В голям хит се превърна кърналовската борса за кандидат-мераклиите за бъдещия парламент. Няма леви, десни, центристи да не са минали през тържището и да не са агитирали продавачи и купувачи.

Всички питат местните производители за проблемите им. Слушат и обещават, дойдат ли на власт, веднага да променят правилата и да гласуват закони за защита на родното производство. Кълнат се в родолюбие, зоват за гласуване за правилните партии.

Но нито един не си е тръгнал, без да се снима с атракцията на борсата - баба Зоя Войнова, и без да чуе нейните политически послания в рими.

Зоя Войнова е 71-годишна. Навремето била медицинска сестра, но след промените с децата станали зеленчукопроизводители и сега продават на борсата. Жената е известна с това, че със заделени пари от продадената продукция изгради параклис на името на свети Илия“в родното си село Богородица. Осигурила 20 хиляди лева за начинанието, а децата й помогнали с труд.

Сега събира средства за възстановяването на още рухнали други наши светини.

Питаме я как оценява предизборната кампания, а тя се смее и вади един скъсан лист. „Ето тук, между краставиците и доматите, си пиша римите, защото само така мога да мисля.“ И със стихове ни разказва ситуацията:

До изборите всяка

партия обещава

по две хиляди пенсии да ни дава,

а след изборния ден

бюджетът вече е обременен,

затова който обещава,

пенсионерът да прощава,

с надежда следващите

избори да чака

и дотогава душа да му е яка.

Добре се работи и в НОИ,

чакат ни да изпадаме без бой,

а младите истината разбраха

и затуй се по света разпиляха.

„Взех пенсия 160 лева за работата си като медицински работник. За какво по-напред да стигнат. Затова и се върнах към земята и работя. От 2000 г. съм на борсата и продавам“, разказва ни отрудената народна поетеса.

„Откакто имам право да гласувам, винаги го правя. Но и винаги се разочаровам. Изредила съм всички партии, но нито една не изпълни това, дето ни обещава. И въпреки че съм разочарована, пак ще гласувам, трябва. Така разбирам аз нещата - казва баба Зоя. - Тука през мен минаха всички кандидати за парламента. Прегръщат ме, а аз им чета моите стихове. И на вас ще ги кажа, па дано нещо се промени!“

Политическата

надпревара от лъжи

на народа вече много му тежи,

престъпността

и лошото преобладава,

и все по-сложно става.

Ето това им казвам, а те се смеят. Ама то положението хич не ни е за смях.

Живеем в кризисно време,

ама на богатия изобщо не му дреме.

Защото има сигурна прехрана и въоръжена охрана,

а за бедняка майката си трака,

Ни прехрана, ни охрана!

Пак каканиже в рими баба Зоя. А после ни разказва, че две седмици се редили политиците при тях, а накрая ги нападнали данъчни служители. Цели 60 души се стоварили от 11 коли. И като започнали едни проверки и поетичното настроение преминало в мрачна проза. Оглеждаме се наоколо и питаме защо работят само четири-пет маси.

„Ами данъчните подплашиха хората, та затвориха, но аз съм тук на пост“, разказва поетесата и веднага вади друго листче и чете:

Изискванията са големи,

а от НАП атакуват ни смени.

Ситуацията и без туй е тежка,

затова ще бъде голяма грешка.

С българското производство

много да се внимава,

защото управлението

ще съжалява.

Никой няма да сее и копа,

ще търси спасението в Европа!

А нуждата от българско производство е голяма,

но мераклии вече за копане няма.

Чакат за работа много ниви,

но сега са пълни с треви и бодили.

Не всеки иска да копа и оре,

и нещо българско да произведе.

А после ни изяснява, че хората се нервират на тези проверки, защото работят по нивите като луди и разчитат да изкарват хляба си, а големите пари на техен гръб трупат прекупвачите, които слагат огромни надценки.

„Тях да ги хванат данъчните“, препоръчва баба Зоя.

А на всички кандидати, които минали през борсата, им прочела стих със заръка:

На България съдбата се решава,

хубаво е,че правомощия

ни се дават,

да решим с отличие

своята задача

и да гласуваме мъдро за водача.

Предизборната битка е голяма,

в надпреварата прошка няма,

всичко нередно да се атакува,

на първо място

достойният да изплува.

Крайно време е е депутатите

да се съкратят,

а останалите в името народно да се обединят,

малко може и заплатите

да им се намалят.

Да поемат отговорността

и да оправят

действителността,

че престъпността

навсякъде голяма,

и за в бъдеще молим

изобщо да я няма.

Не искаме и зарад куп проблеми

с децата да сме разделени.

Не искаме да чуваме

вече информация,

че сме най-бедната нация.

Всички проблеми

бързо да се решават

и европейски заплати и пенсии да се получават.

Избраните да мислят за народа,

а не за личната изгода.

С химна български напред,

да се сложи най-после

в тая държава ред.

Съединението прави силата,

но в хаос е все още

страната ни, милата.

Наште бягат усилено навън,

а бежанците идват усилено отвън.

В турбуленция ни е държавата,

защото ни липсва

единство в управата.

Останахме всички за приземяване

и всеки мисли за своето спасяване.

„Ето това им казвам аз на политиците“, казва засмяната баба Зоя. А после пак посреща клиенти. Готова е веднага на отстъпка.