Не е да нямаме държава

Имаме държава все пак. И аз не вярвах, но получих доказателство.

Докато чаках да се кача в метрото вчера по обяд и ровех в раницата си за това-онова, си изпуснах диктофона. Репортерският диктофон! - с интервютата в него. Изгубих го. Ужас! Репортерите знаят защо.

И после?

После се случи невероятното. Набрах номер 029212100 и след по-малко от час държах изгубената вещ в ръката си. Върна ми я на спирка „Сердика“ в метрополитена един полицай. И не просто я върна, а ми показа, че българският полицай може да бъде – какъв? - отзивчив, стриктен, възпитан, съобразителен, опрятен – такъв, каквито го виждат децата, които искат да облекат униформата му, като пораснат.

Ако сте срещали наскоро полицай, който няма нищо общо с това описание, замълчете сега. Системата работи – ако не навсякъде, то поне тук-там – с очите си го видях. Това със сигурност е новина за първа страница.

Коментари

Задължително поле