Наш преводач свърза България с Китай

Българският преводач със семейството си - съпругата Лили Сяо и трите им деца.

Петко Хинов живее 14 години в монашеска обител в полите на Витоша

Излезе последната му книга „Българско народознание“

Петко Хинов е признат за един от най-добрите български преводачи от китайски език. Самият той е влюбен в църковнославянския и старобългарския, които усвоява перфектно, докато живее близо 14 години в монашеска обител в полите на Витоша (от 1996 до 2010-а). Сигурно мнозина ще се изненадат и като разберат, че Петко превежда още от руски, сръбски и румънски. А освен всичко е бил преподавател по английски език в три средни училища в Китай.

В края на миналата година бе премиерата на последната му книга - „Българско народознание” (дело на издателство „Български бестселър”), в която са събрани беседи и размисли за „нашия свиден език, нашия прекрасен народ, нашите културни корени, граници и съдба”. Точно това са думите на автора, написани в книгата му. Всичко това е събирано през годините като река - от ручеи и притоци още от 1990-а насам.

Съдбата на Петко наистина е много интересна. Роден е през 1972 г. в Пловдив, но израства в пазвите на Предбалкана в Севлиево. Словото и книгите са магията, която го държи здраво, завършва Пловдивската английска гимназия, а после китаистика в Алма матер. И за капак учи и румънска филология. Веднага след това той се усамотява в неизвестното, отивайки в монашеска обител, за да изучава и богатата църковна православно-християнска култура. През 2010-а се жени за китайката Лили Сяо и се отправя за град Фошан в провинция Гуандун, за да преподава английски. Двамата имат три деца.

Следва един период от няколко години, в които превежда над 15 книги от старокитайски и китайски на български и на английски език, сред които е най-великият китайски роман „Сън в алени покои” от Цао Сюецин (4 тома), „Уморен да се раждам и умирам” от Мо Йен, „Чудните дела на съдията Бао” (пръв превод на оригинален средновековен детективски роман на български, 2 тома от общо 4), „Бит и душевност на моя народ” от Лин Ютан, „Тридесет и шестте стратегеми”, „Нощни разговори край огнището” и др. Няма как да не се прибави и това, че той е автор на множество църковно-богослужебни поетични творби, написани на църковнославянски език. Сам пише стихове, разкази, приказки, есета, статии, а след 2000 г. и два романа, съчетаващи фантазия, история, философия, романтика и приключения.

Няма как да бъдат изпуснати и наградите му - през 2015 г. преводът на първия том на „Сън в алени покои” е отличен с националната награда „Христо Г. Данов” за преводна художествена литература, а две години след това получава най-престижната държавна награда на Китай за особен принос към китайската книга.

В новата му книга „Българско народознание” авторът е излял цялата си любов към българския език. Нарича я „рожба на надеждата да видя как „с книжовността, таз сила нова” съдбата на българския език и народ ще се поднови.

Написването на тези беседи той споделя, че дължи в немалка степен на проф. Лиу Уъншуан, ръководител на катедрата по българистика в Пекинския университет за чужди езици, където той е гостуващ преподавател през май 2017 г. А раждането им за българския читател в настоящата книга заявява, че дължи на доверието на г-жа Юлиана Томова и нейния чудесен екип в издателство „Български бестселър”, както и на смелостта, която негови близки и далечни приятели му вдъхват, след като ги прочитат.

Петко Хинов е убеден, че във времена, подвластни на внушението, че новото е по определение или някакъв (измислен) закон по-добро от старото, във времена, когато традицията, т. е. верността към историческата приемственост и нравствените ни ценности са сякаш отменени, парадоксалната обнова на езика ни е нашето Завръщане. Ето какво пише той: „Ще си послужа с красивата старобългарска дума възвращение - тя едновременно означава две неща: да се завърнем там, където принадлежим, да си възвърнем онова, което ни принадлежи. И струва ми се, че нашето българско Възвращение става мечта на все повече български сърца. Доста живяхме с чувството за отнетост - на Родина, на правото да си се разпореждаме с живота в нея, на бъдещето на децата ни, на правото ни да определяме собствените си стандарти, закони и морални правила. Всъщност, бруталната намеса на нечии чужди стандарти в живота ни дава вече своите неканени, тръпчиви до разложение плодове.”

В тази надежда Петко Хинов влага целия си живот сред „таз земя и тоз народ”, в нея възпитава и децата си, родени от китайска майка - „България е моята сетна пристан и утеха, в която копнея да се завърнат всички, родени тука”. Точно на тях е посветена и тази негова последна книга. В нея авторът представя как „езикът и словото пронизват всяко измерение. Езикът е оная духовна сила, чрез която душите и сърцата на хората се докосват помежду си... Мъдрият старобългарски език е използвал една и съща дума за „народ” и за „език”... Като две крила - живият и променлив народен език и писменият и устояващ на промените книжовен език - пренасят един народ през вековете здрав и жизнеспособен.”

Издателката Юлиана Томова е сигурна, че книгата говори и за мисията на преводача, призван да превежда духовност и култура - да стане вместилище на две култури, понякога толкова различни, колкото са различни китайската и българската култура.

Коментари

Задължително поле