Монсиньор Христо Пройков, Апостолически Екзарх за българите католици, пред „Труд“: Посещението на папа Франциск през Светлата седмица е знаково

България е пример за всички народи с историческия си опит в това как различни етноси и вероизповедания могат да съжителстват мирно, в рамките на едно общество и държава

- Ваше Високопреосвещенство, през Светлата седмица след Възкресение Христово, предстои историческата визита на папа Франциск в България. Разкажете как се стигна до нея. Чия беше инициативата и какво е духовното послание, което се крие в това посещение?

- На първо място през Светлата седмица се поздравяваме всички с „Христос Воскресе“, най-силният и всепобеждаващ поздрав, изразяващ Възкресението и победата над смъртта и тържеството на праведността и духовността, на светлината над тъмнината.

Самият факт, че Апостолическото посещение на папа Франциск в България се случва точно през Светлата седмица след Възкресението на Христос, е само по себе си благослов за българския народ, послание за светлина и мир не само между християните, но и всички народи. Инициативата и поканата е отправена още след избирането на папа Франциск за глава на Римокатолическата църква през 2013 година след това и официално връчена на Епископската визита във Ватикана 2014 г., която се осъществява на всеки пет години. До 2019 година в поканата се включиха и българските институции - президентската и на министър-председателя на България, което доведе до успешно реализиране на тази инициатива.

Духовното послание на посещението на върховния глава на Римокатолическата църква и вниманието, което се обръща на малка християнска България по този начин е в това, че няма малки народи, а нашият е с вековни традиции в отношенията си със Светия Престол. Пътищата са прокарани през различни епохи от изключителни личности: Светите братя Кирил и Методий, католическите епископи Петър Парчевич, Петър Богдан и Филип Станиславов, бъдещите папи Анджело Джузепе Ронкали (Св. Йоан XXIII) и Св. Йоан Павел II, допринесли за запазването и развитието на взаимни морални, духовни и културни връзки между папството и българите.

- В началото на март, по покана на директора на българския културен институт „Дом Витгенщайн“ - доц. д-р Румяна Конева във Виена се откри уникалната изложба „Корените на християнството в Европа. Папството и българите IX - XXI век“. На трети май, като ауфтакт преди посещението на папа Франциск, същата тази изложба беше открита на моста пред НДК, по инициатива на Богдан Паташев - новият посланик на Република България при Светия престол във Ватикана. От какво значение е за българската общественост е тя?

- Изложбата цели да представи сложните връзки на българските владетели и българската духовност с папските институции през вековете, въз основа на документи и регистри от Секретния архив на Ватикана, ръкописи от Ватиканската апостолическа библиотека и Архивите в Дубровник. Проследяват се връзките на Папството с княз Борис Михаил и цар Калоян по време на покръстването на българите през 864/5 г. и Четвъртия Кръстоносен поход; на цар Иван Асен II и цар Иван Александър; на ролята на дубровнишките колонии в българските градове; на дейността на католическите мисионери, действали на територията на Балканите и по-конкретно в българските земи през XVI-XVIII век; на българските католици от източен обрeд; на униатското движение, на дейността на апостолическия визитатор монсeньор Анджело Джузепе Ронкали - бъдещия папа Йоан XXIII, създал през 1931 г. Апостолическата делегация в България, просъществувала до 1948 г.; откриването на Апостолическата нунциатура в България през 1991 г.; на посещението на папа Йоан Павел II, най-знаковото събитие в новите отношения между България и Светия Престол и на предстоящата визита на папа Франциск в България.

- В краткото си обръщение към присъстващите на откриването на изложбата във Виена, австрийският Кардинал Шьонборн благодари за тази инициатива, защото тя казва много за бъдещето и защото само заедно и върху общите корени на Християнството Европа може да гледа към бъдещето. Поставя ли папа Франциск с посещението си в България акцент върху значимостта на този процес на сближаване и единение на християнските народи и църкви за бъдещето на Европа?

- Австрийският Кардинал Кристоф Шьонборн е приятел на България, бил е тук и познава добре страната и развитието u.

В контекста на трудностите в днешно време, мигрантските вълни и предизвикателствата пред Европа, като цяло и имайки предвид, че географски ние сме в позиция на вратата на Европа, разбира се, че посещението на папа Франциск у нас е едно послание за единение на народите, на основата на християнските ценности. Мястото на България на християнската карта на Европа и промяната в отношението към страната ни след знаковото посещение на върховния глава на Римокатолическата църква, насочването на вниманието на световната общественост към нас, това е не само послание, но и признание за дейността и усилията българските институции, на Католическата църква в България и разбира се на посланика на България в Светия престол.

Самият факт, че по цял свят ще се излъчва неделната литургия на папа Франциск от площада в София, носи голяма престижност и уважение в световен мащаб.

