Марияна Стефанова, директор на основно училище „Васил Априлов“ - Бургас, пред „Труд“: Вече се налага да търсим учители доброволци сред родителите

Всички преболедували колеги се връщат на работните си места, никой не се възползва от възможността за отпуск. Тези хора в този момент проявяват героизъм за това, че са на работното си място и изпълняват своите задължения, и в по голямата си част го правят не заради заплатата, а заради дълга към децата и обществото

Обществото ни отново е разделено. Този път на тема образование. Пандемията прати децата в онлайн обучение, а родителите се карат дали това е за добро или за лошо. Очевидно е, че няма как при ръст на заболелите и загиналите от COVID-19, образованието да не пострада и то страда. Децата понякога дори не разбират, че са носители на вируса, но от това болестта не става по-малко опасна за учители и родители. В страната стотици преподаватели се страхуват да ходят на работа и предпочитат интернет пространството. Голяма част от родителите също се боят от заразата, а други предпочитат риска, защото нямат шанс да останат у дома и да гледат децата, страхуват се и от липсата на контрол.

Марияна Стефанова работи в сферата на образованието повече от 28 години. Нейна е идеята да потърси доброволци за учители сред родителите на децата, след като десет нейни колеги се разболяват от коронавирус. Вече има три майки, които преподават на децата, естествено с необходимата квалификация.
Разговаряме с нея за чисто човешкия страх във време на пандемията COVID-19, за героизма на учителите и за оптимизма, за надеждата, че това изпитание ще ни направи по-добри човеци.

- Г-жо Стефанова, във време на пандемия и липса на кадри, обявихте, че търсите доброволци сред родителите, които да преподават на децата. Отзоваха ли се на този призив родителите?
- Пандемията, която ни връхлетя беше неочаквана и ни свари неподготвени, но учителската гилдия показа, че може да сътвори чудеса в такива времена. С подкрепата на родителите, при първата вълна - през март, успяхме да се справим. Днес, при втората вълна, нещата станаха по сериозни и се наложи да потърся заместващ учител от платформата на Министерство на образованието и изненадващо колегата, който открихме, се оказа наш родител. Именно така се роди идеята, чрез електронния дневник, да се обърна към нашите родители. Тези от тях, които имат необходимата квалификация, желание и възможности, да се включат в учебния процес. Не бях изненадана, когато шестима доброволци се отзоваха на мига, а трима веднага започнаха да преподават - двама от тях преподават на трети и на първи клас, като начални учители, а третият родител е в група за целодневна организация на учебния ден, т. е. в занималня. И тримата колеги са жени. Това бе една много добра възможност за нас и децата, защото в момента десет педагогически специалисти от нашето училище са болни, като четирима са с коронавирус, а шест са с грипоподобни симптоми. Искам да кажа, че винаги сме работили в партньорство с родителите, те се включват в различни инициативи, училището ни е иновативно. В непрекъсната връзка сме и с обществения съвет на училището, а освен това всяка паралелка си има „родителска тройка“ - трима родители, които се избират на родителска среща и те подпомагат дейността на преподавателя- класния ръководител, дават идеи за часа на класа, за празници и т. н. Те са като по. близки партньори на учителя. Ето, че сега, във време на пандемия, пак нашите родители ни подкрепят.

- Учителите, които идват на работа всеки ден, страхуват ли се?
- Страхът е чисто човешко чувство и е нормално да има и страх, но по мое мнение това е по - скоро разумна преценка на ситуацията, защото всички имаме семейства, близки и е необходимо да предпазим както себе си, така и децата с които работим, колегите си и близките си

- Какви мерки за безопасност взимате - и лични, и в училището?
- В училище, естествено, се вземат всички предписани от Министерство на здравеопазването мерки. Всяка паралелка влиза в различно време в час и излиза в различно време. Очертани са потоци, по които да преминават и да не се засичат учениците, отворени са два входа в училището. При входовете се мери температурата и се прави дезинфекция на ръцете, задължително, не само на ученици но на учители, и служители. Четири пъти дневно се извършва дезинфекция в сградата. Всички учители са със защитни маски за лице, които за нас са задължителни както в общите закрити части на учебната сграда, така и в класните стаи.

- А учениците спазват ли указанията, как се държат в тази ситуация?
- В много голямата си част, учениците се отнасят отговорно, за което основна роля мисля, че имат родителите, защото вероятно те в къщи изговарят с децата си как трябва да постъпват в такава ситуация. Разбира се, и те като деца, забравят, но ежедневно и ежечасно им се напомнят правилата. В нашите училище в момента от първи до четвърти клас децата са присъствено на училище.

- Какво мислите за носенето на маски в час? За или против?
- За носенето на маски не мога да изкажа категорично мнение. Има заповед, и тя се отнася за всички, ние ще изпълняваме. На педагогически съвет ще бъде решено дали учениците от начален етап да носят маски, а от пети до седми клас е задължително. За малките, според мое проучване, при анкетиране на колегите, везните клонят по скоро към „не“. Аргументите за това са, че още са малки, нямат все още тази изградени навици да пазят и самата маска, ако щете. Изтърват маските, те падат, вдигат ги, това по скоро е притеснително.

