Лъскавите фестивали, наградите „Оскар“, високите хонорари и престижните роли не са достатъчни за актрисата Мерил Стрийп. Тя реши да „блесне“ и пред ООН като се изкаже за ситуацията в Афганистан. Стрийп рече, че вече и котките имат повече права от жените след завръщането на талибаните и призова международната общност да вземе мерки. Веднага я подиграха, че този път мерките не трябва да са 20-годишна война, трилиони долари, много жертви и нулев резултат.

Със сигурност правата на жените в Афганистан са важна тема, но точно Мерил Стрийп няма никакъв морален авторитет да говори от тяхно име и да си прави евтина реклама в ООН. Защото именно тя публично защитаваше обвинения в незаконен секс с малолетно момиче режисьор Роман Полански, който още се води беглец от правосъдието в САЩ и от десетилетия живее във Франция. Също така Стрийп беше страшно близка с осъдения за изнасилване продуцент Харви Уайнстийн, когото наричаше „Бог“. Затова скептични наблюдатели я призоваха този път да мълчи и посочиха, че нейното холивудско лицемерие е отвъд всяка мярка.

Мерил Стрийп е неофициалната кралица на Холивуд и най-награждаваната актриса на всички времена. Мнозина смятат Стрийп и за най-великата актриса в историята след легендарната Катрин Хепбърн. За близо 100 роли в киното и телевизията Стрийп има над 160 награди и близо 400 номинации. Мерил Стрийп пробива в голямото кино още през 70-те години на миналия век с качествени превъплъщения в критически и зрителски успешни филми като “Ловецът на елени” и “Крамър срещу Крамър”, “Манхатън”, “Извън Африка”, “Жената на френския лейтенант”, “Мостовете на Медисън”, “Джулия и Джулия”, “Желязната лейди”, “Дяволът носи Прада”, “Адаптация”, “Съмнения”…  Първото заглавие носи на младата Мерил номинация, а второто я коронова със статуетка “Оскар”. Днес тя има рекордните три награди на академията от общо 21 номинации, което е рекорд.

Тя има интерес към актьорското майсторство от рано и бързо успява да пробие в света на киното. Но след избирането на Доналд Тръмп за президент през 2016-а тя – заедно с почти целия Холивуд – изгуби връзка с реалността.

По време на реч на наградите „Оскар“ преди години тя нападна Тръмп и изрече конспиративните внушения, че според нея с идването на неговата администрация в Белия дом артистите в Холивуд стават застрашени. Нищо такова не се случи. Точно обратното – с админисрацията на Байдън дойде и преследване на привърженици на Тръмп. Но тогава тя каза, че ако артистите бъдат прокудени, ще останат само футболът и смесените бойни изкуства. Още тогава нормални хора отбелязаха, че никой не иска да гони артистите, а Тръмп просто се бе обявил против нелегалната имиграция, което е напълно нормална и адекватна политическа позиция. Отделено доста хора забелязаха с погнуса презрителното и снобско отношение на Стрийп към популярни и обичани спортове.

Актрисата се направи на жертва, въпреки че принадлежи към най-глезения и привилегирован кръг в американското общество - този на свръхбогатите и обожествявани от медиите знаменитости. Тя каза още, че консервативно настроениет избиратели си били „показали зъбите“, което е дехуманизираща атака срещу десетки милиони работещи американци в много по-трудно положение от нейното.

Лицемерието на Мерил е добре документирано. През 2003 година същата тази актриса, загрижена за моралното поведение на публичните личности, стана на крака да аплодира награждаването на Роман Полански, който избяга от американското правосъдие през 70-те години, след като беше обвинен в сексуално посегателство над дете. А Мерил го аплодира. Само Холивуд е способен на подобна публична мерзост без опасност от критика в света на корпоративните медии.

Обожествяваше Харви Уайнстийн

Мерил Стрийп опита се дистанцира веднага след обвиненията срещу Харви Уайнстийн и нагло се държеше така сякаш той се е лепял за нея и е нямало как тя да знае що са сексуален хищник и мерзавец е. Но са добре документирани много публични събития, на които двамата са в отлични отношения. Мерил Стрийп един път съвсем буквално го нарече „Господ“ на една от много церемонии за връчване на някакви отличия и се държеше меко казано слугински с него. Но никой в американската преса не си позволи да посочи това безобразно поведение. Тя си остава крайно привилегирован образ в елита на САЩ.