На 21 ноември 2018 да почерпят

България – от аутсайдер до фактор

Арестуван е бившият шеф на контраразузнаването в Македония

Благотворителен концерт събира пари за възстановяване на паметника на Шести артилерийски полк в Сливен

Обучаваха общинари да помагат на домоуправители

Президентът удостои с плакет „Св. св. Кирил и Методий“ Съюза на българските писатели (СНИМКИ)

Тръмп: САЩ остават стабилен партньор на Саудитска Арабия въпреки съмненията покрай смъртта на Хашоги

Българите зад граница искат да ги представляват нови организации

Столична община: Изтича срокът за такса смет

Нов препъникамък за Брекзит – Гибралтар Испания плаши с вето споразумението за напускане

Все повече млади в САЩ предпочитат съвместно съжителство без брак

Стълб спасил влака в Кресненското дефиле от падане в реката

Премиерът на Испания обяви, че може да насрочи предсрочни избори

Менте намаления дебнат този Черен петък Ако на витрината пише “- 70%”, всички стоки трябва да са със 70 на сто по-ниски

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 21 ноември 2018

Лъчезар Аврамов, директор на Института по електроника в БАН, пред „Труд“: Губим милиони за наука по технологията на корупцията

Някой чувал ли е нещо за оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОПНОИР)? Това е програма със солидно финансиране от 1,3 млд. лв. – израз на желанието на ЕС да подпомогне България в науката, новите технологии и иновациите. „За съжаление у нас тя е свързана със скандали, които имат не научен, а криминален характер“, казва проф. Лъчезар Аврамов, директор на Института по електроника на БАН. Професорът е основател на първото у нас частно високотехнологично дружество „ОПТЕЛЛА“, удостоено от МОН с наградата „Питагор“ – за най-успешна фирма в сферата на изследванията и тяхното приложение. Поради това той е спряган през 2016 г. като предвидим победител в конкурса на ОПНОИР в областта на биотехнологиите и медицината. Но този конкурс не е спечелен от никой, а сега е обект на съдебни дела. Разговаряме с проф. Аврамов за това.

– Проф. Аврамов, как се стигна дотам, че четири консорциума от видни български учени водят съдебни битки в момента, вместо да се радват на отпуснатите им за нови изследвания евросредства?
– Всичко започна от радостта, че в България за първи път от присъединяването й към ЕС, има оперативна програма, която подкрепя науката и образованието. Това е възможност, от която вече са се възползвали всички новоприсъединили се държави, с изключение на нашата. У нас в предприсъединителните преговори Глава „Наука“ беше затворена първа – преценена като маловажна, сигурно. Според мен това е една от причините за научната и икономическата ни разруха. Тъй или инак, за следващия преговорен период (2014-2020) успяхме да договорим оперативна програма, наречена „Наука и образование за интелигентен растеж“. Тя е за близо милиард и половина лева, от които около 1 милиард е за образованието, а останалото – за науката. И ето, че в средата на 2016 г. по нея бяха обявени първите два конкурса. Названието на единия беше „Създаване и развитие на центрове за върхови постижения“, а на другия – „Създаване и развитие на центрове за компетентност.“ Аз формирах колектив с висок научен и приложен потенциал и се явих на първия от тях.

– Щях да позная, че сте кандидатствал с проект за върхови постижения. Понеже съм чела, че вие сте първият учен от Източна Европа, номиниран за наградата на ЕС „Декарт“ – за изключително високи постижения в областта с онкологичните заболявания.
– Вярно е това. Но имайте предвид, че научната работа е колективна. Ние имаме 10 лаборатории в Института по електроника на БАН, едната от които е ядро на Национален център по биомедицинска фотоника. Това е виртуална структура, която обединява няколко научни института и университета, които разработват физически и фотохимични методи за диагностика и лечение на рак. В лабораторията по биофотоника, ние не само получаваме ново знание, но и имаме разработени редица медицински апарати и методи, като например този за фотодинамичната терапия на рак. При него се използва възможността за повишаване на чувствителността на раковите клетки към светлина чрез селективно въвеждане в тях на специални химически и нанопрепарати (това са изключително малки частици, невидими за човешкото око – б.а.) Целта е с изключителна прецизност да се убият само раковите клетки, като съседните им се запазят здрави. Тази цел е невъзможно да бъде постигната с конвенционалните методи на лечение. За да продължим да работим и да надградим това, което сме постигнали досега, ние кандидатствахме по оперативната програма за създаване на Център на върхови постижения. За съжаление, получихме немотивиран отказ за финансирането му. И го обжалвахме в административния съд.