- Какво трябва да се направи за учителите на първа линия?
- Според мен, първо и преди всичко трябва да се осигури спокойствие, да няма напрежение. Каквото и да се направи, тези хора в този момент проявяват малък героизъм за това, че са на работното си място и изпълняват своите задължения, и в по голямата си част го правят не заради заплатата, а заради дълга към децата и обществото. Колкото и клиширано да звучи това. И в този ред на мисли, обществото дължи уважение и признателност на тези хора. Защото всеки ден има негативни коментари към учителите, но кой ще дойде отвън и всеки ден да има съприкосновение в една класна стая с 30 ученици? За това наистина се иска смелост и сърцатост. И това го правят всички учители, всеки ден. Това го казвам от душа, наистина го правят.

- Изправени ли сме пред проблема, в един момент да няма преподаватели, които да влизат в час? Тези, които са преболедували, връщат ли се в училище?
- Иска ми се да вярвам, че пред такъв проблем няма да се изправим. В момента и Регионално управление на образованието и Министерство на образованието правят всичко възможно за създаване на резерв - заместващи учители, които да могат навреме да се включат при необходимост. Що се отнася до преболедувалите колеги, прави впечатление, че всички преподаватели, които са преболедували, се връщат в училище да продължат своята дейност. Иска ми се специално да отбележа, че независимо от това че от Министерство на образованието бе указано - ако някои колеги поискат отпуск да се възползват, никой от моите колеги не се възползва, за което дълбок поклон пред професионализма им.

- Поддържате ли връзка с колегите си от други училища и каква е, според вас, ситуацията- тревожна или нормална, като във време на пандемия?
- Да, разбира се, с колегите директори се чуваме, но моето мнение е че в момента ситуацията е тревожна - като в пандемия. Даваме си кураж, споделяме идеи и се подкрепяме. Много хора, даже не учители, смятат, че трябва да се въведат още по-строги мерки, за да се ограничи разпространението на коронавируса, да се даде глътка въздух на лекари и лечебни заведения. Искам да дойде онзи момент, в който ограниченията ще свършат и ще можем да се върнем към нормалностите си, които всички сега оценяваме, след като ги загубихме. Надявам се, това изпитание да ни направи по-добри като човеци.

- От колко време сте преподавател и директор и това ли е най- трудният момент в кариерата ви досега?
- От двадесет и осем години работя в сферата на образованието. От шестнадесет години съм директор на Основно училище „Васил Априлов“ и това наистина е един от най-трудните моменти в кариерата ми. Но пък аз съм непоправим оптимист. Убедена съм, ме заедно ще се справим.

- Имате ли достатъчен ресурс за онлайн обучението, госпожо Стефанова?
- И като квалификация на специалистите, и като техника, с която да обезпечим учебния процес в електронна среда, имаме достатъчно ресурс. Имаме възможност и предоставяме, и техника на наши ученици, които са затруднени или имат братче и сестриче, а у дома разполагат само с един компютър. Разбира се, тези възможности не са неограничени, но опитът ни от месец март насам показа, че наличността е добра. В момента сключихме договор за предоставяне отново на още техника, ще получим още компютри, като средствата са осигурени от Министерството на образованието.

- Как се промени авторитетът на училището?
- При този вид обучение, както се казва, и родителите обуха обувките на учителите. Защото те стават свидетели на целия процес на обучение. Получихме изключително много похвали и благодарности от майки и бащи за професионализма на учителите и за тяхното себераздаване, и с това смятам, че авторитетът на учителската гилдия като цяло се повиши значително. Учениците пък бяха едва ли не изненадани от уменията на учителите им да боравят като тях с техниката. Това го казвам с усмивка. В началото този процес вървеше с приповдигнато настроение. Електронната среда на обучение води до десоциализация обаче на учениците, до влошена двигателна активност, това сочат проучванията. Както и до повишена психическа тревожност, което не е здравословна среда за учениците. Затова с нетърпение чакаме отново присъствената форма на обучение, естествено след справяне с пандемията.

Нашият гост

Марияна Стефанова е родена на 14 юни 1968 година в Бургас. Завършва висшето си образование в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” и веднага започва работа като възпитател в ОУ “Отец Паисий”, село Винарско, Община Камено. След това работи над 10 години работи като начален учител и помощник директор в Община Камено. От първи септември 2004 година, до настоящия момент е директор на ОУ “Васил Априлов” в Бургас. През 1997 година защитава втора професионално квалификация по организация и управление на образованието към ДИПКУ - Стара Загора.

В годините на професионалното си развитие не спира да се квалифицира, като притежава множество сертификати и удостоверения част от които са по темите: “Обучение за формиране на ключови компетентности за управление на професионален стрес при учителите”; Управление на училището - “Ученици с емоционални проблеми и агресивно поведение”; “Да изградим училището на 21 век”. Майкрософт - България; Иновационни модели и технологии на организация и управление на училището.; Училище онлайн: Работа с електронни документи. Защита от кибератаки и др.

Носител е на почетното отличие “Неофит Рилски” за дългогодишна цялостна високопрофесионална трудова дейност в системата на народната просвета от министъра на образованието и науката.

Коментари

Задължително поле