Стига крадците са плащали по-евтино от добросъвестните граждани

 

- Г-н Андреев, какъв е обемът на инвестициите, които компанията ще направи в страната през 2017 г., и кои направления са приоритетни?

- През 2017 г. планираме да инвестираме над 45 млн. лв. в развитието и обновлението на електроразпределителната мрежа. Това включва изграждане на нови електропроводи, обновяване на подстанции, монтиране на трансформатори. Ще подменим над 200 000 електромера, ще обновим остарели електромерни табла и част от автопарка. Ще продължим да изкупуваме енергийни съоръжения, които са част от електроразпределителната система, но са собственост на трети лица.

Ще насочим значителни средства, за да присъединим хиляди нови потребители и десетки производители на енергия.

Инвестициите ни ще допринесат да ограничим кражбите на ток и да подобрим качеството на доставяната енергия и обслужването на клиентите.

- Какви са финансовите показатели на „Енерго-Про“ за 2016 година?

- С 915 млн. лева годишни приходи и над 250 млн. лв. капитал „Енерго-Про“ е в топ 20 на компаниите в България. Продаваме над 20% от тока на регулиран и свободен пазар и сме най-големият частен производител на зелена енергия от водноелектрически централи в страната. Показателна за финансовото състояние на компанията е емитираната рекордна за българския пазар 7-годишна облигация от 130 млн. евро, в която инвестираха няколко десетки инвеститори от България и Европа. С тази сделка разнообразихме източниците на финансиране, подобрихме цената му и осигурихме средносрочната си инвестиционна програма.

- Основен клиентски въпрос през годините у нас е какви са причините за честото прекъсване на тока. Как можем да отговорим на читателите ни и какво може да се направи за оптимизация на процесите, заради които се стига до това?

- Електрическите мрежи, които в продължение на десетилетия са изграждани на територията на Североизточна България, са над 70% въздушни. Те по-лесно се влияят от неблагоприятни атмосферни условия и се амортизират по-бързо.

В България има стотици райони, например вилни зони, които нямат регулационни планове. В такива места електрическите съоръжения са изграждани от частни кооперации, често с неизяснена собственост. Практика е собствениците на такива мрежи да не полагат необходимите грижи за поддръжката им в добро състояние, макар че им даваме предписания. Резултатът е чести аварии или смущения в електрозахранването, от които страдат гражданите и бизнесът.

Където релефът позволява, заменяме поетапно въздушните мрежи с подземни. Във вилните райони, където има приложена регулация, изграждаме изцяло нови мрежи.

- Как могат да се ограничат кражбите на електроенергия в страната?

- Не сме спрели да „удряме през пръстите“ крадците на ток. Откакто „Енерго-Про“ оперира мрежата в Североизточна България, загубите са намалели с цели 3% до 11 процента. Тези 3 процента се равняват на над 15 млн. лева годишно, които преди компанията, акционерите и потребителите са губили, а сега инвестираме в подобряване на мрежата.

Обучаваме служителите си да откриват кражби, имаме софтуер, който в съчетание с умните електромери и „балансовото“ мерене на потреблението още в самите трафопостове ни насочва с много голяма точност към нарушителите, изнасяме табла на границата на собственост, закупуваме скенери и друга модерна техника, която дава възможност да се откриват лесно кражбите и да „осветяваме“ организирани престъпни групи. Често манипулации извършват бизнес клиенти с участието на наши бивши и даже настоящи служители, затова се стремим да сме на ниво във вътрешната сигурност, взаимодействието с правоохранителните органи и защитата на информацията.

Разчитаме цената на крадения ток най-после да бъде увеличена. Стига крадците са плащали по-евтино от добросъвестните граждани. На територията на „Енерго-Про“ от 2009 г. досега има съставени над 33 500 протокола, а над 3000 нарушители сме хващали по няколко пъти. Те ще продължават да крадат, докато няма промяна в нормативната уредба и съдебната практика и не ги откажем с наши усилия и със силите на държавата и обществото.

- Какви са наблюденията ви за работата на свободния пазар на електроенергия в България?

- През миналата година свободният пазар стана масов. Набират скорост и продажбите сред домакинствата. Рязко нарасна броят на търговците, конкуренцията се ожесточи и пазарът прегря. Тежката зима доведе до експлозия на цените - за броени седмици токът скочи с над 60%, като удара поеха основно търговците. Кой колко е загубил или ще загуби, е рано да се каже, но ликвидните затруднения на част от търговците, които бавят плащания за задължения към обществото на НЕК, са вече публична информация, а в съседна Румъния има и фалити на търговци. Браншът беше подложен на сериозен стрес тест и само компаниите, които разполагат с достатъчно капитал и експертиза, ще оцелеят.

До миналата година търговията с ток можеше да се управлява чрез базов софтуер и без сериозни инвестиции в системи поради малкия брой големи клиенти. Предстоящото масово излизане на пазара на домакинствата предполага търговците да могат да обработват десетки хиляди договори на микрофирми и граждани, а това предполага сериозна вътрешна организация и инвестиции.

- Повече от година в България функционира независима енергийна борса. Как оценявате нейната роля в развитието на пазара на ток в страната?

- Енергийната борса внесе повече прозрачност, макар че на нея се търгуват едва около 10% от количествата на свободен пазар. Това е много малко. Основните производители не предлагат големи количества през борсата. Само потребностите на „Енерго-Про“ биха ангажирали половината от количествата, които се търгуват на БНЕБ. На пазара продължава да е налице сериозна липса на предвидимост по отношение на по-дългосрочните доставки, няма яснота кога ще бъдат обявени търгове. През януари например нямаше предварителна информация, че ще бъдат ограничени количествата, предлагани на борсата, и ще бъдат пренасочени към регулиран пазар.

