Къде е най-старото дърво в Европа

Байкушевата мура в Пирин.

Горещи спорове в хладния август се вихрят - кое е най-старото дърво в Европа.

Нека още отначало да сме наясно - най-старото дърво в Европа а и изобщо на света, естествено, расте в Македония. То е от ябълка от вида „скопска киселица“ и от него в библейски времена са ручали забранени плодове Ева и Адам Адамски. Още не са го открили това дърво македонските учени, ама са на път...

Балканците обаче не спираме да спорим кой е по-напред от комшиите независимо за какво - история, политика, икономика, а сега и дендрология.

Гърция дръпна едни гърди напред в олимпийската надпревара за най-стара дървесина на континента. В северните части на южната ни съседка шведско-гръцка експедиция откри вехто дърво и закова възрастта му на 1075 години. Както подобава, гърците му дадоха име. Кръстиха го на Адонис - божество олицетворение на отмиращата и възкръсващата природа. По традиция всяко хилядолетно дърво на света си има име - Матусаил, Прометей и пр.

Дотук добре. Някому обаче хрумва - може би на ръководителя на експедицията дендрохронолога Пол Крушич, или на гръцките медии - да обяви откритото дърво за най-старото в Европа.

Това тутакси превръща скучноватото дендрооткритие в топ новина за медиите.

Тя излиза на страниците на тиражни световни медии като „Дейли мейл“ и „Вашингтон пост“.

Българските медии, естествено, също го отразиха. Столичен всекидневник бързо и категорично го обяви за „най-стария жив организъм в Европа“. Колегите там са кръстили растителния му вид „босненски бор“. На английски растението Pinus heldreichii е Bosnian pine. Абе, колеги, вие вафла „Босненски бор“ яли ли сте? Мура, или по-точно „черна мура“ е на български името на дървото.

В „Труд“ пуснахме кратко съобщение, в което се казва: „Смята се, че е това е най-старото дърво в Европа“, оставяйки място за съмнение дали Адонис наистина е първенец по възраст.

Каква всъщност е истината?

В науката за измерване възрастта на дърветата - дендрохронология -– има два основни метода. Грубо можем да ги сравним с медицината - инвазивна и неинвазивна.

Първият метод е да се определи възрастта по външни фактори - обиколка на стеблото, брой чворове по кората, височина и растителен коефициент за съответния вид, географско местоположение и др. Така доста приблизително се датират дърветата.

Вторият, „инвазивният“ метод е по-прецизен и се състои в директно преброяване на годишните кръгове на ствола. Най-лесно това става, като се отреже дървото. Лошото е, че така тутакси се слага край на неговото дълголетие и това на неколцина еколози, поразени от инфаркт.

По-хуманната разновидност на този метод е да се вкара в ствола тънка куха сонда, наречена Преслеров свредел. Той стига до средата на ствола и се вади, след което отворът се запълва със специални вещества, за да не проникват вредители. При това положение вече е лесно да се броят годишните пръстени по извлечената тънка пръчица.

Именно така Пол Крушич и екипът му са фиксирали възрастта на мурата Адонис в планинския масив Пинд по границата на Гърция с Албания.

Те обаче би трябвало да знаят, че точно такава процедура е извършил българският лесовъд Константин Байкушев в Пирин през 1897 г. Той прониква със специално доставен от Германия Преслеров свредел в ствола на черна мура. Изважда дървесен цилиндър и преброява 1200 годишни кръга по дължината на радиуса му. Което означава, че кръстената по-късно на него Байкушева мура днес е на 1320 г., което пък означава, че може би е най-старата мура в Европа.

В никакъв случай обаче не означава, че е най-старото дърво на континента.

В Уикипедия всеки може да намери списък на най-старите дървета по света. От него научаваме, че на територията на Европа на най-върховно дълголетие се радва т. нар. Тис от Хангерни (Llangernyw Yew) в Северен Уелс, Великобритания, който е между 4000 и 5000 г.

На второ място е маслиново дърво - Созастру (S'Ozzastru) в Сардиния, Италия, между 3 и 4 хиляди години.

На трето място със своите 2850 г. е Маслината на Санта Ирия де Азоя в Португалия.

Единственото българско дърво в официалния списък на растителните дълголетници е Гранитският дъб в село Гранит, Южна България. Възрастта му се преценява на 1650 г.

Дъбът, който е по-стар от Византийската империя и е рисуван от класика Златю Бояджиев, бе започнал да съхне преди 5 години, но отскоро е започнал да се самовъзстановява.

След като открива мурата Адонис в Гърция, Пол Крушич възкликва: „Впечатлен съм съм как това дърво е оцеляло, като се има предвид какви хора живеят по тези земи.“

Какво ли точно е имал предвид?

Коментари

Задължително поле