Европейският главен прокурор отклони опитите да бъде въвлечена във вътрешно-политически игри и изрази солидарност с българските магистрати в защита на независимостта им

Българите позволиха да бъдат манипулирани с несъстоятелни „журналистически разследвания“

„Жълтопаветниците“ ги е срам да си признаят колко са разочаровани, много ги е срам

Натоварената с очаквания визита на първия европейски главен прокурор Лаура Кьовеши в България развенча с един замах дълго налаганите фалшиви мантри от най-големите u фенове у нас - професионалните „жълтопаветници“. Върна ги в реалността, разобличавайки паралелния свят, в който упорито се опитват да въвлекат цялото българско общество. Политици с амбиции, но без потенциал, професионални и лабилни протестъри, пристрастни и фабрикуващи фалшиви новини журналисти, превърнали професията в срамна, останаха силно разочаровани от тези 24 часа, през които Кьовеши остана в София. Време, през което, както самата тя се изрази, се е чувствала „като у дома си“.

Срам ги е да си признаят колко са разочаровани, много ги е срам. И няма да си признаят, не защото ще излезе, че са останали излъгани, а защото бяха изобличени, че от години градят паралелна реалност за „ендемична корупция“, „превзети институции“ и „заграбена държава“. И заради това предпочитат да забравят за посещението на европейския главен прокурор, когото очакваха по начин, както и комунистите не са чакали Червената армия на 9-ти септември 1944 година.

„Не било работа на Кьовеши да ни оправя, това си било наша работа“, тук-там се появяват подобни лаконични коментарчета, но повечето мълчат. Гузно, като заловени на местопрестъплението шарлатани. Със сигурност Кьовеши дори не подозира, че с лекота им показа, колко са се самозабравили и колко далеч са стигнали в мръсната си война срещу държавността, институциите и върховенството на закона. Мръсна война, финансирана от засегнати от прокуратурата икономически брокери и осъществявана през политически ГМО-та, а вече и през част от властите у нас - служебното правителство и президент.

Европейският главен прокурор Лаура Кьовеши много правилно в София не позволи да бъде въвлечена във вътрешно политически интриги и да бъде употребена като оръжие срещу колегите u от българското държавно обвинение. Очевидно, че Кьовеши, за чиято кариера в Румъния възприятията не са еднозначни, много добре е разбрала - как, за да има успех Европейската прокуратура, то тя в никакъв случай не трябва да се превръща в политически инструмент за натиск над определени държави членки, отделни политически лица или отделни икономически фигури.

За ужас на изпадналите в амок врагове на българския главен прокурор, Лаура Кьовеши не просто се видя с Иван Гешев, при това в уж „обсадената“ и „блокирана“ Съдебна палата, но се оказа, че двамата имат общи възгледи срещу политическия натиск върху независимостта на прокуратурата. Как да не са гузни, та нали натрапват опорката, че когато Гешев защитава специализираното правосъдие от набезите на политически марионетки, това било спасяване на „бухалката на мафията“. Никак не им е харесала позицията на Кьовеши, че „само независимата съдебна власт може да въздаде правосъдие“, но си мълчат, защото са гузни. А какви само очаквания имаше - румънката можело да ги подкрепи в искането за оставката на главния ни прокурор. Щом Йоло Денев я иска, как Кьовеши няма да я иска - това е логиката на дежурния хейтър, заработващ почасовата си надница в разпънатия катун пред Съдебната палата.

А какво се оказа всъщност, че Гешев и Кьовеши са се разбрали и за новата процедура по избор на европейски делегирани прокурори от България. Сега тази тема ще бъде следена с интерес от родните хейтъри, нищо, че само преди четири месеца, когато се проведе предходната процедура, никой не u обърна внимание. И това има своето обяснение - в онзи момент някой е пропуснал да се усети, че видиш ли може през избора на европейски делегирани прокурори, да се прокара някое лобистко назначение. Явно този път подобни намерения няма да липсват. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет трябва много внимателно да направи подбор, който да се базира, освен на качествата и професионализма на съответните кандидати, но и на техния интегритет в това да отстояват своята независимост от прикрити интереси. От години е добре известно, какви усилия полага един адвокатски кръг, известен с политическите си и икономически обвързаности, да инфектира прокуратурата със зависими магистрати, през които независимостта на институцията, а и самата тя да отидат в историята.

