Павел Павлов, психотерапевт: Зависимите много рядко търсят помощ

Има случаи на 10-годишни деца, нуждаещи се от помощ

У нас проблемът се смята за слабост на характера, а не за болест

Хората, които развиват зависимост към алкохол, търсят професионална помощ средно след 8 до 10 години от началото на проблемната употреба, твърдят международни проучвания. Това е почти цяло десетилетие, през което алкохолът тихо разрушава здравето, връзките и работата на човека. При наркотиците периодът е значително по-кратък – между 4 и 6 години, особено при силно пристрастяващи вещества като хероин или амфетамини. Тук тялото реагира по-бързо, а социалните последици често настъпват неочаквано рязко – загуба на работа, изолация, криминални проблеми. Наблюденията са на Павел Павлов, психотерапевт и ръководител на Терапевтичен център „Само днес“, работещ със зависими и близки на зависими.

„Преди години в кабинета звъняха хора, които са злоупотребявали с алкохол по 10, дори 20 години. Сега с амефетамините и другите нови вещества проблемите по-бързо хронифицират и само след 5-6 години последствията са станали сериозни и човек има нужда от професионално лечение“, казва Павел Павлов.

Все повече спада възрастта на първата употреба. Има случаи на 10-годишни деца, нуждаещи се от помощ. Заедно с това се увеличава силата на веществата, които излизат на пазара. Ако е предвидимо как ще подейства чаша алкохол на тийнейджър, то с дизайнерските дроги и смеси не е така.

„Опитването на новите дроги с неясно съдържание има непредвидими последствия. С една доза може да се достигне до летален изход или до трайни и дори необратими психически увреждания. Пораженията идват още преди да си развил зависимост“, предупреждава психотерапевтът.

Национална информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта (http://www.drugsinfo-bg.org) е едно от местата, където човек може да потърси информация и помощ. През последните 10 години линията отчита между 500 и 1000 обаждания годишно. Най-голям брой от позвъняванията през 2024 г. са били свързани с хазарт (31%), на второ място - алкохол (24%), на трето - канабис (9%). А при установена употреба на повече от едно вещество, най-честият втори, придружаващ наркотик е бил канабисът (23%), следван от алкохола и метамфетамините (по 12%).

По неофициални данни в България над 300 000 души имат проблемна употреба на алкохол, а между 200 000 и 300 000 са зависими от някакъв вид психоактивни вещества. За съжаление, повечето никога не стигат до кабинет на специалист или група за взаимопомощ.

„Зависимите много рядко търсят помощ – казва Павел Павлов. – По правило хората звънят, защото търсят помощ за син, дъщеря, съпруг. Но и техните обаждания са закъснели с години. Били са свидетели на злоупотребата, но са се надявали на чудеса.“

Защо чакаме? Отговорът е - срам и стигма. „В нашата култура зависимостта все още често се възприема като "слабост на характера", а не като заболяване. Вместо да кажем „Имам нужда от помощ“, се опитваме да скрием проблема, да се борим сами, докато вече не можем да понесем последиците. Срамуват се и родителите, защото преживяват зависимостта на децата си като личен провал“, обяснява психотерапевтът.

Хората започват да търсят помощ най-често в моменти на криза – празници, лични загуби, промени в живота. Онлайн търсенията по теми като „алкохолизъм“, „анонимни алкохолици“ или „детоксикация“ се увеличават именно в такива периоди – знак, че в тези моменти отчаянието или мотивацията достигат своя връх.

Хората, които са потърсили помощ, често споделят, че най-трудната стъпка е била да признаят пред себе си, че не могат да се справят сами. Промяната е започнала с решението да поискат помощ. Това може да се чуе от личните истории на пациенти, разказани във видео подкаста „Открито за зависимостите“, който Асоциация „Само днес“ излъчва два пъти месечно в социалните мрежи.

„Зависимостта не започва с една чаша или с една доза. Тя започва с повтарящи се избори, които постепенно променят мозъка, поведението и живота на човека. И макар че се развива бавно, може да бъде спряна навреме – с подкрепа и лечение. Колкото повече отлагаме – толкова по-труден става пътят обратно. Но никога не е твърде късно“, оптимист е Павел Павлов.