Това води до големи амплитуди в цените и до резки отклонения на местните цени от регионалните.

- Кои са най-важните неща, които битовите потребители и малкият бизнес трябва да знаят за либерализацията на тази търговия?

- Малките потребители на енергия трябва да знаят, че свободният пазар предоставя възможност за намаляване на разходите за електроенергия, като понякога спестяванията са 20-30 процента. Преди да направи своя избор на свободния пазар, всеки трябва да потърси информация за доставчика си и да се увери, че в негово лице има солиден и експертен партньор.

- Клиентите на „Енерго-Про“ от Североизточна България проявяват ли интерес да си потърсят нови доставчици на електроенергия?

- В момента свободният пазар е атрактивен преди всичко за потребители с високо потребление през дневните часове. Отчитаме нарастване на интереса сред битовите клиенти.

- Какво е позиционирането на компанията в тази насока?

- На свободния пазар вече обслужваме 15 000 клиенти, а на регулирания - над милион.

- Излизайки на свободния пазар, освен търговец потребителите могат да изберат и координатор на балансираща група. Каква е неговата роля и какви са ползите за клиента?

- Координаторите на балансираща група превръщат в реални спестявания обединеното потребление на множество клиенти.

За малките фирми и битовите потребители не е необходимо да навлизат в подробностите на работата на координатора, която е високоспециализрана. За тях е важно да се уверят, че групата е стабилна и добре диверсифицирана като състав. Останалото е работа на експертите - координаторът изцяло поема прогнозирането на потреблението на клиентите в своята група, както и разходите за това.

„Енерго-Про“ изгради и управлява една от най-големите балансиращи групи от ВЕИ в страната с 400 МВт инсталирана мощност, а участниците в нея печелят добре.

- Какви са очакванията ви за нови присъединявания към системата в Североизточна България?

- През 2015 г. отчетохме 16% ръст на исканията от клиенти за присъединяване към мрежата на „Енерго-Про“ спрямо 2014 г. През 2016 г. тенденцията се запази, а ръстът спрямо 2015 г. беше 4%.

Очакваме повече присъединявания през тази година поради съживяването на строителството и кредитирането.

- Предстои до края на март електроенергийните компании да внесат в КЕВР своите заявления за цени на електроенергията от 1.07.2017 г. Какви са вашите намерения?

- За нас е важно цената на електрическата енергия да покрива реалните разходи на двете дружества „Енерго-Про Мрежи“ и „Енерго-Про Продажби“, за да могат те да изпълняват лицензионната си дейност.

В предложението, което ще внесем в КЕВР, ще настояваме да се признаят реалните технологични разходи на мрежовата компания. До 2013 г. регулаторът одобряваше 15% технологични разходи, а сега 9%. Тази цифра е много под реалния процент.

Цената на крадения ток продължава да бъде наполовина от цената, която коректните клиенти плащат. Крайно наложително е цената на откраднатия ток да се увеличи, за да се ограничат кражбите.

Ценовите нива трябва да покриват и разходите за балансиране. В условията на сурова зима и върхово натоварване на енергийната система цените, които дружествата заплащаха за балансираща енергия, рязко се повишиха. Одобрените в момента разходи на дружествата не са в състояние да покрият реалните за балансиране. Необходимо е да се увеличи ценовата компонента, която покрива разходите на дружествата снабдители. Вече 50% от тока се доставя на свободния пазар, но в същото време броят на потребителите, които обслужваме, остава почти непроменен. Приходите са все по-малко и не могат да покрият разходите за обслужване на същия брой потребители.

- „Енерго-Про“ получи престижната награда „Работодател на годината“ в края на 2016 г. Какви са плановете на компанията за разширяване на екипа на дружеството и колко голям е проблемът с квалифицираните кадри през вашия поглед?

- С 2500 служители „Енерго-Про“ е най-големият работодател в Североизточна България. Търсим специалисти с различна квалификация на територията на няколко области. По мои наблюдения има достатъчно добри юристи, счетоводители, търговци, ИТ специалисти, специалисти човешки ресурси. Налице е остър дефицит на инженери и електротехници. Прекрасно работим с техническите университети във Варна, Русе и Габрово, но кадрите, които ще излязат оттам през следващите 3-4 години, не са достатъчни за нашите нужди.

Продължаваме да добавяме хора към екипите от търговци и агенти в цялата страна, така че възможностите за работа в „Енерго-Про“ са много.

 

Нашият гост

Момчил Андреев е роден на 2 януари 1964 г. Магистър е по бизнес отношения от Московския държавен институт за международни отношения, който завършва през 1991 г. Специализирал е финанси и банково дело в Австрия, Германия, Люксембург, Чехия, САЩ, Швейцария и Франция.

Бил е председател на управителния съвет и изпълнителен директор на Българска пощенска банка, в ЦКБ и Булбанк. В продължение на 10 години е главен изпълнителен директор на Райфайзенбанк България и директор на групата “Райфайзен” за България. Бил е член на управителните тела на “Борика-Банксервиз”, застрахователно дружество “Уника” АД, Асоциация на банките в България, на Български ловно-рибарски съюз. Член е на управителния съвет на Националната енергийна камара.

Отличаван е с приз “Банкер на годината” през 2005 и през 2010 г., както и с приз за финансово управление на фондация “Атанас Буров”.