Последният издирван нацист не арестуван в Ню Йорк

Втори фалит на застраховател очаква опозицията Спецслужбите съобщили на премиера Бойко Борисов, че има сериозен проблем в сектора

Кремъл отрича твърденията на „Майкрософт“ за руски предизборни кибератаки в САЩ

91 000 учители излизат на протест Искат да запазят авторитета на професията

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 22 август 2018

Доминик Рааб: През октомври ще бъде възможно сключване на договор с ЕС за Брекзит

До $150 000 награда за заловен престъпник дава Москва

По-ниски данъци за празни жилища Предлагат стимули за собствениците да ги дават под наем

Разширяват пакета на НЗОК Новите дейности ще се гарантират от НРД за 2019 г.

Владимир Савов поема временно поста на Ралица Агайн в КФН

Планирайте море до 12 септември Есенен полъх от следващата седмица, температурите падат с 10 градуса

Financial Times с нов проект в България

Пропука се най-дебелият лед в Арктика

САЩ замрази руски активи за стотици милиони долари

Апаш с 13 присъди осъди прокуратурата Рецидивистът искал 25 000 лева, получи 2500 лева

Лъчезар Аврамов, директор на Института по електроника в БАН, пред „Труд“: Губим милиони за наука по технологията на корупцията

Някой чувал ли е нещо за оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОПНОИР)? Това е програма със солидно финансиране от 1,3 млд. лв. – израз на желанието на ЕС да подпомогне България в науката, новите технологии и иновациите. „За съжаление у нас тя е свързана със скандали, които имат не научен, а криминален характер“, казва проф. Лъчезар Аврамов, директор на Института по електроника на БАН. Професорът е основател на първото у нас частно високотехнологично дружество „ОПТЕЛЛА“, удостоено от МОН с наградата „Питагор“ – за най-успешна фирма в сферата на изследванията и тяхното приложение. Поради това той е спряган през 2016 г. като предвидим победител в конкурса на ОПНОИР в областта на биотехнологиите и медицината. Но този конкурс не е спечелен от никой, а сега е обект на съдебни дела. Разговаряме с проф. Аврамов за това.

– Проф. Аврамов, как се стигна дотам, че четири консорциума от видни български учени водят съдебни битки в момента, вместо да се радват на отпуснатите им за нови изследвания евросредства?
– Всичко започна от радостта, че в България за първи път от присъединяването й към ЕС, има оперативна програма, която подкрепя науката и образованието. Това е възможност, от която вече са се възползвали всички новоприсъединили се държави, с изключение на нашата. У нас в предприсъединителните преговори Глава „Наука“ беше затворена първа – преценена като маловажна, сигурно. Според мен това е една от причините за научната и икономическата ни разруха. Тъй или инак, за следващия преговорен период (2014-2020) успяхме да договорим оперативна програма, наречена „Наука и образование за интелигентен растеж“. Тя е за близо милиард и половина лева, от които около 1 милиард е за образованието, а останалото – за науката. И ето, че в средата на 2016 г. по нея бяха обявени първите два конкурса. Названието на единия беше „Създаване и развитие на центрове за върхови постижения“, а на другия – „Създаване и развитие на центрове за компетентност.“ Аз формирах колектив с висок научен и приложен потенциал и се явих на първия от тях.

– Щях да позная, че сте кандидатствал с проект за върхови постижения. Понеже съм чела, че вие сте първият учен от Източна Европа, номиниран за наградата на ЕС „Декарт“ – за изключително високи постижения в областта с онкологичните заболявания.
– Вярно е това. Но имайте предвид, че научната работа е колективна. Ние имаме 10 лаборатории в Института по електроника на БАН, едната от които е ядро на Национален център по биомедицинска фотоника. Това е виртуална структура, която обединява няколко научни института и университета, които разработват физически и фотохимични методи за диагностика и лечение на рак. В лабораторията по биофотоника, ние не само получаваме ново знание, но и имаме разработени редица медицински апарати и методи, като например този за фотодинамичната терапия на рак. При него се използва възможността за повишаване на чувствителността на раковите клетки към светлина чрез селективно въвеждане в тях на специални химически и нанопрепарати (това са изключително малки частици, невидими за човешкото око – б.а.) Целта е с изключителна прецизност да се убият само раковите клетки, като съседните им се запазят здрави. Тази цел е невъзможно да бъде постигната с конвенционалните методи на лечение. За да продължим да работим и да надградим това, което сме постигнали досега, ние кандидатствахме по оперативната програма за създаване на Център на върхови постижения. За съжаление, получихме немотивиран отказ за финансирането му. И го обжалвахме в административния съд.

