100 декара от сметището край село Цалапица горят

Премиерът Борисов в Болярово: Докато другите говорят за диверсификация, ние я правим (СНИМКИ и ВИДЕО)

Компании изтеглят капитали от страната Чуждестранните инвестиции са отрицателни

В ДАНС се проведе среща във връзка с предоставяне на информация по искане на главния прокурор

Дистанционна специалност обмислят за джипитата През есента започва изграждане на национална педиатрия

Изяли сме 12 000 тона мед от трети страни

Евакуираха Айфеловата кула, след като бе забелязан мъж, катерещ се по нея

Деми Роуз като гръцка богиня (СНИМКИ)

Намериха тялото на 68-годишен мъж в Кърджалийско

Монсиньор Христо Пройков, Апостолически Екзарх за българите католици, пред „Труд“: Посещението на папа Франциск през Светлата седмица е знаково

България е пример за всички народи с историческия си опит в това как различни етноси и вероизповедания могат да съжителстват мирно, в рамките на едно общество и държава

– Ваше Високопреосвещенство, през Светлата седмица след Възкресение Христово, предстои историческата визита на папа Франциск в България. Разкажете как се стигна до нея. Чия беше инициативата и какво е духовното послание, което се крие в това посещение?
– На първо място през Светлата седмица се поздравяваме всички с „Христос Воскресе“, най-силният и всепобеждаващ поздрав, изразяващ Възкресението и победата над смъртта и тържеството на праведността и духовността, на светлината над тъмнината.
Самият факт, че Апостолическото посещение на папа Франциск в България се случва точно през Светлата седмица след Възкресението на Христос, е само по себе си благослов за българския народ, послание за светлина и мир не само между християните, но и всички народи. Инициативата и поканата е отправена още след избирането на папа Франциск за глава на Римокатолическата църква през 2013 година след това и официално връчена на Епископската визита във Ватикана 2014 г., която се осъществява на всеки пет години. До 2019 година в поканата се включиха и българските институции – президентската и на министър-председателя на България, което доведе до успешно реализиране на тази инициатива.

Духовното послание на посещението на върховния глава на Римокатолическата църква и вниманието, което се обръща на малка християнска България по този начин е в това, че няма малки народи, а нашият е с вековни традиции в отношенията си със Светия Престол. Пътищата са прокарани през различни епохи от изключителни личности: Светите братя Кирил и Методий, католическите епископи Петър Парчевич, Петър Богдан и Филип Станиславов, бъдещите папи Анджело Джузепе Ронкали (Св. Йоан XXIII) и Св. Йоан Павел II, допринесли за запазването и развитието на взаимни морални, духовни и културни връзки между папството и българите.

– В началото на март, по покана на директора на българския културен институт „Дом Витгенщайн“ – доц. д-р Румяна Конева във Виена се откри уникалната изложба „Корените на християнството в Европа. Папството и българите IX – XXI век“. На трети май, като ауфтакт преди посещението на папа Франциск, същата тази изложба беше открита на моста пред НДК, по инициатива на Богдан Паташев – новият посланик на Република България при Светия престол във Ватикана. От какво значение е за българската общественост е тя?
– Изложбата цели да представи сложните връзки на българските владетели и българската духовност с папските институции през вековете, въз основа на документи и регистри от Секретния архив на Ватикана, ръкописи от Ватиканската апостолическа библиотека и Архивите в Дубровник. Проследяват се връзките на Папството с княз Борис Михаил и цар Калоян по време на покръстването на българите през 864/5 г. и Четвъртия Кръстоносен поход; на цар Иван Асен II и цар Иван Александър; на ролята на дубровнишките колонии в българските градове; на дейността на католическите мисионери, действали на територията на Балканите и по-конкретно в българските земи през XVI-XVIII век; на българските католици от източен обрeд; на униатското движение, на дейността на апостолическия визитатор монсeньор Анджело Джузепе Ронкали – бъдещия папа Йоан XXIII, създал през 1931 г. Апостолическата делегация в България, просъществувала до 1948 г.; откриването на Апостолическата нунциатура в България през 1991 г.; на посещението на папа Йоан Павел II, най-знаковото събитие в новите отношения между България и Светия Престол и на предстоящата визита на папа Франциск в България.

– В краткото си обръщение към присъстващите на откриването на изложбата във Виена, австрийският Кардинал Шьонборн благодари за тази инициатива, защото тя казва много за бъдещето и защото само заедно и върху общите корени на Християнството Европа може да гледа към бъдещето. Поставя ли папа Франциск с посещението си в България акцент върху значимостта на този процес на сближаване и единение на християнските народи и църкви за бъдещето на Европа?
– Австрийският Кардинал Кристоф Шьонборн е приятел на България, бил е тук и познава добре страната и развитието u.
В контекста на трудностите в днешно време, мигрантските вълни и предизвикателствата пред Европа, като цяло и имайки предвид, че географски ние сме в позиция на вратата на Европа, разбира се, че посещението на папа Франциск у нас е едно послание за единение на народите, на основата на християнските ценности. Мястото на България на християнската карта на Европа и промяната в отношението към страната ни след знаковото посещение на върховния глава на Римокатолическата църква, насочването на вниманието на световната общественост към нас, това е не само послание, но и признание за дейността и усилията българските институции, на Католическата църква в България и разбира се на посланика на България в Светия престол.

