Кюфтетата скараха депутати и журналисти

Народното събрание в началото на ХХ век.

През 1909 г. изгониха новинарите от бюфета на парламента

Вестникарите не са сами в бедата. За тях се застъпва самият Александър Стамболийски

Преместването на българския Парламент от неговия исторически дом в тронната сграда на комунистическия режим е върхова гавра със скрижалите и духа на нацията. Вестник “Труд” поде национална кампания за връщането на Народното събрание на България обратно там, където е писал историята.

Очакваме всички граждани на Републиката да я подкрепят, за да възстановим в пълна мяра величието и трагизма на българския Парламент.

Ящни депутати изгониха журналистите от бюфета на Народното събрание. През 1909 г. народните избраници надигнаха жалостен вопъл, че тружениците на перото опитват от гозбите им. „Няма да има за нас!“, аргументираха се те, докато мляскаха над чиниите.

По онова време легендарното депутатско кюфте струва 22 стотинки. За халба бира мъдрите глави на нацията броят 15 стотинки. За стограмка ракия се бъркат 30 стотинки. Кафето е едва 7 стотинки.
Тези обидно ниски цени карат Христо Славейков да предприеме кулинарна лустрация. Той е син на Петко Славейков, от когото наследява завиден апетит и най-високото кресло в камарата. Петко Славейков е председател на Второто народно събрание, а Христо на Четиринадесетото.

Парламентарният шеф организира дружина чревоугодници. Негова дясна ръка става вътрешният министър Михаил Такев. Никола Чолаков и Цоло Мислов са назначени за главни пленарни викачи. Неколцина други са клакьори от Демократическата партия, която управлява в момента. Тази група трябва да пресече пътя на журналистическите елементи до бюфета на Народното събрание.

Вестникарите обаче не са сами в бедата. За тях се застъпва самият Александър Стамболийски. Земеделският водач също се храни добре, но не е скръндза - позволява и на другите да кусват от парламентарните манджи.
На 14 декември Стамболийски извисява внушителната си снага в святата ковачница на закони. “Господа народни представители! - стиска юмрук той. - Аз съм депозирал едно питане към г. министра на вътрешните работи относително нашия печат. Няма нужда да ви описвам или да ви казвам, какво значение има въобще печатът за общественото развитие или за развитието на нашата страна.”

Председателят му прави бележка да говори по същество.

“Факт е - изплюва камъчето ораторът, - че днес липсват представителите на печата. Господин министърът на вътрешните работи им е забранил да дохаждат в бюфета. Ние имахме най-реакционни правителства, например бившето правителство, стамболовисткото, обаче то, въпреки създаването на реакционни закони за печата, никогаш не е посягало върху представителите на печата, никогаш то не е посягало да ги изпъди, да им не даде възможност да проникнат в това, което се върши тук.”

“Бюфетът не е Народно събрание!”, провиква се Никола Чолаков. Той е избран с врачанската бюлетина и е почитател на пилешко дробине по врачански. Тази вкусотия се сервира в парламентарния бюфет и Чолаков не желае да я дели с писачите газетари.

“Там са народните представители и журналистите имат право да дохаждат в него”, настоява Стамболийски. “Нямат право!”, крещи Чолаков на гладен стомах, защото точно този ден дробинето се е свършило.

Александър Стамболийски не е единак в борбата за справедлив парламентарно-кулинарен ред. Станимашкият депутат Александър Христов и царибродският Емануил Начев също защитават новинарската хапка и глътка. “Те безпокоят депутатите, когато са на почивка!”, скача срещу тях Цоло Мислов. Той с часове седи в бюфета и мисли над кюфтетата как да подобри положението на кутловишкия край, който го е изпратил в парламента.
В сюблимието на дебата на трибуната се качва Михаил Такев. Живи очи, остра брадичка, грижливо вчесана коса. Черен жакет, светла жилетка, райе панталон, лачени чепици. Диамантена карфица свети на вратовръзката му. По-скоро салонен франт, отколкото политик!

Такев знае наизуст менютата на елитните заведения, а към парламентарния бюфет има специален афинитет. Хвърля бавен пронизващ поглед от единия до другия край на залата и с теноров тембър информира, че е бил на специална обиколка из Европа.

“Аз - намества си вратовръзката той - посетих парламентите на целия континент: и в Лондон, и в Париж, и в Берлин, и в Будапеща, и във Виена - аз нийде не видях ложата на кореспондентите да стои зад гърба на депутатите; там хе-е-е, нейде по кюшетата стоят вестникарите и в Лондон, и в Унгария, и във Виена, и в Берлин. А ние турихме на най-почетното място нашите вестникари.”

“Кажете в бюфета какво сте видели?”, любопитства Кръстьо Мирски. “Никой там не може да припари. Там е свещено и неприкосновено място, там само сенаторите и представителите на долната камара могат да влизат”, свидетелства очевидецът.

В Берлин е същото положение. “И там в бюфета не можеш да понюхаш. Там софрите са наредени, там се хранят депутатите, но никакви външни лица там не се пущат”, твърди нашият пътешественик. “Отидох в Унгария - дава следващия пример той. - Още по-строг контрол. И там има бюфет изключително за депутатите, но не за външни посетители.”

На базата на тези железни аргументи Михаил Такев заявява: “И затуй аз лично напълно одобрявам мярката на г. председателя и го моля да настоява на нея, защото тя е мярка, възприета във всички парламенти на света; тя е мярка, която гарантира пълна възможност на народния представител да се предаде изключително на своята парламентарна, законодателна дейност и да върви работата по-скоро, за да можем и по-скоро да си починем.”

Доволен от себе си, с парадна крачка Такев се връща в министерската ложа.

“Ако вие, господа, смятате, че с участието на вестникарите бюфетът се е преобърнал на кръчма, ами как тогаз ще си обясним положението, че и ние там си позволяваме да пием и ядем?”, пита Александър Стамболийски. “То е за нас!”, чува се вопъл на гладен и жаден от мнозинството.

“Щом за нас е кръчма - надвиква го Стамболийски, - позволете да бъде кръчма и за осем души вестникари, които също така вземат участие в работите на парламента, които запознават обществото с това, което ние вършим. Господин председателят казва, че им определил отделна стая.”

Журналистите решително отказват изолацията. “Не сме заразно болни, та да стоим под карантина отделно!”, възмущават се тружениците на перото и налагат информационно затъмнение. В Народното събрание не прекрачват дори репортерите на официоза “Пряпорец”. Няма ги и дописниците на вестник “Време”, който инак подкрепя правителството.

Така ощетен се оказва електоратът. Широките народни маси са лишени от потока мъдри мисли, който традиционно тече в белокаменната обител на демокрацията.

Кампанията продължава

* Утре ще научите колко пъти е затваряно Народното събрание.

Коментари

Задължително поле