– Познавам още един български учен, който е получил отказ за финансиране по тази оперативна програма. Това е доцент Иван Бъчваров, който е председател на Центъра за иновации „Джон Атанасов“. Той също се занимава с нанотехнологии и материали.
– Ние работим с доцент Бъчваров в една и съща област. Занимаваме се с лазери и приложението им в медицината. Бяхме се уговорили даже да кандидатстваме в различни конкурси по направлението „Качество на живота, биотехнологии“ и да си сътрудничим, ако някой от нас спечели. Знаехме, че при конструирането на оперативната програма е взето решение да има 4 големи центъра за върхови постижения, които се финансират с по 70 млн. лв. и 8 центъра за компетентност, които се финансират с по 30-35 млн. лв. Доцентът представи проект на център за компетентност, а аз – проект за един от големите центрове, който се казва „Биофотоника и наномедицина“ и е дело на консорциум от физици, химици, инженери, биолози, лекари, философи, науковеди и социолози. Дефинираната цел на консорциума, който аз ръководя, е промяна на парадигмата на медицината в България чрез преминаване от стандартизирана към персонализирана медицина, а също изследване на влиянието на този процес върху обществото, учените и научните изследвания.

– Какво означава това?
– Това означава индивидуален подход при лечението, предимно на хронично и раково болни. Стандартизираната медицина е нискоефективна. Още Хипократ е казал, че не болестта, а човекът е обект на лечение. Имам 30-годишен опит в изследванията на онкологичните заболявания и твърдя, че двама души с еднакви заболявания на един и същи орган не могат да се лекуват по еднакъв начин, защото се получава различен резултат. Ние сме радетели на персонализираната онкология. Освен програма за изследвания в областите на фотомедицината, генетиката и молекулярната биология, ние сме изготвили и национален антираков план за законова, административна, научна и медицинска реформа. Проектирали сме нова система, която ще проследява и анализира състоянието на всеки отделен пациент по финансови и медицински параметри. Целта й е да се осигури на пациента по-ефективно и щадящо лечение, а също така, като се оптимизира организацията, да се пестят средства. Ще се спестяват милиарди, които се прахосват в неефективно лечение сега. Това го показва опитът на Холандия, Дания и Норвегия, където подобна система вече се прилага. Смята се, че Холандия има най-добре организираното здравеопазване на нашия континент. Там пациентът, след като бъде диагностициран, влиза в информационна система, в която се отразява всеки лечебен ход на заболяването му, всяко евро, вложено в него. Така се контролират и разходите, и резултатите от лечението. Защо да не направим това и у нас, вместо да търпим тоя хаос, в който никой не знае кой кого лекува, как и колко харчи?

– Ами нали се прави електронна здравна карта сега?
– Тя е само един компонент от системата. Той е необходим, за да се изгради база данни, без която здравна политика не може и не бива да се прави. Но здравната карта е първа крачка, а трябва да идем и по-нататък. Не са достатъчни финансовите сметки – брой легла, лекари и медикаменти. Трябва да се отчита най-важното нещо – резултатите от лечението. В момента държавата не се интересува от него, то е извън нейното полезрение. В Холандия са изчислили, че за последното десетилетие 95% от химиотерапиите и 90% от имунотерапиите при рак на гърдата са били погрешни. Това е довело до повишаване на смъртността и 8 млрд. долара щета. С новата система ще се контролират и инвестициите, и лечебният резултат. Внедряват я сега и в Германия, и във Франция. Разбира се, внедряването не става за месец – два. За съжаление ние не получихме еврофинансирането, от което се нуждаем, за да продължим нашата работа.

– Някой друг се е представил на конкурса по-добре от вас?
– Не е проблемът в това.

