Мръсният Джо или докъде ще стигне войната с Тръмп

Рейтингът на бившия вицепрезидент се стопява пред очите ни

Ако се разкрие истината за машинациите на Байдън и неговия син в Украйна, това ще бъде „самопрострелване“ на демократите с катастрофални последици за тях

Според демократа Адам Шиф, председател на разузнавателната комисия към Камарата на представителите на Конгреса на САЩ, ако бъдат намерени доказателства за натиска на Доналд Тръмп върху украинския президент Володимир Зеленски по време на неотдавна състоялия се телефонен разговор между двамата президенти, той не изключва възможността да се задейства процедура на импийчмънт срещу настоящия „обитател на Белия дом“. Е, демократите вече се впуснаха във войната...

Темата за „изнудването“ на Зеленски от страна на Тръмп изведнъж стана водеща тема на американските и световните медии. Под „изнудване“ се разбира предложението на „Големия Доналд“ да се възобнови разследването на дейностите в Украйна на акционера и члена на борда за управление на британския холдинг Burisma Хънтър Байдън, син на бившия вицепрезидент на САЩ и настоящ фаворит в президентската надпревара от страна на Демократическата партия, Джо Байдън.

Самата възможност за импийчмънт на Тръмп по този повод изглежда анекдотична, особено на фона на това как САЩ се държаха с лидерите на Югославия, Ирак, Либия, Сирия, Венецуела и други страни по света. Не са изключени и Русия по времето на Елцин и Украйна. Масовите медии рисуват образа на „Украйна“ почти като суперсила, способна не само да се намесва в битките на американската вътрешна политика, но и да влияе върху техния резултат.

Дори не става дума за това, че подобна формулировка изобщо не означава нищо: Конгресът, според резултатите от проведената процедура, може да обяви импийчмънт, а може и да не обяви. Къде по-важен е фактът, че мръсната история, внимателно изградена около Тръмп, при цялото желание да й се придаде нещо сериозно, не може да стане повод за такова рисковано приключение като импийчмънт, който в историята на САЩ никога не се е случвал. Да, хората в Конгреса са нетърпеливи да свалят Тръмп от властта на всяка цена, но повечето демократи не търсят подобно главоболие, особено в навечерието на президентските избори. Импийчмънтът изисква на първо място „железни“ основания, и на второ, абсолютната подкрепа от населението. А ако по време на тази процедура се разкрие истината за машинациите на Джо Байдън и неговия син в Украйна? Това ще бъде „самопрострелване“ на демократите с катастрофални електорални и политически последици за тях.

Знае се, че Тръмп е заплашен от импийчмънт почти от момента на встъпването му в длъжност и няма да престане да бъде заплашван до последния ден от неговото президенство. И след като над две години върху 45-ия президент на САЩ интензивно бе изливана кал по някаква причина или дори без причина, е малко вероятно това да му нанесе сериозна вреда върху репутацията. Освен това, говорейки за „изнудването“ от страна на Тръмп, всички медии волно или неволно са принудени да засегнат и темата на това „изнудване“. В резултат на това беше разкрита картина на явна корупция с участието на една от ключовите фигури на Демократическата партия. Неговата откритост се състоеше не само в това, че всички факти лежат на повърхността и не е нужно да имате седем педи чело, за да откриете връзката на Хънтър Байдън с баща му, а също и да разберете причините как този герой се появи в борда на директорите на Burisma Holdings.

Освен това самият Джо Байдън многократно е твърдял, че през годините на президента Петро Порошенко той е допринесъл за прекратяването на делото срещу сина му в замяна на продължаването на потока от западна хуманитарна и финансова помощ „нон стоп“. На фона на тези изявления, които изглеждат или прекалено лукави провокации, или поредните пристъпи на маразъм, типични за Байдън, обвиненията на Рудолф Джулиани - адвокатът на Тръмп, срещу бившия вицепрезидент изглеждат доста убедителни и обосновани.

Джулиани твърди, че под натиска на американския вицепрезидент бе уволнен генералният прокурор на Украйна Виктор Шокин, а неговият приемник, скандалният Юрий Луценко, спря разследването на дейностите на Байдън-младши. Обвиненията за преводи на пари по сметки в кипърски банки и извършените от Хънтър незаконни сделки с китайци и украинци изглеждат като дреболия на фона на такъв инцидент като пряка намеса в делата на една суверенна държава.

В крайна сметка,този скандал, освен факта, че САЩ си спомниха за съществуването на Украйна, нанесе мощен удар по репутацията на сенатора от "офшорния" щат Делауеър и в светлината на последните новини го опозори пред цялата страна като корумпиран и изнудвач. За каквото се бореше, на такова и се натъкна.

Любимата тактика на Тръмп в публични конфронтации е да търси слабо място на противника и да оказва постоянен натиск върху това място. Неговият съперник в предварителните избори на републиканците Тед Крус, бе хванат в незначителна лъжа и веднага се превърна в „Лъжливия Тед“. Съперницата му Хилари Клинтън в националните избори бе наречена „прогнилата Хилари“ заради редица сериозни нарушения на закона. Елизабет Уорън, която няма тежки нарушения, с изключение на фалшивото приписване в младостта си на индиански корени, Тръмп с лека ръка я превърна в Покахонтас. Страшно ще е да си представим колко обидни прякори ще се появят за Джо Байдън в случай, че се изостри конфронтацията му с настоящия президент.

От гледна точка на репутационните щети на кандидата, който доскоро водеше във всички предварителни проучвания, скандалът с Байдън доведе до изравняване на силите в демократичната изборна надпревара. В редица стратегически важни щати гореспоменатата Елизабет Уорън зае първо място, докато самият Байдън падна почти наравно с Бърни Сандерс, но изглежда, че това няма да е за дълго. С всеки ден на усилена медийна атака срещу Тръмп, по време на която се излага и семейство Байдън, рейтингът на бившия вицепрезидент Байдън се стопява пред очите ни.

От гледна точка на очевидната уязвимост на бившия лидер в анкетите и неговата очевидна несъвместимост с високите му амбиции, цялата тази кампания изглежда като епизод от вътрешнопартийните борби на демократите, които ясно разбират необходимостта да представят една по-достойна фигура от тази на остарял корумпиран чиновник.

(Превод за „Труд” – Павел Павлов)