Надпис разкрива съдбата на български възрожденец

Новооткритият надпис в манастира в Кучевище

Йеромонах Мисаил става част от кръга на Кирил Пейчинович

След 1903 г. сръбски чети навлизат в Македония и започват да тероризират населението

При обиколките в Република Македония отделих много време на паметниците в Скопската област. По-специално ме интересуваха средновековните и възрожденските надписи върху камък, както и врязаните графити от многобройните църкви около града. За мое учудване излязоха редица напълно неизвестни текстове. От тях изникнаха имената на непознати аристократи, монаси, занаятчии, на най-различни обикновени поклонници. Два от тях заслужават особено внимание.

Беше влажната есен на 1996 г., когато отново поех към нашата югозападна съседка. В България политическата и икономическа криза бе в разгара си и хиперинфлацията изяждаше парите. Някак си обаче успях да получа 200 долара от “Отворено общество”, с които да финансирам експедицията си. Всъщност излъгах, че ще проучвам циганите и техния бит.

Този път бях решил да видя един манастир в областта на север от македонската столица, където не бях ходил по-рано. Става дума за ниската планина Скопска Црна гора, намираща се на границата с тогавашна Югославия. Запътихме се натам заедно с моя приятел, археолога Кирил Трайковски. Направи ми впечатление, че много от хората носят характерните кепета на сръбски паравоенни четници. Кирил се усмихна и ми каза, че тук сръбското влияние става все по-силно.

Манастирът “Св. Архангели” край с. Кучевище е само на 15 км от Скопие и е построен в края на ХIV в. Споменат е в ръкописни приписки от 1623 и 1624 г. Църквата му е кръстокуполна и доста красива. Фасадите са разнообразени с декоративни керамични панички, а от вътрешната страна на стените има няколко живописни слоя.

Започнах да проучвам с фенерче повърхността на стенописите. Ето че се откроиха буквите на врязани с остър предмет надписи. Бързо разчетох името на някой си Гавраил, посетил храма през 1643 г. После видях автографите на казанджията Наста от 1800 г. и на синайския протосингел Хаджи Исая от 1818 г. Внезапно под насочения лъч изпъкна доста голям текст от осем реда и аз започнах да го разшифровам.

В началото на надписа са отбелязани две дати - 1836 и 1864 г. След това авторът на бележката, йеромонах Мисаил от Тетово, разказва как е станал монах в манастира “Св. Архангели”. Именно Мисаил, а не Михаил, както изглежда на пръв поглед. Рядкото библейско име ми позволи да разгадая тайната около личността на пишещия.

Оказа се, че в първата половина на ХIХ в. йеромонах Мисаил от намиращия се в областта Полог град Тетово става игумен на обителта край Кучевище. Приписки в ръкописни книги свидетелстват за неговата принадлежност към интелектуален кръг, воден от прочутия български възрожденец Кирил Пейчинович. Последният също бил от Тетово, но обикалял като монах манастирите в цяла Македония. Той написва две книги с поучения, които печата през 1816 г. в Будапеща и през 1840 г. в Солун. Със своя ярък публицистичен стил Кирил Пейчинович е типичен просветител и влага в произведенията си силно лично отношение. Но особено важно е, че той винаги отбелязва в предговорите си, че пише на “препростейши български език”. Това е една малка препратка към северомакедонските представители на прословутата смесена историческа комисия, действаща безплодно вече години.

Постепенно около Кирил Пейчинович се оформя цяла група книжовници. Различни сведения говорят за йеромонах Арсений, монах Методий, Авраам, монах Тимотей, Серафим и други. Именно сред тях трябва да се търси мястото на Мисаил.

Откритият от мен надпис показа, че той е станал игумен на манастира “Св. Архангели” през 1836 г. Според известните данни след смъртта на Кирил Пейчинович в 1845 г. той събира около себе си в обителта повечето от учениците му. Там монасите сътворяват нови и преписват стари ръкописни книги. Делото на Мисаил не остава незабелязано и през 1854 г. на страниците на издавания в Истанбул български “Цариградски вестник” се появява похвална статия за него. Според бележката той бил “благообразен и многотрудник” и все се стараел за доброто на манастира.

Втората дата от намерения надпис пък показва времето на смъртта на видния възрожденец. Годината 1864 е добавена от ръката на негов съратник вече след кончината му. Така откритият в църквата надпис-графит хвърли светлина върху живота и делото на един забележителен деец на българското Възраждане в Македония.

На следващия ден след работата в Кучевище се върнахме в Скопие. Преди да замина за България посетих църквата “Св. Спас” в подножието на Скопската крепост. Тя е построена още през Средновековието, а първите є стенописи са от ХVI-ХVII в. Красивият иконостас е дело на майсторите Петър Филипов и Макрий Негриев и е изпълнен през 1824 г. Храмът е най-известен с това, че в двора се намира саркофагът с костите на големия български революционер Гоце Делчев. В 1946 г. комунистическите управници в София безсрамно подаряват на Македония тленните му останки.

Моята цел в “Св. Спас” обаче е друга. При обходите си в началото на ХХ в. големият български историк Йордан Иванов открива в двора на църквата 29 надгробни плочи, даващи ценни сведения за видни скопски граждани. От вниманието му убягва само една стела. Когато свалих точен препис на надписа, се разбра, че той е на развален сръбски език. В него се разказва за смъртта на свещеника Константин Минович на 11 ноември 1905 г. Той бил убит от скопските българи, наречени в текста “бугараши”.

Този иначе късен текст дава забележителна информация за едно драматично време от нашата история. След разгрома от турците на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Сърбия пристъпва към масирана пропаганда и преки действия в Македония. Сръбски чети навлизат в областта и започват да тероризират населението.

Отговорът на Вътрешната македонска революционна организация не закъснява. Българските воеводи организират защита на селата и влизат в бой с четниците. Особено драстични са мерките срещу склонните към сътрудничество с врага местни жители. Запазени са писмата на революционерите до сърбеещите се села Тополчани (Велешко) и Црешнево (Поречие). Воеводата Павле Наумов строго ги порицава за измяната, а Стефан Костадинов от Хлерин направо заплашва съпротивляващите се селяни от Тополчани: “Ако не ме примите со арно, тогаш яз знам и поинаку да влегувам!”

Надписът от “Св. Спас” е живо и достоверно свидетелство за тези отношения. Константин Минович е бил сърбин или по-скоро сърбоман. Заради това той е бил убит от скопските българи и това е ясен довод срещу теориите на някои съвременни македонски историци, че именно тогава възтържествува македонизмът. Впрочем аз самият изпитах последствията от тези далечни събития. Докато копирах надписа, при мен дойде някакъв самозабравил се уредник и ми изтръгна найлона с псувни към целия български род. Естествено се бях подсигурил с копие и успях да пренеса ценния текст в България.

Коментари

Задължително поле