Заев: Предсрочните парламентарни избори ще се състоят на 12 април 2020 г.

Президентът Радев ще бъде на посещение в Япония за интронизацията на император Нарухито

Интронизацията на император Нарухито (ИНФОГРАФИКА)

Полицейски хеликоптер и няколко патрулки преследваха 4 часа силно агресивна крава в Германия

Подкрепа от Путин за Сирия търси Ердоган Иска армията на Дамаск да се оттегли от границата

Президентът на Чили въведе извънредно положение в още три града

Възможен ли е свят без глупаци? Сборникът „Психология на глупостта” прави аутопсия на глобалната напаст

Нов епос по „Война на световете”

Стево Пендаровски: Имаме държавен консенсус, че искаме да продължим по европейския път

Села в Невестинско са заплашени от воден режим

Възстановено е движението на пътя София – Варна край Омуртаг

Фандъкова печели в два тура с 10 пункта Данните са от представително проучване за цяла София на агенция „Сова Харис“, направено по поръчка на „Труд“

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 21 октомври 2019

Шестима ранени при катастрофа на бензиностанция край Елин Пелин

Тома Белев се изгаври с еврейския народ „Екологът“ погазва и международни норми

Медийният експерт проф. д-р Маргарита Пешева пред „Труд“: Управителният съвет на БНР трябва да понесе своята отговорност Между властта и „Хоризонт“ никога не е прекрачвана тънката червена линия

Снимка: Цветан Томчев

На 13 септември безпрецедентно спря излъчването на програма „Хоризонт“ на БНР. Радиоефирът остана безмълвен за 5 часа. Радиото не помни такава криза от 2001 г. насам, когато звучеше често песен на „Бийтълс“. Кой е виновен, какви санкции може да понесат виновните, с какво може да се сравни извънредната медийна ситуация – по тези въпроси разговаряме с бившия председател на СЕМ и медиен експерт проф. Маргарита Пешева.

– Професор Пешева, преди дни се случи нещо, което довчера изглеждаше немислимо – националната програма „Хоризонт“ на БНР спря своето излъчване на територията на страната за цели 5 часа. Как ще коментирате това извънредно медийно събитие?
– Първоначално не повярвах, защото, по закон, това изглежда невъзможно. „Хоризонт“ е много повече от национална радиопрограма, от своето създаване до днес тя е медиен символ и олицетворение на държавата. Законът за радиото и телевизията изрично постановява, че държавата взема необходимите мерки за разпространение на програмите на БНР и на БНТ на цялата територия на страната. Именно затова излъчването на програмите на двете обществени медии е уредено в няколко закона, един от които е Законът за противодействие срещу тероризма. „Хоризонт“ е национална радиопрограма, която пряко е свързана с националната сигурност в страната. В националното радио, от времето на социализма върви шегата, че ако „Хоризонт“ спре дори за 5 минути, това означава, че България е в състояние на война. Всъщност, се случи немислимото – „Хоризонт“ „гръмна“ за цели 5 часа! При това – държавните органи, които отговарят за националната сигурност на страната, не се намесиха.

– Кои органи имате предвид?
– За мен е необяснимо бездействието на ДАНС, при положение, че информационните студийни комплекси на „Хоризонт“ имат пряка връзка с нея, и дори най-малкото отклонение от техническите правила на програмата веднага стига до ДАНС, която отговаря за националната сигурност в държавата. Замлъкването на „Хоризонт“ за цели 5 часа, спокойно може да означава, че националната радиопрограма е „превзета“ от терористи, които овладявайки толкова мощна национална медия, ще поискат да наложат промяна на конституционния ред в държавата. Оттук насетне БНР и БНТ ще бъдат „оперативно интересни“ за редица „спящи клетки“ на световния джихад, които със сигурност има у нас. Смятам, че това е изключително опасен медиен прецедент, който никога повече не бива да се повтаря.