Като леден душ в лятна жега подейства категоричната позиция на Лаура Кьовеши, че не е работа нито на Европрокуратурата, нито на която и да е друга европейски институция, да прилагат в рамките на общността чужди правни механизми, какъвто се явява и законът „Магнитски“, чието приложение има предимно политически мотиви. Но какви само манипулации се лансираха, че визитата u се осъществявала заради наложените санкции срещу Божков, Пеевски и Желязков. Или как Кьовеши идвала, за да обяви, че ще разследва бившите управляващи, начело с експремиера Бойко Борисов, така и по-гръмките „разкрития“ на служебното правителство на Румен Радев. Колосална хибридна манипулация, в която прокурор №1 на Европа, макар многократно да бе тласкана по време на продължилата 75-минути пресконференция, не позволи да попадне.

Изключително съществен акцент от отговорите на манипулативните въпроси към Лаура Кьовеши бе този, при който тя обясни как прокуратурата в Люксембург не би разследвала манипулации, прикривани под формата на „журналистически“ разследвания. Като истински пазител на правото, европейският главен прокурор даде да се разбере, че единственото, от което делегираните прокурори в 22-те държави от Европейския съюз ще се интересуват, са доказателствата, намиращи се между кориците на делото. Този коментар на Кьовеши показва пълната несъстоятелност на всички онези клеветнически пасквили, които облъчват българите през определени „медии“ в продължение на години.

Това обаче е и тежка диагноза за това, как българското общество се отнася към истината. Защото е факт, че българите позволиха да бъдат манипулирани чрез непрестанната пропаганда от гръмки, но абсолютно несъстоятелни „журналистически разследвания“, а така също и чрез абсолютно фалшиви новини, мултиплицирани през стотици фейк сайтове и хиляди профили на тролове в социалните мрежи.

И понеже в народопсихологията на българина е дълбоко вкоренено, че той е центърът на Вселената, то с лекота хората вярват в това, че България е най-корумпираната държава в ЕС, че у нас няма свобода на медиите, както и че коронавирусът не съществува, нищо, че заради тази мракобесна пропаганда у нас регистрирано починали от коварната болест са почти 18 000, а реално сигурно три пъти повече. Същото се отнася и за другите лъжи, защото у нас отдавна институциите са се превърнали в безропотни изпълнители на всевъзможни инвеститорски претенции, а т. нар. „свободни медии“ арогантно са си присвоили правото върху истината, такава, каквато я разбират те или им я спускат кукловодите.

Опитайте се да си представите, как би се почувствала Лаура Кьовеши, ако беше български обвинител и непрекъснато слушаше тирадите на обвиняеми и подсъдими лица, които се изкарват жертви на българската прокуратура, докато с откраднатите милиони финансират протести, политически партии и депутати, на които, още преди да са се заклели в парламента, бързат да разпускат ВСС и да закриват спецправосъдието. Но точно, защото на бившия ръководител на румънската антикорупционна прокуратура това u е известно, в София тя демонстрира, както качества на дипломат, но така също и на магистрат, който е напълно солидарен с българските си колеги в защита на независимост им. Това доскорошните апологети на Кьовеши, макар никак да не го искат, ще u простят. Но за последен път. И добре, че визата u беше само в рамките на едно денонощие. Ако се беше застояла повечко и водена от правото, бе взела, че обяви някое „сензационно“ журналистическо разследване за манипулация, обвини някой „добър олигарх“ или откаже да разследва другиго, защото липсват доказателства за престъпления, задържи президентски секретар или разкрие как бегълци от правосъдието плащат протести, то Лаура Кьовеши щеше да разбере, колко кратък е преходът от осанна до разпни го, как тези, които я приветстваха, щяха да u искат оставката, или просто щеше да разбере, какво е да си прокурор в България.