– А къде е проблемът тогава?
– В конкурсите по оперативната програма за наука и образование има корупционен замисъл. Понеже става дума за хубави хапки по 70, по 30 и 35 млн. лв., които се дават за петгодишен план на дейност. Тази програма беше подготвяна твърде дълго, но процедурата за провеждане на конкурсите със състезаващи се в тях научни консорциуми и организации съвпаднаха с краткотрайното пребиваване на Меглена Кунева на позицията министър на образованието и науката. За конкурса, който е свързан с качеството на живота, има 4-ма кандидати. Единият е моят консорциум. Другият е на пловдивски университети, чийто проект се отнася за храните и здравето – това е също модерна и важна тематика. Третият е създаден около медицинския университет във Варна и е свързан с трансланционната и персонализираната медицина. Четвъртият консорциум е фалшификат – между болница „Лозенец“ и Медицинския факултет на СУ, като директорът на болницата е и декан на факултета. Тоя консорциум между един човек и проекта му за трансплантации е направен с прозрачната цел да се вземат парите по програмата. Самите конкурси бяха организирани по нечуван и непознат в световната наука начин – с обществена поръчка от Министерството на образовянието е науката (МОН) за фирма, която да ги проведе, като издири оценители. По тоя начин, след завършването на конкурсите, и фирмата, и оценителите изчезват и никой не може да упражни контрол и да носи отговорност за резултатите. А парите отиват, където трябва!

– Министерството избира с конкурс фирма, на която да плати, за да проведе други конкурси? Правилно ли разбрах?
– Да. Така не се прави никъде по света!

– Коя фирма беше избрана?
– Италианската фирма „Прогети план“ – без никакъв опит в такава дейност. Задължението й бе да намери компетентни рецензенти за сложните научни проекти на обща стойност 350 млн. лв.

– Никак не е лесно да се състави жури, от което зависи раздаването на толкова много европейски пари. Не е ли логично членовете му да бъдат посочени от структури на Евросъюза?
– Логично е, но не е практично. Експертите на ЕС трудно могат да бъдат манипулирани, а тук целта е друга. Парите са европейски, но администрирането им е на МОН. Изпълнява го една главна дирекция към МОН, която в течение на конкурсите се превърна в Изпълнителна агенция „ОПНОИР“. Но тя не избира оценителите. И в крайна сметка се получава добре организиран хаос с предварително определен победител. Италианската фирма, която явно няма капацитет, не е търсила и не е намерила компетентни рецензенти по нашите проекти. Това е очевидно, защото по един и същ критерий някои от оценителите дават нули, а други – максимални оценки!

– Сигурен ли сте? Или просто сте обиден от оценките на вашия проект?
– Не съм обиден, омерзен съм. Това са анонимни рецензенти, които са дали поръчкови резултати и са изчезнали. И никой не може да им търси отговорност за нищо. Друг въпрос е, че ние ги знаем кои са. Защото е толкова корумпирана процедурата, че тече информация като от строшено буре и всеки знае всичко. Аз знам кои са моите оценители, доц. Бъчваров знае кои са неговите. Имаме им CV-итата. Моят проект, писан от 20 професори, е оценяван от продавач на медицински изделия. Оценителите са с по-ниска квалификация от оценяваните – това е фундаментално безобразие, което не се допуска никъде по света. Мирише на политическа корупция.

– Или поне на прахосване на европейски пари.
– Държавата е абдикирала от задължението си да контролира тези пари. 70 млн. са само в моя конкурс. Общо два по 70 млн. лв, два по 35 млн. и осем по 30 млн. лв. – това са средствата, които попадат някъде, без ясни правила, може би и в корумпирани ръце.

– Корумпирани ръце?
– А какви? Конкурсът беше проведен от италианската фирма, която няма никаква компетентност за това, но пък е свързана с една юридическа група, близка до една кантора, която е известна с манипулация на съдебни резултати. Целта е милионите да бъдат дадени на свързания с нея фалшив консорциум. Конкурсът е много сложен. Проектните документи са хиляди страници, в които са изпълнени високи научни изисквания. Ние в нашия проект се позоваваме на няколкостотин собствени научни публикации и доказваме, че сме цитирани няколко хиляди пъти от чуждестранни автори. В другия проект няма нищо подобно, но той получи най-много точки. Така се убедихме, че оценяването в конкурса не е нищо друго, освен механизъм за отхвърляне на конкуренцията.

