Мълчанието и сега ли е знак на съгласие?

В началото на 2018-та година имаше конгрес на БФС. За президент бе избран отново Борислав Михайлов. "Левски" го издигна, "Лудогорец" го подкрепи, ЦСКА искаше промяна, но нищо конкретно. Лош, добър, клубовете си избраха Боби.

Месеци по-късно "червените" зоват за влизането на ДАНС и прокуратурата в българския футбол. Спас Русев, собственик на "Левски", подкрепи идеята и дори сподели за "усещането за предрешеност, съмнението за манипулиране на съдии, както и подозрението, че няма честност и феърплей във футбола, което витае от години сред феновете." Все камъни, които са в градината на Михайлов. Дори Русев добави, че Боби трябва да вземе мерки. И тук е прав. Главният на българския ни футбол е редно да излезе от летаргията, която "играе" на ниво "А" група в последните години и да отговори на куп въпроси. От къде идва това усещане за предрешеност на първенството в два от трите претендента за титлата? Защо името на наблюдаващия рефер от УЕФА Марк Бата се споменава иронично от футболните ни ръководители? Защо във всеки кръг реферите допускат очевидни грешки и каква е причината "Левски" и "Лудогорец", подкрепили го за президент на БФС, да живеят в два паралелни свята? На нас Михайлов не дължи обяснения, а на тези, които му гласуваха доверие. Мълчанието и сега ли е знак на съгласие? Това пък питаме ние.

Коментари

Задължително поле