– Какво означава спиране на БНР, с какво можете да го сравните?
– С огромно радиоактивно замърсяване на националната програма „Хоризонт“, която е лидер по доверие в радиоефира. Затова го нарекох „медиен Чернобил“. Някога аварията в Чернобил у нас бе съпроводена с информационно затъмнение, отнемане правото на информация на гражданите какво всъщност се е случило. Днес генералният директор и неговият Управителен съвет, които са управляващия орган в БНР, изключиха „Хоризонт“ в най-силния му информационен пояс, за да отнемат правото на журналист да упражнява своята професия и да води своето предаване. Всуе. Силвия Великова е отличен журналист, който има своя гражданска позиция, надявам се – и в бъдеще ще прави качествена журналистика в ефира на „Хоризонт“. Спирането на най-влиятелната национална радиопрограма, образно казано е удар с бокс право в „челюстта“ на „Хоризонт“. Нищо по-малко.

– Доколкото разбирам, Вие не приемате становището на Върховната прокуратура, че „главният виновник“ за спирането на „Хоризонт“ е неговият технически директор?
– С цялото ми уважение към Прокуратурата, това становище не отговаря на правилата за управление на БНР и БНТ, заложени в медийния закон. Националното радио се управлява от Управителен съвет, в който влизат генералния директор и още четирима членове, с които СЕМ, като надзорен орган, сключва договори за управление. Регулаторният орган не сключва договори за управление с техническия директор или финансовия директор, които са част от изпълнителския състав на всяка обществена медия. Толкова тежко програмно решение не може да е вземе самостоятелно от който и да е технически директор. Пък какъв интерес може да има той, за да прекъсне излъчването на „Хоризонт“ за 5 часа, при положение, че проверката на прокуратурата показа, че не са били налице нужните технически предпоставки за подобно решение? За цялото общество е кристално ясно, че той само е изпълнил заповед на Управителния съвет на БНР. Ето защо резолюцията „да“ на генералния директор Светослав Костов върху докладната изразява колективното мнение на УС, без което изключването на „Хоризонт“ практически е невъзможно. Но именно техническият директор се оказа онзи „толкова необходим бушон“, който цели да оневини истинските виновници.

– И кои са истинските виновници според Вас?
– Това са генералният директор и членовете на Управителния съвет на БНР, които носят цялата отговорност за вземаните управленски решения в националното радио. Опитът да се внуши на обществото, че в БНР се е появил един „технически злодей“, който, на своя глава е решил да извърши най-големия саботаж в историята на националното радио, е крайно несполучлив. Не зная за друг подобен медиен случай в страна членка на ЕС. Тази изключително тежка професионална грешка на Управителния съвет на БНР има всички „достойнства“ да бъде вписана в книгата за рекордите на Гинес.

– СЕМ вече изслуша генералния директор на БНР Светослав Костов, регулаторният орган зададе много въпроси, на които не получи никакви отговори. Генералният директор каза буквално няколко изречения, а членовете на УС солидарно не отрониха нито дума. Вие бяхте на това изслушване, имате ли свой коментар?
– Като правило, не коментирам действия и решения на СЕМ, но заради много сложната ситуация, ще направя едно изключение. Членовете на СЕМ се държаха много професионално и коректно, те зададоха множество напълно основателни въпроси, които увиснаха във въздуха, и въобще не получиха никакъв отговор. В действителност това беше изслушване на обратно – не СЕМ изслуша обясненията на Управителния съвет на БНР за този безпрецедентен случай в историята на националното радио. По-скоро се случи обратното – членовете на Управителния съвет безмълвно изслушаха въпросите, позициите и оценките на членовете на СЕМ. В залата имаше репортери от най-големите медии у нас, всички изпитахме голям срам от този недостоен „медиен спектакъл“, който Управителният съвет на националното радио изнесе пред СЕМ и пред журналистическата колегия.