– Познавам още един български учен, който е получил отказ за финансиране по тази оперативна програма. Това е доцент Иван Бъчваров, който е председател на Центъра за иновации „Джон Атанасов“. Той също се занимава с нанотехнологии и материали.
– Ние работим с доцент Бъчваров в една и съща област. Занимаваме се с лазери и приложението им в медицината. Бяхме се уговорили даже да кандидатстваме в различни конкурси по направлението „Качество на живота, биотехнологии“ и да си сътрудничим, ако някой от нас спечели. Знаехме, че при конструирането на оперативната програма е взето решение да има 4 големи центъра за върхови постижения, които се финансират с по 70 млн. лв. и 8 центъра за компетентност, които се финансират с по 30-35 млн. лв. Доцентът представи проект на център за компетентност, а аз – проект за един от големите центрове, който се казва „Биофотоника и наномедицина“ и е дело на консорциум от физици, химици, инженери, биолози, лекари, философи, науковеди и социолози. Дефинираната цел на консорциума, който аз ръководя, е промяна на парадигмата на медицината в България чрез преминаване от стандартизирана към персонализирана медицина, а също изследване на влиянието на този процес върху обществото, учените и научните изследвания.

– Какво означава това?
– Това означава индивидуален подход при лечението, предимно на хронично и раково болни. Стандартизираната медицина е нискоефективна. Още Хипократ е казал, че не болестта, а човекът е обект на лечение. Имам 30-годишен опит в изследванията на онкологичните заболявания и твърдя, че двама души с еднакви заболявания на един и същи орган не могат да се лекуват по еднакъв начин, защото се получава различен резултат. Ние сме радетели на персонализираната онкология. Освен програма за изследвания в областите на фотомедицината, генетиката и молекулярната биология, ние сме изготвили и национален антираков план за законова, административна, научна и медицинска реформа. Проектирали сме нова система, която ще проследява и анализира състоянието на всеки отделен пациент по финансови и медицински параметри. Целта й е да се осигури на пациента по-ефективно и щадящо лечение, а също така, като се оптимизира организацията, да се пестят средства. Ще се спестяват милиарди, които се прахосват в неефективно лечение сега. Това го показва опитът на Холандия, Дания и Норвегия, където подобна система вече се прилага. Смята се, че Холандия има най-добре организираното здравеопазване на нашия континент. Там пациентът, след като бъде диагностициран, влиза в информационна система, в която се отразява всеки лечебен ход на заболяването му, всяко евро, вложено в него. Така се контролират и разходите, и резултатите от лечението. Защо да не направим това и у нас, вместо да търпим тоя хаос, в който никой не знае кой кого лекува, как и колко харчи?

– Ами нали се прави електронна здравна карта сега?
– Тя е само един компонент от системата. Той е необходим, за да се изгради база данни, без която здравна политика не може и не бива да се прави. Но здравната карта е първа крачка, а трябва да идем и по-нататък. Не са достатъчни финансовите сметки – брой легла, лекари и медикаменти. Трябва да се отчита най-важното нещо – резултатите от лечението. В момента държавата не се интересува от него, то е извън нейното полезрение. В Холандия са изчислили, че за последното десетилетие 95% от химиотерапиите и 90% от имунотерапиите при рак на гърдата са били погрешни. Това е довело до повишаване на смъртността и 8 млрд. долара щета. С новата система ще се контролират и инвестициите, и лечебният резултат. Внедряват я сега и в Германия, и във Франция. Разбира се, внедряването не става за месец – два. За съжаление ние не получихме еврофинансирането, от което се нуждаем, за да продължим нашата работа.

– Някой друг се е представил на конкурса по-добре от вас?
– Не е проблемът в това.

