

Българи от чужбина наемат жилища с виртуален оглед

Депутатите без заплата до края на извънредното положение

Константин Човиков от Бяла Слатина: Доктор Емилова дава отправна точка за промяна на света Здравето и щастието са въпрос на личен избор, убеден е известният фотограф

Специално за “Труд” д-р Людмила Емилова представя своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности – вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 46 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

 

Oт 42 години Константин се е установил в Германия, но е типичен представител на гражданите на света. Програмата на д-р Емилова го привлича редовно от 5 години в медицинския център на лекарката. За невероятните възможности на плодолечението научил от приятел, многократно вече посещавал центъра – със съпругата си, с близки хора.

За първи път Човиков дошъл през лятото на 2015 г. Носел товара на огромен стрес, по-лошото било, че го приемал като нещо неизбежно заедно с постоянната умора. Имал високо кръвно налягане, артериални плаки, уголемен и омазнен черен дроб и др. Тежал 94 кг при ръст 176 см и искал да се отърве от килограмите и дискомфорта на болежките. Причината била съвсем конкретна и свързана с професията на мъжа.

Той е фотограф от особената порода- едновременно естет и занаятчия, за когото перфектният кадър си заслужава всяко усилие. А когато не си достатъчно подвижен, няма как да се изкатериш на дърво или да се въртиш безброй пъти от легнало положение в някое стърнище, докато направиш точните кадри. Константин се срещнал с фотографията на 10 години и тя белязала всички негови житейски етапи. Родителите му били учители и отрано дали на момчето знания по най-важния предмет – дисциплина и лична отговорност.

Таткото преподавал математика и физика и заради образцово създаден и развит кабинет по военно дела получил от министерството на просветата награда- апарат Зенит 3М. С него момчето изщракало първата лента.

По-късно, докато учел в механотехникум, Константин попивал знания в кино фото клуба. Спомня си, че в ония времена във всяко училище имало добре оборудвани такива средища, създали много професионалисти във фотографията или просто провокирали интереса на цяло поколение към интересно хоби.

Казармените години на Човиков започнали в школата за запасни офицери в Плевен. Споделя, че там наистина преминал сериозна творческа школа- имал шанса да снима как БТР се подготвя за плаване и как после се извършва проверка на машината. После го изпратили да снима за списание “Армейска младеж” в София.

След войнския дълг имал късмета да се срещне с легендарната Лоте Михйлова и да є сътрудничи за фоторепортаж за Бяла Слатина. Казва, че от нея научил важните неща за занаята, останали неописани в учебниците, над които залягал упорито, когато започнал образованието си в столичния техникум по фотография и полиграфия.

Професионалният му напредък не останал незабелязан и Човиков получил покана да работи при друго признато светило на българската фотография- Георги Панамски. Той ръководел фото отдела на вестник “Работническо дело” и не пестял мъдри съвети към въодушевените младоци в редакцията. Константин не се щадял в работата, но получил… уволнение. Че го отстраняват му казал мимоходом в коридора на вестника главният редактор. “Добре се справяш, но имаш роднини на Запад и трябва да напуснеш”, отекнало като шамар, който не се забравя. В Германия живеела майката на съпругата на Константин. Връзки поддържали трудно и винаги с безпокойство какво може да ги сполети заради някое невинно писмо или колетче.

Младото семейство разбрало, че невидимите бариери за кариера и пребиваване в столицата са непреодолими и се преместило във Враца с момченцето си. Константин вече имал трудната за придобиване в онези времена титла фотограф художник и веднага започнал работа в градския център за агитационни материали. Спомня си, че ангажиментите му били ориентирани от календарни събития и се чувствал полезен въпреки голямото натоварване. Дори успявал да прави по една изложба годишно.

След 5 години относително спокойствие семейството отново имало перипетии заради коледен колет от Германия. Пред детето униформен служител разровил кутията и го разплакал, вземайки няколко от шоколадите му, защото можело да се получи само определена бройка. Човиков решил, че жена му и детето трябва да се махнат от тук и силно вярвал, че ще се намери начин да се съберат отново. Минали обаче над 2 години и половина на изпитания и неясноти, докато и той заминал за Германия (тогава Западна) само с един найлонов плик багаж и фотоапарат. И огромно огорчение, което няма как да се забрави.

Не знаел и дума немски и търсейки работа, постоянно учел езика. Професионалният му път минал през вестник в малко градче, близо до Щутгарт, после в окръжен вестник, където вземал всички дежурства в почивните дни. Спомня си с благодарност подкрепата на местните хора, за които през 1978 г., преди големите емигрантски вълни, българинът бил истинска екзотика. С упоритост и впечатляващи творчески умения привлякъл внимание от четвъртия по големина немски вестник “Щутгарте цайтунг”. Издателството отразявало и цялата гама на автомобилната промишленост, даваща поминък на 75% от населението на провинция Баден Вюртенберг. Там са много от известните заводи на Мерцедес, Порше, Бош. Човиков снимал всичко, което се движи на колела, за “Мотор пресе Щутгарт”. В един момент имал студио с четирима фотографи и натоварване колкото за един гараж тежки камиони.

Българинът се усъвършенствал в снимането на тежка и специализирана техника и на двигатели. Обикаля света от Австралия до ледените части и подготвя кадрите за представяне на нови марки, преди журналистите да ги тестват. Случвало му се е да прави снежни снимки, завързан с катерачески въжета за бързо препускаща платформа. Винаги изпипва детайлите, обсъжда ги с другите от екипа по производство на реклама и е убеден, че добрият кадър първо трябва да се роди в главата му и да стигне до отпечатване без никакви компромиси. От 3 години работи с японска фирма за трактори, поканен е да снима и за Автомобилен клуб Европа.

След поредния натоварен ден Константин и хората около него сядали на дълга обилна вечеря с обсъждания до късните нощни часове. После той продължавал на компютъра до съмване и липсата на нормален ритъм компенсирал с храна. Казва, че ядял от всичко по много, обичал и да готви.

През 2015 г. с плодове, чай и мед свалил 11 кг и твърди, че се впечатлил повече не от стопените килограми, а от новото отношение към тялото си. Формирал го благодарение на лекциите на д-р Емилова и при следващите си посещения в медицинския център не е пропуснал нито една тема, представена от лекарката.

Имам чувството, че съм завършил медицина, казва Човиков. Научих много за храненето, справянето с болестите и колко ангажирани сме лично с опазването на природата. Продължава да готви с увлечение, но подбира продуктите внимателно от местни производители. От 2015 г. не използва сол и артериите му са напълно здрави, показало изследване с доплер в медицинския център.

В дворчето си в Щутгарт Константин е засадил домати и раздал семена от Бяла Слатина на съседите, с които правят състезание за най-голям домат. Последният приз дали на германка за килограм и 600 г. гигант, удивил местните и с невероятен вкус.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.