– За втори път в БНР има такава голяма криза. Спомняте си 2001 година, когато Let it be звучеше често след избора на поета Иван Бориславов за генерален директор, тогава последваха безпрецедентни протести от страна на журналистите. Днешната ситуация напомня ли ви с нещо ситуацията от 2001 година?
– Днешната ситуация много напомня случилото се през 2001 г., и за жалост, дори изглежда по-тежка. И тогава и сега „Хоризонт“ беше в епицентъра на конфликта, и тогава и сега, ставаше дума за управленски действия и решения, пряко насочени срещу свободата на словото и правото на журналистите от „Хоризонт“ свободно да упражняват своята професия. Тогава станахме свидетели на управленско безсилие и напразни опити да се „обезглави“ „Хоризонт“, като неговите водещи се заменят с журналисти от програма „Христо Ботев“. Сега действията изглеждат по-рафинирани – към всички неудобни журналисти се добавят техни дубльори, които трябва да „бдят“ за медийния плурализъм в ефира. Но през 2001 г. никой не посмя да изключи „Хоризонт“, още повече – за цели 5 часа! Да „гръмнеш“ днес „Хоризонт“ означава да направиш атентат срещу държавата, да завладееш националната медия и да извършиш „преврат“ срещу свободата на словото.

– Какви са възможните санкции за това много тежко нарушение?
– От гледище на Закона за радио и телевизия, спирането на излъчването на програма „Хоризонт“ е нарушение на условията, заложени в нейната лицензия, за която максималната имуществена санкция е 7000 лв. Що се отнася до хипотезата за предсрочно прекратяване на мандата на генералния директор, Законът предвижда две основания – на предсрочно прекратяване на мандата на член на СЕМ и при установяване, че той извършва или допуска извършването от други лица на груби или системни нарушения на разпоредбите относно принципите за осъществяване на дейността на радио- и телевизионните оператори. Според мен, към този момент, нито една от двете хипотези не може да се приложи. Бих обърнала внимание, че Законодателят е предвидил надеждни гаранции за обективни и самостоятелни решения на генералните директори на двете обществени медии.

– Международната асоциация на европейските журналисти подаде сигнал до Съвета на Европа, въобще скандалът се разраства и е на път да има политически оттенък. Прекрачването на тънката червена линия между власт и журналисти е опасна, докъде може да доведе тя?
– Този безпрецедентен медиен скандал е свидетелство за изключително професионално безсилие и некомпетентност от страна на новото ръководство на националното радио. То е задължено да има висок професионален авторитет, да се ползва с доверието на работещите в радиото, да опазва програмите и журналистите от посегателствата на политическата класа, ако има такива. Вместо това, станахме свидетели как ръководството на БНР изключи програма „Хоризонт“ за 5 часа, като арогантна демонстрация, че може да отнеме думата на всеки свободомислещ журналист с едно дръпване на шалтера. Вероятно, защото тънката червена линия между власт и журналистика в Националното радио не е прекрачена. Това е голямата сила на „Хоризонт“ и на Старата къща. През всичките години на прехода „Хоризонт“ е недолюбван от политическата класа, защото се придържа към стандартите на обективната журналистика, предлага различни мнения и гледни точки в националния радиоефир. СЕМ регулярно прави мониторинг за спазването на медийния плурализъм в ефира на БНР, който обикновено показва, че програмите на националното радио спазват тези много важни изисквания. Впрочем битката е за това – да остане тънката червена линия между власт и журналистика, като много важен предпазен механизъм за упражняването на тази професия.

– Смятате ли, че скандалът в радиото може да възпрепятства провеждането на изборите?
– Не смятам, журналистическата колегия в националното радио е много силна и добре подготвена, тя няма да допусне това. Старата къща на радиото е изпълнена с много традиции, професионални постижения и дълъг медиен опит.

– Как и кога ще свърши този грандиозен медиен скандал, според Вас?
– Скандалът едва сега започва. Оттук насетне великата песен на „Бийтълс“ вероятно ще звучи в националния радиоефир. Националното радио и програма „Хоризонт“ имат най-силната журналистическа колегия в страната, те никога не се предават, свикнали са да се борят до последно. Този, който подцени професионалния хъс и екипна сила на журналистите от „Хоризонт“, обикновено претърпява горчиво поражение.

Нашият гост
Проф. д-р Маргарита Пешева е научен изследовател и преподавател в областта на социология на медиите, радио и телевизионната среда, история на телевизията, медийната регулация. От 2001 г. до средата на 2010 г. е член и два пъти председател на Съвета за електронни медии. Заместник главен редактор е на електронното списание за медийни анализи, изследвания и критика “Медиите на 21 век”. Член е на СБЖ и заместник-председател на Българската академична асоциация по комуникации.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.