– А къде е проблемът тогава?
– В конкурсите по оперативната програма за наука и образование има корупционен замисъл. Понеже става дума за хубави хапки по 70, по 30 и 35 млн. лв., които се дават за петгодишен план на дейност. Тази програма беше подготвяна твърде дълго, но процедурата за провеждане на конкурсите със състезаващи се в тях научни консорциуми и организации съвпаднаха с краткотрайното пребиваване на Меглена Кунева на позицията министър на образованието и науката. За конкурса, който е свързан с качеството на живота, има 4-ма кандидати. Единият е моят консорциум. Другият е на пловдивски университети, чийто проект се отнася за храните и здравето – това е също модерна и важна тематика. Третият е създаден около медицинския университет във Варна и е свързан с трансланционната и персонализираната медицина. Четвъртият консорциум е фалшификат – между болница „Лозенец“ и Медицинския факултет на СУ, като директорът на болницата е и декан на факултета. Тоя консорциум между един човек и проекта му за трансплантации е направен с прозрачната цел да се вземат парите по програмата. Самите конкурси бяха организирани по нечуван и непознат в световната наука начин – с обществена поръчка от Министерството на образовянието е науката (МОН) за фирма, която да ги проведе, като издири оценители. По тоя начин, след завършването на конкурсите, и фирмата, и оценителите изчезват и никой не може да упражни контрол и да носи отговорност за резултатите. А парите отиват, където трябва!

– Министерството избира с конкурс фирма, на която да плати, за да проведе други конкурси? Правилно ли разбрах?
– Да. Така не се прави никъде по света!

– Коя фирма беше избрана?
– Италианската фирма „Прогети план“ – без никакъв опит в такава дейност. Задължението й бе да намери компетентни рецензенти за сложните научни проекти на обща стойност 350 млн. лв.

– Никак не е лесно да се състави жури, от което зависи раздаването на толкова много европейски пари. Не е ли логично членовете му да бъдат посочени от структури на Евросъюза?
– Логично е, но не е практично. Експертите на ЕС трудно могат да бъдат манипулирани, а тук целта е друга. Парите са европейски, но администрирането им е на МОН. Изпълнява го една главна дирекция към МОН, която в течение на конкурсите се превърна в Изпълнителна агенция „ОПНОИР“. Но тя не избира оценителите. И в крайна сметка се получава добре организиран хаос с предварително определен победител. Италианската фирма, която явно няма капацитет, не е търсила и не е намерила компетентни рецензенти по нашите проекти. Това е очевидно, защото по един и същ критерий някои от оценителите дават нули, а други – максимални оценки!

– Сигурен ли сте? Или просто сте обиден от оценките на вашия проект?
– Не съм обиден, омерзен съм. Това са анонимни рецензенти, които са дали поръчкови резултати и са изчезнали. И никой не може да им търси отговорност за нищо. Друг въпрос е, че ние ги знаем кои са. Защото е толкова корумпирана процедурата, че тече информация като от строшено буре и всеки знае всичко. Аз знам кои са моите оценители, доц. Бъчваров знае кои са неговите. Имаме им CV-итата. Моят проект, писан от 20 професори, е оценяван от продавач на медицински изделия. Оценителите са с по-ниска квалификация от оценяваните – това е фундаментално безобразие, което не се допуска никъде по света. Мирише на политическа корупция.

– Или поне на прахосване на европейски пари.
– Държавата е абдикирала от задължението си да контролира тези пари. 70 млн. са само в моя конкурс. Общо два по 70 млн. лв, два по 35 млн. и осем по 30 млн. лв. – това са средствата, които попадат някъде, без ясни правила, може би и в корумпирани ръце.

– Корумпирани ръце?
– А какви? Конкурсът беше проведен от италианската фирма, която няма никаква компетентност за това, но пък е свързана с една юридическа група, близка до една кантора, която е известна с манипулация на съдебни резултати. Целта е милионите да бъдат дадени на свързания с нея фалшив консорциум. Конкурсът е много сложен. Проектните документи са хиляди страници, в които са изпълнени високи научни изисквания. Ние в нашия проект се позоваваме на няколкостотин собствени научни публикации и доказваме, че сме цитирани няколко хиляди пъти от чуждестранни автори. В другия проект няма нищо подобно, но той получи най-много точки. Така се убедихме, че оценяването в конкурса не е нищо друго, освен механизъм за отхвърляне на конкуренцията.

