Верижна катастрофа край Владая, един човек е в болница

Юнкер: Възможно е ЕС и Обединеното кралство да постигнат сделка преди 31 октомври

Поредна провокация срещу магистрала „Струма“ кроят „зелените“ 2 млрд. лв. загуба за България от действията на „еколозите“

Тръмп готов да засили натиска върху Пекин, ако скоро не бъде постигната търговска сделка

Бенсу Сорал отлага забременяването

Миролюба Бенатова кара такси в София (СНИМКИ)

Шефът на „Амазон“ обеща, че компанията ще изпълни ангажиментите от Парижкото споразумение за климата 10 години по-рано

Съдия Калпакчиев пусна на свобода убиеца Полфрийман (обзор) Само преди 2 месеца Софийски градски съд отказа

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 20 септември 2019

Марош Шефчович: ЕС, Киев и Москва все още не са постигнали съгласие по договора за пренос на руски газ

До 27 000 лева глоба отнася Българското национално радио (обзор) СЕМ санкционира заради спиране за 5 часа на “Хоризонт”

Взривиха с газ колата на частен съдебен изпълнител Версия: Атентатът е свързан с работата на мишената

Хърватия сваля възрастта за пенсиониране

Фонд „Земеделие“ саботира доставките на закуски в училищата

Ботьо Ботев: Доживотният затвор без право на обжалване е справедлива присъда за хора, които знаят какво са направили

Най-екзотичното мъжко хоби Бивш военен с първа общинска градина от бонсаи в Шумен

Може ли липа, висока три педи да цъфне, а джанка със същия ръст да се отрупа с вкусни плодове? Да!
В градината на Радко Колев от Шумен всичко е възможно. Бившият военен артилерист е сред ветераните творци на бонсаи у нас. Вае дръвчета в специални саксии повече от четвърт век. А от месец и половина реди своите произведения в първата у нас общинска бонсай градина. Официалното откриване е тази събота, на 26 май. Според Колев, тя засега е и единствена на Балканите. Обществена, безплатна и напълно достъпна за посетители. И най-важното – чрез нея ще се търсят ценители и продължители на хилядолетното изкуство в Шумен, разказва разпалено Колев.

За сбъднатата си мечта е благодарен на кмета Любомир Христов, който прегърнал идеята и му дал пълна свобода да действа на общински терен – огромния двор край музейния комплекс „Авшарян“ на ул.“Стара планина“ Повече от 80 ценни екземпляра са подредени в уникалната градина.

От всяко дърво свирка не става, но става бонсай, смее се шуменецът и го казва от опит. В шуменската градина могат да се видят миниатюрни дъб, бук, кестен, липа, явор, гинко билоба, дрян, габър, клен, както и всевъзможни плододайни. Няма растение, което не може да бъде отгледано в саксия или по-скоро в поднос, както са го казали китайците, създатели на бонсая. Всяка от рожбите му си има история – от раждането до израстването. Някои са дечица, като 3-годишен смърч, отгледан от семенце, донесено от Люксембург от приятел, разказва шуменецът. Край него „извисяват“ ръст още два иглолистни събратя.
Има три начина да се заемеш с бонсай – садиш семе, купуваш дръвче от разсадник или вземаш от природата. Но третият може да те сблъска със закона. Иначе бонсаистите са като художниците – рисуват върху напълно бяло платно, обяснява Радко. У нас те са по-малко от пръстите на двете ръце. И сред тях няма нито една дама. Дори в световен мащаб шуменецът е виждал творения само от една гъркиня.

Поне веднъж в годината се подрязва кореновата система на дръвчетата, задължително се оформя и короната. Клонките се армират със специална алуминиева или медна тел, която стои 6 месеца. Не е леко, нито пък е евтино, защото дръвчетата живеят в специални саксии, почви, нуждаят се от торене, а лятото се поливат и по два пъти. В първата общинска бонсай градина ще има непрекъснати демонстрации как се създават красивите дръвчета и как се правят саксиите за тях.

Хубаво е, когато имаш качествен учител и шуменецът се сеща за своя – Димитър Талигаров от Пазарджик, който му давал уроци с пощенски писма, защото било във време без интернет. Първо обаче се запалил по бонсаите от корицата на списание, където имало много снимки и кратичък текст за изкуството, родено в Китай и пренесено в Япония. „Казах си – японецът да не е по-умен от мен и аз мога! И започнах да търся“, сеща се Радко. Първата му рожба била липа, която взел от природата през 1992 г., като била 5-годишна. Сега е на видно място в градината. Горд е и с джанката, която скоро ще узрее и е още по-стара, май е на 50 г. Той я гледа отпреди 10-15 г. Родила се от семка, попаднала в бетонна цепнатина на стара казарма. Радко я извадил от разрухата и сега всяка година през март дръвчето се отрупва с цветове. Негов приятел пък решил да премахне стара лоза, садена още от бащата на тъста му. Радко я взел, грижил се усърдно за нея и сега посетителите ще видят столетницата, покрита с мини чепки.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.