Морковите зареждат организма с ценни вещества Могат да се консумират също листата и стъблата на оранжевия зеленчук

Специално за “Труд” д-р Людмила Емилова представя своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности – вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 46 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

Морковът (Daucus carota subsp. Sativus) е едногодишен или двугодишен вид, използван най вече като кореноплоден зеленчук от семейство Сенникоцветни (Apiaceae). Традиционно свързваме морковите с греещия оранжев цвят, но съществуват и сортове, запълващи палитрата от почти бяло до тъмно лилаво.

Морковите са ценени основно заради големия си кореноплод, но листата и стъблата също могат да бъдат консумирани. Те нямат привлекателния вкус на кореноплода, но към изобилието от бета-каротин добавят безценен хлорофил. Листата се прибавят в зелени смутита заедно с голям брой плодове и така интензивният им вкус бива омекотен и става приятно интересен.

Полезните качества на морковите са много популярни – изобилстват от витамини – провитамин А, С, Е, К, също и от групата В – В1, В2, В6. Внасят в организма фитонутриента лутеин, както и биотин, калций, калий, магнезий, органичен натрий, фосфор и др.

Морковите са чудесен пример за това как списъкът на широко популярните знания може да се допълва с изненадващи факти. Според екип от английски учени в зеленчука е открито най-високо ниво на веществото фалкаринол. Този естествен природен пестицид се отделя за предпазване на корените на моркова от гъбични вредители. Продължителни изследвания на д-р Кирстен Бранд върху лабораторни плъхове са доказали намаляване до една трета на риска от рак на белите дробове, гърдата и дебелото черво под влиянието на фалкаринола.

За разлика от дивия морков (Daurus carota) – растение, което далеч не бива да бъде да бъде пренебрегвано, култивираният съдържа много повече каротини и най вече бета-каротин. Заради количеството им заслужава да бъде наричан “бомба” от тези ценни вещества. Той е идеалният вариант за осигуряване на витамин А, защото организмът сам може да “обърне” необходимата част в мастно-разтворимия витамин, а останалото количество да отдели или натрупа, като формира приятен меден цвят на кожата, особено през летните месеци. Именно заради способността на организма да синтезира вътреклетъчно ретинол и ретинолова киселина от бета-каротин, се налага изчисляване на количеството приет витамин А чрез така наречените единици “RAE” (еквиваленти на ретинолова активност). Приемането на витамин А от животински продукти или чрез хранителни добавки обаче крие своите рискове, защото той е мастно разтворим и неговият излишък не се отделя чрез бъбреците, а се натрупва в черния дроб.

Предозирането му има силно изразено хепатотоксично действие и е опасно. Въпреки често срещаното твърдение, че витамин А е само от животински произход, фактите сочат, че храна, богата на оранжеви (и не само) зеленчуци, в които има изобилие на каротини, е в състояние да задоволи всички нужди на човешкото тяло от ценното вещество. Важно е да се знае, че бета-каротинът е мастноразтворим и неговата бионаличност лесно може да бъде повишена, ако се добавят малко авокадо или смлени сурови ядки в салатата. Когато се приема като фреш от моркови, абсорбцията му е задоволителна и не е необходимо добавяне на мазнина.

За да сме сигурни, че вместо Менделеевата таблица, с морковите ще приемем полезни вещества, е добре да спазваме няколко прости правила. Тъй като при морковите и при картофите вредностите се концентрират предимно в сърцевината, ако решим да ги изкиснем във вода, трябва да ги срежем на половини по дължина.

Макар че морковът не е в челната класация на зеленчуците, натрупващи нитрати (в сравнение с репичките например средното им съдържание в него е почти 14 пъти по-ниско), престоят във вода намалява още съдържанието на тежки метали и нитрати. При продължително третиране водата може да изведе и някои полезни минерали и витамини. Затова продължителността на изкисването да не е над половин час.

Съветът ми е да се ползва само предварително филтрирана вода. В нашия медицински център употребяваме йонизирана вода с Ph 11 при подготовката на зеленчуците за консумация. Ефект би имал и престоят на зеленчуците във вода, към която е прибавена чаена лъжичка хлебна сода или супена лъжица оцет. Добре е да припомним, че прясно изцеден лимонов сок в салатата или сокът от моркови ограничава влиянието на нитратите заради високото съдържание на витамин С. Интересен и полезен вариант е да си приготвим смути от моркови, лимонов сок и листата на оранжевия зеленчук.

Ако морковите са от собствената ни градина, не е необходимо да ги поставяме предварително във вода. Расли под щедро слънце и консумирани в прясно състояние, те са отличен избор за цялото лято и есента.

Рецепта на консултант сътрудник Веселин Станков

Суров морковен кейк

Продукти:
300 г. сурови моркови, 6 бр. пресни фурми, 1 суп. лъж. сусамов тахан, 20 г. натурален био шоколад, портокалови корички на вкус (задължително биологични, за да се избегне третирането с препарати при конвенционалните)

Приготовление:
Настъргваме на ситно морковите. Нарязваме на ситно фурмите. Добавяме портокаловите корички и тахана. Разбъркваме добре. Оформяме приятен суров кейк с помощта на кухненски ринг. Наръсваме с вече настъргания натурален шоколад отгоре. Оставяме да се стегне леко.

Рецепта на главен готвач Илия Илиев

Крем супа от моркови (1 порция)

Продукти:
150 г. моркови, 1/4 глава кромид лук, 1/2 скилидка чесън, 1 стрък селъри, 1 ч. лъж. кокосово масло, 200-250 мл кокосово мляко, по 1 щипка морска или хималайска сол, индийско орехче, куркума и прясно смлян черен пипер, няколко листенца пресен риган, сок от лимон на вкус

Приготовление:
В подходяща тенджерка слагаме морковите, почистени и нарязани на дребни кубчета, лука, чесъна и почистеното селъри, нарязани на средно ситно. Наливаме кокосовото мляко и варим на слаб огън до омекване на зеленчуците. Дръпваме от котлона и прибавяме кокосовото масло, всички подправки и лимоновия сок. Пасираме до гладка консистенция.