– Но нали никой не е спечелил този конкурс?
– Да, не спечели никой. И четирите консорциума бяха отхвърлени, включително и този, който беше най-високо оценен. Защото правителството се смени, финалът на конкурса се забави, въпросният консорциум се оказа близък до вече бивши съюзници на властта и беше политически отрязан.

– В България всеки е близък до някого.
– Да. Затова са условни политическите вражди и приятелства. Но провеждането на този конкурс, за който ви разказвам, е криминално деяние, което лишава българските учени от безвъзмездно отпуснати европейски средства. Бюджетът на науката в България е много по-малко от 70 млн. лева! Това е крайна бедност. И политическа недалновидност. 70% от европейските пари се дават за закупуване на модерна научна апаратура, а ние ги губим. Някой ще каже: европейците ни дават пари, за да купим тяхната апаратура. И така да е, ние имаме полза, с овехтялата апаратура няма как да работим на ниво.

– И сега? Каква съдебна битка водите?
– И четирите консорциума обжалват получените откази за финансова подкрепа, които само административният съд може да отмени. Мотивът на отказите беше „ниска оценка“ – за всички проекти, с изключение на този, който е предварително купен и политически отхвърлен. И само за него – забележете това! – е проведено съдебно заседание. За другите се се намира време повече от 4 месеца. Сигурно е случайно! При тези темпове на правораздаване времето изтича и България губи парите за наука. Сега интригата е в съда, но то е само елемент от технологията на корупцията. Затова ще сезираме за случилото се всички европейски антикорупционни институции.

Нашият гост

Проф. Лъчезар Аврамов е роден през 1952 г. в София. Завършил е Физическия факултет на СУ “Кл. Охридски”. Първото му работно място е в Института по електроника на БАН. Защитил е дисертация в Биологическия факултет на московския университет “Ломоносов”. Хабилитиран е по “инженерни науки” в софийския Технически университет. Доктор е на физическите науки в БАН. Има над 40-годишен опит в научните изследвания на взаимодействията между светлинното и лазерното лъчение с живата материя и човешкия организъм. Ръководител е на десетки съвместни проекти с европейски, руски и индийски научни колективи. Основател е на високотехнологичния Медицински център “Интегративна медицина”, който постига много добри резултати при лечението на рака.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (6)

  1. Всички български „учени“ са за боклука. „Институт по електроника в БАН“. Гнездо за търтеи и некадърници. Който и да беше спечелил ползата за държавата и населението щеше да бъде равна на нула. Купища изписани страници и нищо насреща.

    1. Опетков е прав. Няма смисъл (полза) от такива звена на БАН, а изобщо от Академия в такъв вид. САЩ нямат свой БАН, а са първи в целия свят в хауката и технологиите. Кога ще ги стигнем американците? Може би никога, но бихме могли га ги приближим ако държавата разтури подобни институти (на БАН).

  2. А Вие господин „опетков“ какво сте постигнали в живота, та плюете по чуждия? Гледайте си вашия живот и гледайте да сте малко по-позитивно мислещ. Със здраве!

  3. Опетков, и защо да са за боклука? Защото ТАКА ИСКАТЕ ЛИ? Аз съм в тези среди 30 години и знам за какво става на въпрос. Престанете да плюете по свестните учени, за да крадете, мерзавци! До гуша ми дойде от вас. Все някога обществото и редовите учени ще разберат за какво става на въпрос.

  4. Много ниско ниво на компетентност. Няма как един неук човек да оцени например една Теория на относителността. Та и тук така- неуките хора много лесно могат да оцапат бисерите в кал. Жалко за загубения потенциал заради безумните чиновнически закони в науката, обслужващи самозванци и нарциси с елементарно ниво на компетентност. Аврамов е силен учен. Само че силните учени се омешаха с некадърниците.

  5. Истината е че всички европейски пари трябва да се дават и одобряват от ЕК и да стигат директно до одобрените. Българското правителство не трябва да има никакъв досег с тях. Патриотизъм, българско управление не са ли това празни думи. Не е ли по-добре чужденци да ни управляват, защото българското управление е опасно за обикновените българи.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.