Културният национализъм и защо ни е толкова нужен

Да не забравяме, че първопричината ЕС да се създаде, е, за да спрат Франция и Германия да спорят за Елзас и Лотарингия и да воюват за тях

Българското правителство блокира започването на преговорите на Република Северна Македония (РСМ) за членство в ЕС. Това предизвика различни мнения и позиции. Критики от гледна точка на дипломатите и левите либерали около Демократична България, но   подкрепа от страна на СДС и ГЕРБ. А общата подкрепа на общественото мнение е 84% - дори хора, заети с работата си и грижите на ежедневието, кимаха с глава: „Ха така, много добре. Това заслужават.“

Започнаха да се вадят документи от архивите, спомени на хора, имали срещи в манастири на територията на РСМ. Един след друг видни историци изказваха мнения и резултати от проучвания за исторически факти, събития, документи за насилственото откъсване на поколения, живеещи там, от българския им корен.
Това е само епизод от неорганизирана защита на историческото ни наследство, който съвсем спокойно може да си остане самотен, след като темата заглъхне. Досега винаги е било така и поради това ще си останем уязвими към подминаването, изкривяването и отнемането на богата ни история.

Така ще бъде, докато политиците не разберат нуждата от ясна платформа на културен национализъм или гордост от културното и историческото наследство, от постиженията в науката и спорта. Мъгляви и недомислени идеи в тази посока се появяват в някоя и друга туристическа кампания. Оставени на аматьори и лишени от подкрепата на цялостна стратегия, те минават и заминават без да привлекат необходимото внимание и оценка.

Наясно съм, че споменаването на НАЦИОНАЛИЗМА, като политическа категория ще предизвика много реакции. И това не е само в България. Високопоставени политици го заклеймяват с ярки думи. Правят го без да осъзнават, а и явно нямат достатъчно познания, че думите им се отнасят само за една негова страна. И тя е отрицателната му страна, която наистина е довела до зверски войни и милиони избити хора. Но национализмът има и своя положителна версия.

По Ернст Гелнер има две версии. Първият е Либералният национализъм, който е гордост от историческото и културно наследство и където всеки, който живее в една страна, е неин пълноправен член, независимо от религия, етнос и култура. Той представя на света постиженията на една нация в науката, спорта и индустрията. Вторият е Етническият национализъм от балкански тип. При него една група се опитва да потисне друга на основа на етнос, език и религия.

Национализмът е на около 250 години. Води началото си от появата на модерната национална държава и играе водеща роля при конституирането u. След разпадането на мултинационалните империи и появата на националната държава е необходима спойка за взаимопомощ между отделните граждани.

 Проф. Андреас Вимер го описва точно: „Първо, членовете на една нация, разбирани, като група равни граждани със споделена история и бъдеща политическа съдба, трябва да управляват държавата. Второ, те трябва да правят това в интерес на нацията.“ От тези думи проличава важността на национализма за бъдещата демократична държава. Според него членовете на националната държава трябва да си помагат един на друг в трудни времена. Съвсем естествено националните елити, когато вече не са могли принудително да набират армия, разчитат на национализма за мобилизация и мотивация на населението. От тук крачката към негативната му версия е много малка. На тази версия дължим Първата и особено Втората световни войни. По подобен начин Ататюрк създава не само турската република, но и турския национализъм, който днес можем да видим, като прекалена реакция на публиката на футболни мачове.

Етническият национализъм търси своите корени в историята и езика. За това съседите ни от РСМ в продължение на 70 години търсят своята идентичност там. След като фактите не позволяват да я използват, те започват да си ги преиначават и да измислят несъществуващи. Марксистката международна работническа солидарност е на много по-високо място от националната идея в ценностите на комунистическите партии и техния интернационал. Това е идейната основа на това, което днес наричаме предателство на БКП и тогавашния u лидер и министър-председател Георги Димитров. Когато българската общност в Албания иска учители по история и български език, той изпраща от македонската югославска република. В българските паспорти на родените в Македония, като географско понятие пишеше „македонец“. Такъв беше паспортът на единия ми дядо, който е роден в Кукуш и на двегодишна възраст пристига в София с цялото семейство. Но тогава те може би са си вярвали, че държавата отмира и ще има световен комунистически ред.

Да се върнем към щекотливата тема за членството на СРМ в ЕС. Всъщност първопричината Европейският съюз да се създаде, е за да спрат Франция и Германия да спорят за Елзас и Лотарингия и да воюват за тях. В наши дни ние го възприемаме повече, като икономика и възможност за повишаване на стандарта на живот. От тогава етническият национализъм е категорично отхвърлен от ценностите на това обединение на либерални демокрации. Ако останалите държави не забелязват проблемите, които появата му през РСМ може да предизвика, то България е длъжна да ги посочи. В този смисъл нашата реакция е точна и навременна. Видя се, че имаме много въпроси за решаване. От насажданата омраза през медии и социални мрежи до неглижиране на важни инфраструктурни проекти, които могат да сближат както хората, така и икономиките.

Накрая да се върнем към заглавието. Ясно стана защо не може една комунистическа партия да работи за интересите на гражданите на собствената си страна. Но защо демократичните партии не направиха нищо за 30 години, за да развият и включат КУЛТУРНИЯ НАЦИОНАЛИЗЪМ в своите платформи. България има нужда от политика за изследване и популяризиране на историческото си и културно наследство. За много периоди от историята са необходими художествена литература и кино, чрез които историята на българската държава и по българските земи лесно да се възприемат от световната публика. Когато си заложил това знание в техните разбирания за история, ще е много по трудно от Москва да спекулират с кирилицата и да казват:

„Яяя, и вашите букви, са като нашите.“ Преди време сръбски професор по балканска история беше казал в интервю. Цитирам по памет: „Сърбия е имала един цар, България две царства. В Сърбия това не се знае. Ако се знаеше, отношението към България щеше да бъде различно. Никой не е длъжен да познава чужда история и култура. Наша национална отговорност е да я направим достъпна, лесна за възприемане и популярна. Тогава всякакви спекулации, лъжи и присвоявания ще изглеждат смешни в очите на света.

И нещо важно за популярността и рекламата. В Гърция всички казват, че връх Митикас в планината Олимп е най-високият връх на Балканите. Омръзнало ми е да показвам справки, че Мусала е с 8 метра по-висок.

Коментари

Задължително поле