– Но нали никой не е спечелил този конкурс?
– Да, не спечели никой. И четирите консорциума бяха отхвърлени, включително и този, който беше най-високо оценен. Защото правителството се смени, финалът на конкурса се забави, въпросният консорциум се оказа близък до вече бивши съюзници на властта и беше политически отрязан.

– В България всеки е близък до някого.
– Да. Затова са условни политическите вражди и приятелства. Но провеждането на този конкурс, за който ви разказвам, е криминално деяние, което лишава българските учени от безвъзмездно отпуснати европейски средства. Бюджетът на науката в България е много по-малко от 70 млн. лева! Това е крайна бедност. И политическа недалновидност. 70% от европейските пари се дават за закупуване на модерна научна апаратура, а ние ги губим. Някой ще каже: европейците ни дават пари, за да купим тяхната апаратура. И така да е, ние имаме полза, с овехтялата апаратура няма как да работим на ниво.

– И сега? Каква съдебна битка водите?
– И четирите консорциума обжалват получените откази за финансова подкрепа, които само административният съд може да отмени. Мотивът на отказите беше „ниска оценка“ – за всички проекти, с изключение на този, който е предварително купен и политически отхвърлен. И само за него – забележете това! – е проведено съдебно заседание. За другите се се намира време повече от 4 месеца. Сигурно е случайно! При тези темпове на правораздаване времето изтича и България губи парите за наука. Сега интригата е в съда, но то е само елемент от технологията на корупцията. Затова ще сезираме за случилото се всички европейски антикорупционни институции.

Нашият гост

Проф. Лъчезар Аврамов е роден през 1952 г. в София. Завършил е Физическия факултет на СУ “Кл. Охридски”. Първото му работно място е в Института по електроника на БАН. Защитил е дисертация в Биологическия факултет на московския университет “Ломоносов”. Хабилитиран е по “инженерни науки” в софийския Технически университет. Доктор е на физическите науки в БАН. Има над 40-годишен опит в научните изследвания на взаимодействията между светлинното и лазерното лъчение с живата материя и човешкия организъм. Ръководител е на десетки съвместни проекти с европейски, руски и индийски научни колективи. Основател е на високотехнологичния Медицински център “Интегративна медицина”, който постига много добри резултати при лечението на рака.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (6)

  1. Всички български „учени“ са за боклука. „Институт по електроника в БАН“. Гнездо за търтеи и некадърници. Който и да беше спечелил ползата за държавата и населението щеше да бъде равна на нула. Купища изписани страници и нищо насреща.

    1. Опетков е прав. Няма смисъл (полза) от такива звена на БАН, а изобщо от Академия в такъв вид. САЩ нямат свой БАН, а са първи в целия свят в хауката и технологиите. Кога ще ги стигнем американците? Може би никога, но бихме могли га ги приближим ако държавата разтури подобни институти (на БАН).

  2. А Вие господин „опетков“ какво сте постигнали в живота, та плюете по чуждия? Гледайте си вашия живот и гледайте да сте малко по-позитивно мислещ. Със здраве!

  3. Опетков, и защо да са за боклука? Защото ТАКА ИСКАТЕ ЛИ? Аз съм в тези среди 30 години и знам за какво става на въпрос. Престанете да плюете по свестните учени, за да крадете, мерзавци! До гуша ми дойде от вас. Все някога обществото и редовите учени ще разберат за какво става на въпрос.

  4. Много ниско ниво на компетентност. Няма как един неук човек да оцени например една Теория на относителността. Та и тук така- неуките хора много лесно могат да оцапат бисерите в кал. Жалко за загубения потенциал заради безумните чиновнически закони в науката, обслужващи самозванци и нарциси с елементарно ниво на компетентност. Аврамов е силен учен. Само че силните учени се омешаха с некадърниците.

  5. Истината е че всички европейски пари трябва да се дават и одобряват от ЕК и да стигат директно до одобрените. Българското правителство не трябва да има никакъв досег с тях. Патриотизъм, българско управление не са ли това празни думи. Не е ли по-добре чужденци да ни управляват, защото българското управление е опасно за обикновените българи.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.