Ивелина Василева: Необходимо е да се полагат много усилия за модернизация на ВиК мрежата

Обирът на сребро и пари от Митница-Благоевград е станал чрез вътрешна информация

Бащата на убитата Андреа за 17-годишния Аксел: Дори и животните не могат да бъдат толкова жестоки

Genesis атакува Европа с луксозен SUV Корейската премиум марка има високи цели за Стария континент

Тръмп: Идеята за “морска стена” на Ню Йорк e глупава и ще изглежда ужасно

Генералният ни консул в Истанбул: Българинът с мачете е бил със силно психично разстройство или под въздействието на опиати

Прическите от 90-те се върнаха на мода

Все още не е ясна самоличността на обирджиите на митницата в Благоевград

ЕС намали предприсъединителната помощ за Турция

Над 10 държави преговарят в Берлин за ситуацията в Либия

Облачно време днес Максималните температури ще са между 1 и 6 градуса

Трус от 5 по Рихтер в Гърция

Коя е най-харесваната зодия?

Мачовете и спортът по телевизията днес, неделя, 19 януари 2020

На 19 януари 2020 да почерпят

Манерка от щраусово яйце и кана с човешко лице намериха край Лясковец Археолози попаднали на екзотичните находки в навечерието на Коледа в местността Клена

В един от гробовете е открита кана с изображение на човешко лице.

Откриха сведения за заможни траки, приели римския начин на живот

Археолози откриха уникални златни и сребърни накити преди дни край Лясковец. Разкопките са осъществени от Калин Чакъров, археолог в Регионалния исторически музей във Велико Търново. Проучвателят и екипът му попаднали на екзотичните находки в навечерието на Коледа. В края на декември приключили спасителните разкопки на надгробна могила от римската епоха, намираща се в местността Клена край винарското градче. „Обектът е в близост до подножието на Петропавловския манастир – място, което е благоприятно за човешки живот от незапомнени времена. По време на разкопките бяха открити 19 гроба, повечето датиращи от III в. сл. Хр. Те представляват ями, вкопани в могилния насип. В тях са положени останките на кремирани хора и разнообразни предмети, свързани с покойниците – керамични и стъклени съдове, бронзови монети, златни обеци, храна от животински произход и др.“, информира археологът от Регионалния исторически музей във Велико Търново Калин Чакъров.

Повечето от поставените керамични съдове са „като за умряло“, защото имат следи от продължителна употреба, липсват дръжки и други части. Това ги прави нефункционални във всекидневния живот. От един от гробовете произхожда рядко срещан керамичен съд – кана с изображение на човешко лице. Стилът на изработката на съда напомня за работилниците на Античния керамичен център край Павликени.

„Най-представителен е централният гроб в могилата. Той е със значителни размери от 3 метра дължина и 1,20 метра дълбочина. В него е кремиран виден представител на местното общество. Като гробни дарове и лични принадлежности на починалия са поставени различни ценности – войнишки колан със сребърни апликации, керамични съдове, желязна брадва, бронзова монета и др.“, обяснява Калин Чакъров.

Две от находките в гроба имат много висока научна и художествена стойност. Едната е сребърна фибула (б. а.- безопасна игла) с позлата и много детайлно изображение на конник с копие, придружен от неговия помощник. Бижуто, с което покойникът е закопчавал своята дрехаq е голяма рядкост за българските земи.

Друга екзотична находка е манерка, изработена от щраусово яйце. Тя е извадена на парчета и тепърва ще поднася изненади. След почистването на находката от специалисти по консервация и реставрация, може да се окаже, че по яйцето има и украса с червена боя, позната от други краища на Римската империя, за което има податки на този етап. Манерката е една от най-ценните находки, защото в днешна България подобни съдове се броят на пръстите на едната ръка. Предстои да бъдат почистени, консервирани и реставрирани още редица керамични съдове, открити на парчета в гробовете, с което информацията за обекта ще бъде обогатена значително.

Интересна подробност, свързана с насипването на могилата, показва, че в пръстта се срещат следи от клонки на растения и отпечатъци от изтлели черупчести плодове, вероятно орехи. Това е непряко свидетелство за сезона, през който е натрупана могилата. В някои от гробовете са намерени дори и запазени черупки от орехи, съхранили се благодарение на това, че са изгорени във връзка с погребалните ритуали. Случайно или не и до ден днешен на мястото продължават да растат орехови дървета.

„След кончината на човека, заради който е натрупана могилата, изглежда са извършвани посмъртни обреди. Така могат да бъдат обяснени откритите в насипа над гроба сгъваем железен стол и цели керамични съдове, някои от които поставени в специална кутия (циста)“, разказва Чакъров.

Изследователят обяснява, че от района на Лясковец има и други преки сведения за заможни траки, приели римския начин на живот. Един от тях е градският съветник в булето (б. а. – Градския съвет) на Никополис ад Иструм – Севeр, син на Севeр, който доживява четиридесет и пет годишна възраст. В памет на покойника надгробна плоча издигат съпругата му Дентусуко, дъщеря на Герулон, и техните синове Силван и Марк. Паметникът и до ден днешен може да бъде видян в близост до църквата „Св. Никола“ в центъра на Лясковец. Името на починалия, Севeр, свидетелства, че той е роден най-рано в края на II в. по времето на император Септимий Севeр (193-211) или при управлението на някой от неговите наследници. Съпругата му е с изразителното тракийско име Дентусуко. Изглежда тя е от местен тракийски род потомствени градски съветници, защото брат u Флор, син на Герулон, е също булевт в местния административен център. Надгробният паметник на последния е вграден векове по-късно в царския дворец на хълма Царевец във Велико Търново. Това показва, че в района на днешните съседни градове Лясковец и Велико Търново продължава да има тракийска аристокрация и през III в. сл. Хр., но вече в рамките на римската държавна система.

„Надпис-посвещение на тракийския бог-конник върху голям каменен съд за разреждане на вино (кратер), открит в землището на Лясковец, съобщава името на друг местен аристократ – Корнелий Анейкет. Той е вероятно булевт или военен. Отчупената част от паметника, съхраняван днес в Националния археологически институт с музей към БАН в София, ще запази завинаги в тайна каква длъжност е изпълнявал човекът от надписа“, споделя Калин Чакъров.

От землището на Лясковец произхождат още множество дребни находки – монети, накити, керамични съдове, статуетки и др. Известна е и една каменна антична преса за вино, което доказва, че районът е с развито лозаро-винарско производство още от дълбока древност.

Хилядолетия по-късно надгробната могила в местността Клена е използвана отново като гробище, но вече през Средновековието или османския период. За това сочат три от изследваните гробове, които са с трупополагане, имат изпънати край тялото ръце и не са придружени от гробен инвентар. Проучваната през 2019 г. надгробна могила е първият изследван чрез методите на археологията обект от римската епоха в землището на Лясковец.

Разкопките са породени от частно инвестиционно намерение с възложител Пламен Чеснаров, собственик на фирма „Троя стил“, което засяга целостта на могилата. „За разкопките екипът получи благословията на община Лясковец. Проучванията са подпомогнати и от директора на Великотърновския музей д-р Иван Църов, специалисти по консервация и реставрация и археология от същата институция, археолози от Горнооряховския музей и проучватели на свободна практика“, подчертава Чакъров.

През новата 2020-та година ще бъдат търсени източници на финансиране, за да бъде изследвана останалата част на могилата, криеща заровени в себе си още множество тайни за обитателите на района на Лясковец през римската епоха.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.