Кристен Стюарт: Не исках да съм секси, но ми мина

Звездата участва в новия „Ангелите на Чарли”

Отдавна загърбих „Здрач”

Известността на Анджелина Джоли е плашеща. Нищо, свързано със славата не ми е страст. Аз съм актриса. Странно ми е да наблюдавам колко много се обсебват хората по образите на знаменитостите.

Честността е най-важното нещо. Когато си откровен правиш грешки, но точно така се случват най-интересните неща.

Сладката Кристен Стюарт играе от малка и прави първо силно впечатление още с ролята си в стилния трилър „Паник стая“(2002) на виртуоза Дейвид Финчър, където игра дъщерята на Джоди Фостър. Световната слава почука на вратата на Стюарт през 2008-а, когато тя получи възможността да изиграе главната роля във вампирския тийн романс „Здрач“, вдъхновен от свръхуспешните едноименни книги. Поредицата „Здрач“ превърна Стюарт в мегазвезда. Но тя реши да се докаже и като актриса с роли в независими филми и авторски авантюри. Тя се стараеше да избягва лъскавите проекти, доколкото е възможно, но все пак прие една от главните роли в новия „Ангелите на Чарли“, който се очертава като един от най-горещите комерсиални проекти на годината. Първите кадри от филма вече се появиха, а през това време Стюарт работи по пълнометражния си режисьорски дебют „Хронология на водата“.

[modula id="3101725"]

- Кристен, къде се чувствате по-удобно – в големи, лъскави продукции като “Ангелите на Чарли”, или в малки арт филми?

- Зависи от много неща. Най-голяма творческа свобода ми дават независимите проекти, но те се правят и най-трудно. А аз като актриса няма как тотално да игнорирам студийните филми и определено участвам в холивудския живот. Просто не искам да съм в сърцето му. Никога не искам да ставам филмова мегазвезда като Анджелина Джоли. Нейната слава е направо плашеща. Нищо, свързано с известността не ми е страст. Аз съм актриса. Странно ми е да наблюдавам колко много се обсебват хората по образите на знаменитостите.

- Кое Ви е най-странно в славата?

- Най-странното е, че станеш ли веднъж наистина разпознаваем вече няма как имаш възможността да направиш първо впечатление. Всички вече имат предварително изградена представа за теб. Друг интересен момент е с постоянното напрежение към актрисите да изглеждат перфектно, да са в топ форма – спортно тяло, перфектно гримирано лице, блестяща усмивка. Аз дълго време изпитвах някаква вътрешна съпротива срещу идеята да бъда секси. Но ми мина. Надраснах този свой младежки бунт и вече нямам нищо против да изглеждам добре и атрактивно. Но, разбира се, не и по този краен и обсесивен холивудски начин. В това отношение съм още бунтарка.

- Връщате ли се мислено към образа на Бела и “Здрач”?

- Отдавна загърбих “Здрач”. Беше огромен успех, помогна ми, никога не съжалявам за нищо, но вече гледам напред. Понякога страхът от успеха е като страха от неуспеха. С успеха идват определени очаквания, които не винаги можеш да покриеш. А и не винаги трябва. Честността е най-важното нещо. Когато си откровен правиш грешки, но точно така се случват най-интересните неща.

- Разкажете повече за своя режисьорскиья си опит Come Swim?

- Водещ мотив да застана зад камерата беше моето дългогодишно желание за раширяване на хоризонта. Филмът е късометражен и ме научи на много неща. Има сцена, в която аз като режисьор се фиксирам в образа на мъж, който спи на океанското дъно и празнува своята собствена изолация. В този момент в съзнанието ми изникнаха образи от мръсотията в големите водни басейни. Толкова много мръсотия има по дъното на океана, това вече е факт, а не просто метафора. Под водата съм виждала неща, от които направо ми се е повдигало. Спомням си един стар стол на дъното и режисьорски опит пресъздадох спомена, добавих и един матрак. В крайна сметка бих искала да кажа, че това е и филм, ангажиран с каузата за опазване на природата. Освен всичко останало. Океанското дъно е метафора за изолацията, която всички усещаме, когато се отделим от обществото, загърбим отношенията си с другите и се вглъбим в себе си до крайност. Темата на филма е алиенирането на човешките същества. Аз исках да подходя към това съвсем трезво и сериозно, без страх. Поставих си за цел да материализирам навън вътрешните психологически процеси, които водят до изолацията.

- А как върви първият Ви пълнометражен режисьорски проект?

- Скоро трябва да започнат снимките. Аз съм и автор на сценария. Дълго време не отлепвах очи от белия лист и пръсти от клавиатурата. Пишех постоянно. Пишех през цялото време. Опитвах се да завърша сценария на няколко пъти, но това е такава трудна задача и ми отне много повече време, отколкото предполагах. Страшно харесах късометражния формат защото ми позволи да работя без форма и структура, сякаш правех музикален видео клип. Пълнометражният формат изисква начало, среда и край. Структурата е страшно важно нещо.

- Заглавието отново е “мокро” - “Хронология на водата”. Какво е за вас водата?

- Водата е живот, но може да бъде и смърт. Ние сме съставени от вода, зависим от водата, в известен смисъл тя е нашият ключ към оцеляването, но може да бъде и причина за унищожението ни. Мисля си за всички тези бедни мигранти, които се удавиха в Средиземно море и за това как дъното му се превърна в гробница. Посланието на филма ми е, че за да можеш да плаваш успешно е нужно да се откажеш от някои неща, да се предадеш в лицето на нещата, които няма как да победиш. В известен смисъл аз съм перфекционист и имам мания за контролиране на процесите, които зависят от мен. Поради тази причина аз мразя водата, не харесвам плажовете и в същото време страдам от клаустрофобия. За мен символът на потъването се разгръща с образа на някой, който губи своето усещане за нормалност и намира себе си под водата, в състояние на подчинение.

Коментари

Задължително поле