Най-малкият град на България - с огромни проблеми

Най-малкият град в България - Мелник има огромни проблеми - от инфраструктурата до поддръжката на уникалните къщи.

С тия думи ни посрещат мелничани, които сутрин по стара традиция си пият кафето на площада.

Все пак се усмихват, защото за пръв път от 40 години насам в градчето е започнал ремонт на единия ръкав от главната улица.

„До сега тук и ние, и туристите газехме в кал. Сега новата управа на община Сандански намери средства и започнахме да полагаме паваж - разказва кметът на Мелник Наско Петев. - Бързахме всичко да е готово до февруари, преди фестивала на виното „Златен грозд“. Искаме да посрещнем гости и туристи с нов облик, казва Петев.

Местни мелничанки ни канят на кафе и раздумка.

„Сърцето ме свива като гледам днес каква тъжна гледка е градчето, дето е било средновековна столица на Пирин и Родопите“ - казва една от тях, а другите кимат с глави в знак на съгласие.

„Срамота е да имаме велик град с вековна история и да сме забравени и от Бога и държавата. А иначе всички големци се утрепват да водят тука чужди делегации, казват те. Според тях в прехода към демокрация Мелник е загърбен от властта.

„До 1986 година имахме финансиране директно от централния бюджет и имаше ред и всичко. А сега всичко, което е държавна или общинска собственост се руши - разказва Грозда Манолева.

67 -годишната мелничанка някога е работила в кметството и помни добрите дни на града-музей.

„А сега една аптека няма в града, някой турист да се разболее, пращаме го до Сандански да иде на лекар. Тук живеем само 290 души и явно политиците нямат интерес от нас, защото сме малко гласоподаватели“ - добавя друга жена. И тя, като повечето от компанията, настоява да остане анонимна.

„В чудо се видяхме да си запазим читалището, защото има норматив - най-малко 150 члена, иначе го затварят. Е па тук сме най-малкият град, как да имаме толкова хора? Но направихме списък, дописвахме хора от други градове. Та ние 130 години читалище имаме! Как ще допуснем да го закрият, защото някакви глупави правила имало!“ - казват мелничанки. Те хем са ядосани, че са били принудени да шмекеруват с документите, хем са горди, че са успели да си спасят духовното средище.“ И допълват:

„Мелник трябва да има специален статут, не може да се третира като обикновените градове.

С какви пари разполага кметът?

Той се смее:

„Нямаме пари, Мелник е град без бюджет. За всяко нещо искаме от общинския център Сандански. Ама те си имат други гайлета. Така години минават, докато някой лев стигне до уникалния ни град, който е атакуван целогодишно от туристи. Аз работя като главен досадник, непрекъснато тропам по вратите на големците, да напомня какви са неотложните нужди на града.“

Първото, с което туристът се сблъсква в Мелник е липсата на място за паркиране. Тук през пролетта и лятото се изсипват десетки автобуси на ден и се чудят къде да маневрират и паркират. 

Така ходенето по главната улица на Мелник, която води към всички обекти, се превръща в ад за туриста. Той се чуди дали да гледа красивите старинни къщи, или да внимава и да се пази от пъплещите коли. Аха, вдигнал глава към уникалните мелнишки скали - започват да му свирят с клаксони. Хората подскачат, лутат се, чудят се накъде да се скрият, докато потокът от прииждащи автомобили премине.

И със сергиите в Мелник трябва да се води битка, защото те буквално са затулили изгледа на туристът търси към паметниците на културата.

Една от най-красивите и стари сгради е бившият турски конак. Тя обаче сега е покрита, за да не се види разпадът й. Повече от 20 години стои така, оставена на разрушителната сила на времето. Сега музейното ръководство в Сандански иска да я превърне в музей. За целта е изготвен работен проект по Програмата за трансгранично сътрудничество с Гърция. Но проектът е зациклил, не бил одобрен. . Сградата е общинска собственост, но за да се върне блясъкаът й, ще трябват поне 1 млн.лева за ремонт и реставрация. Тя е пред срутване, не се знае докога ще издържи. До нея се разпада и изоставената стара сграда на училището в Мелник. Буренясало е, а е пълно със спомени, защото там са учили поколения местни хора.

Тъжните гледки не спират до тук.

Сандъкчиевата къща вече я няма. Само купчина камъни напомнят за нея. Кметът разказва,че са я разрушили принудително,защото е била опасна - да не се срути върху туристите. Първо била обезопасена за известно време, но това не спряло разрухата. Собствениците й не били открити.

Оцеляла е Болярската къща, която е била резиденция на Деспот Слав. Тя е паметник на българската средновековна жилищна архитектура. Построена е през първата половина на XIII век, когато Мелник е бил столица на княжеството на деспот Алексий Слав. През следващите векове къщата е била преустроена няколко пъти. През Късното Средновековие и Възраждането е била най-богато обзаведената жилищна сграда в Мелник и района. Вътрешният двор е бил облицован с мраморни плочи, пак там са се намирали фонтани с мраморни статуи, залите и стаите са били с мозаични подове, стенописи и прозорци с цветни стъкла.

Днес я стопанисва ... времето. Руините загатват за някогашното великолепие. Хората се катерят да ги снимат, а предпазни огради няма и те рискуват да паднат.

През лятото всичко наоколо обрасва с бурени, а в тях е пълно със змии. Кметството няма пари, но въпреки това гледа да почисти змиярника, за да не спира туристите по маршрутите, които ги водят натам.

В Мелник вече няма табелки, които да покажат къде какво гледаш, защо е ценно, кога е съградено. Туристите с таблети в ръка търсят Гугъл нещо да им каже.

Въпреки всичко, потокът от туристи се увеличава всяка година, особено след като екипът на професор Виолета Нешева направи в района сензационно археологическо откритие .

След 40 години проучвания тя обяви,че е открит гробът на деспот Алексий Слав, племенник на първите царе Асеневци - Петър, Асен и Калоян. Той е намерен край възпоменателния параклис-костница „Св. Троица” на манастира „Св. Богородица Пантанаса”.

Тук историята се преглъща с уникалното мелнишко вино. Хората се издържат предимно от продажбата на червения еликсир. Те с удоволствие разказват как Чърчил си поръчвал редовно да му доставят вино от далечния Мелник.

Само тук вирее сортът „широка мелнишка лоза“. Няма да го откриете никъде другаде нито в България, нито в друга държава. Той е запазен само в Югозападна България, около Мелник, Сандански, Петрич, селата Хърсово, Марикостиново, Капатово и Виногради. Заради него наоколо се появиха малки нови изби.

В Мелнишкия музей на виното всеки турист може да научи историята на червения еликсир и да си тръгне с бутилка от него за спомен.

„Докато има червено вино и мелнишки скали, и Мелник ще го има,“ - казват мелничани с копнеж по стария блясък на родното им място.