Самият факт, че по цял свят ще се излъчва неделната литургия на папа Франциск от площада в София, носи голяма престижност и уважение в световен мащаб.

– Папа Франциск е известен с това, че мисия му по света е основно мирoтворна и обединяваща. Неговото посещение у нас ще завърши със събитие за мир на Светия отец в присъствието на представители на различни религиозни вероизповедания в България на площад „Независимост“. Как виждате мястото и опита на страната ни, в която съжителстват различни етноси и вероизповедания?
– България е пример за всички народи с историческия си опит в това как различни етноси и вероизповедания могат да съжителстват мирно, в рамките на едно общество и държава.

На 6-ти май е последното събитие от визитата на папа Франциск в центъра на София, мястото, което с право наподобява Йерусалим, събрало в близост храмове на различни религии – православната катедрала „Света Неделя“, католическата „Свети Йосиф“, Баня Баши джамия и Софийската синагога. Представители на различните вероизповедания ще запалят свещи и ще отправят съвместно молитви именно за единение и взаиморазбирателство между различните народи, етноси и вероизповедания.

Основният акцент в цялостната дейност, отношение към световните проблеми и послания на папа Франциск е мирът. Той самият смята, че мирът не е нещо тихо, а е активен и динамичен. Неговата мисия е активно да допринесе за обединяването, защото човечеството, всъщност, представлява един народ, независимо от религията, която изповядва или другите разлики в традициите и начина на живот. Планетата е един общ дом и в него всички биха могли да съжителстват мирно и в разбирателство.

– Папа Франциск е подчертавал е нееднократно в обръщенията си, че младите хора имат нужда от креативност и перспектива, за да не се обръщат към наркотиците и криминалния начин на живот, а да живеят и да се изхранват достойно от собствения си труд. Какво е Вашето мнение за важността на тези проблеми?
– Тази традиция е в сила още от времето на последните трима глави на Римокатолическата църква. Още папа Йоан-Павел II отчита негативните тенденции и отправя послания за приобщаване и привличане на младите хора към Христовите добродетели и неговите завети. Папа Бенедикт искаше да покаже на младите хора кой е Христос, а папа Франциск, пое тази щафета и продължава да работи и обръща внимание върху образованието, вярата и ценностите на младите хора, които са бъдещето на човечеството и трябва да могат да поемат отговорността не само за достойното си съществуване, но и за стабилизиране на икономическите, екологичните и политически процеси в света.

– Накрая, Ваше Високопреосвещенство, ще споделите ли с читателите на вестник „Труд“ Вашето лично послание в контекста на Апостолическата визита на считания за най-миролюбив, толерантен към промените в развитието на християнството и църковната институция папа досега?
– Апостолическото посещение на папа Франциск у нас е послание за мир и равенство между народите и различните вероизповедания, за значението на всеки един народ и държава, малка или голяма за мястото и в световния облик. То е и Папският благослов за българския народ, след Възкресение Христово, най-големият Християнски празник, когато Божият син, пожертван и разпънат на кръст за вярата си, възкръсва отново от мъртвите, за да изкупи греховете ни и да остави пример и светлина за хората, Христовите си добродетели и послания. Логото на посещението на папа Франциск в България изразява именно това – две ръце които държат земния глобус, а на него се вижда България, която излъчва светлина присъства и българския трикольор, а мотото е „Pacem in Terris“, „Мир на земята“. Мотото напомня за енцикликата на папа Св. Йоан XXІІІ (монс. Анджело Джузепе Ронкали), считана за неговия духовен и морален завет и който преди това е бил десет години в България до 1934 година, и първият Апостолически визитатор, създател на Апостостолическата делегация у нас.

В това е символът и значението, които България има в световната история – народ, който е създал и допринесъл много през вековете за културното и историческо развитие на човечеството.

Накрая, бих искал да завърша посланието с една Молитва за мир. Откакто поканата за визитата на папа Франциск е официално приета и потвърдена, всеки ден, след всяка служба и навсякъде в България, се чете тази молитва за успешната визита на папата:

Молитва за мир
Боже на мира,
дай ни мир в душите,
за да покажем с живота си,
че мирът е възможен на земята!

Нашият гост
Екзарх Христо Николов Пройков е роден през 1946 г. в София. През 1970 г. е ръкоположен за дякон от епископ Кирил Куртев, а на следващата година – за свещеник от епископ Методий Стратиев. През 1980-82 специализира каноническо право в Григорианския университет в Рим, а след това е енорийски свещеник в катедралния храм “Успение Богородично” в София. На 6 януари 1994 г. е ръкоположен за титулярен епископ на Бриула в базиликата “Св. Петър” в Рим от папа Йоан Павел II. Ръководи Католическата апостолическа екзархия в България от следващата 1995 г. Председател е на Епископската конференция на Католическата църква в България и ръководи 4 от комисиите в нея – за духовенството, за католическото възпитание и званията, за пастирската грижа над емигрантите и пътуващите, за пастирската служба над здравната служба. През 2009 г. е назначен от папа Бенедикт ХVI за консултант на Конгрегацията за Източните църкви на Римската курия. Монсеньор Христо Пройков е носител на Големия кръст на Малтийския орден Pro piis meritis Melitensi.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.