- Папа Франциск е известен с това, че мисия му по света е основно мирoтворна и обединяваща. Неговото посещение у нас ще завърши със събитие за мир на Светия отец в присъствието на представители на различни религиозни вероизповедания в България на площад „Независимост“. Как виждате мястото и опита на страната ни, в която съжителстват различни етноси и вероизповедания?

- България е пример за всички народи с историческия си опит в това как различни етноси и вероизповедания могат да съжителстват мирно, в рамките на едно общество и държава.

На 6-ти май е последното събитие от визитата на папа Франциск в центъра на София, мястото, което с право наподобява Йерусалим, събрало в близост храмове на различни религии - православната катедрала „Света Неделя“, католическата „Свети Йосиф“, Баня Баши джамия и Софийската синагога. Представители на различните вероизповедания ще запалят свещи и ще отправят съвместно молитви именно за единение и взаиморазбирателство между различните народи, етноси и вероизповедания.

Основният акцент в цялостната дейност, отношение към световните проблеми и послания на папа Франциск е мирът. Той самият смята, че мирът не е нещо тихо, а е активен и динамичен. Неговата мисия е активно да допринесе за обединяването, защото човечеството, всъщност, представлява един народ, независимо от религията, която изповядва или другите разлики в традициите и начина на живот. Планетата е един общ дом и в него всички биха могли да съжителстват мирно и в разбирателство.

- Папа Франциск е подчертавал е нееднократно в обръщенията си, че младите хора имат нужда от креативност и перспектива, за да не се обръщат към наркотиците и криминалния начин на живот, а да живеят и да се изхранват достойно от собствения си труд. Какво е Вашето мнение за важността на тези проблеми?

- Тази традиция е в сила още от времето на последните трима глави на Римокатолическата църква. Още папа Йоан-Павел II отчита негативните тенденции и отправя послания за приобщаване и привличане на младите хора към Христовите добродетели и неговите завети. Папа Бенедикт искаше да покаже на младите хора кой е Христос, а папа Франциск, пое тази щафета и продължава да работи и обръща внимание върху образованието, вярата и ценностите на младите хора, които са бъдещето на човечеството и трябва да могат да поемат отговорността не само за достойното си съществуване, но и за стабилизиране на икономическите, екологичните и политически процеси в света.

- Накрая, Ваше Високопреосвещенство, ще споделите ли с читателите на вестник „Труд“ Вашето лично послание в контекста на Апостолическата визита на считания за най-миролюбив, толерантен към промените в развитието на християнството и църковната институция папа досега?

- Апостолическото посещение на папа Франциск у нас е послание за мир и равенство между народите и различните вероизповедания, за значението на всеки един народ и държава, малка или голяма за мястото и в световния облик. То е и Папският благослов за българския народ, след Възкресение Христово, най-големият Християнски празник, когато Божият син, пожертван и разпънат на кръст за вярата си, възкръсва отново от мъртвите, за да изкупи греховете ни и да остави пример и светлина за хората, Христовите си добродетели и послания. Логото на посещението на папа Франциск в България изразява именно това - две ръце които държат земния глобус, а на него се вижда България, която излъчва светлина присъства и българския трикольор, а мотото е „Pacem in Terris“, „Мир на земята“. Мотото напомня за енцикликата на папа Св. Йоан XXІІІ (монс. Анджело Джузепе Ронкали), считана за неговия духовен и морален завет и който преди това е бил десет години в България до 1934 година, и първият Апостолически визитатор, създател на Апостостолическата делегация у нас.

В това е символът и значението, които България има в световната история - народ, който е създал и допринесъл много през вековете за културното и историческо развитие на човечеството.

Накрая, бих искал да завърша посланието с една Молитва за мир. Откакто поканата за визитата на папа Франциск е официално приета и потвърдена, всеки ден, след всяка служба и навсякъде в България, се чете тази молитва за успешната визита на папата:

Молитва за мир

Боже на мира,

дай ни мир в душите,

за да покажем с живота си,

че мирът е възможен на земята!

Нашият гост

Екзарх Христо Николов Пройков е роден през 1946 г. в София. През 1970 г. е ръкоположен за дякон от епископ Кирил Куртев, а на следващата година - за свещеник от епископ Методий Стратиев. През 1980-82 специализира каноническо право в Григорианския университет в Рим, а след това е енорийски свещеник в катедралния храм “Успение Богородично” в София. На 6 януари 1994 г. е ръкоположен за титулярен епископ на Бриула в базиликата “Св. Петър” в Рим от папа Йоан Павел II. Ръководи Католическата апостолическа екзархия в България от следващата 1995 г. Председател е на Епископската конференция на Католическата църква в България и ръководи 4 от комисиите в нея - за духовенството, за католическото възпитание и званията, за пастирската грижа над емигрантите и пътуващите, за пастирската служба над здравната служба. През 2009 г. е назначен от папа Бенедикт ХVI за консултант на Конгрегацията за Източните църкви на Римската курия. Монсеньор Христо Пройков е носител на Големия кръст на Малтийския орден Pro piis meritis Melitensi.

Коментари

Задължително поле