Не те разбират тези, които не искат да те разберат

Снимка: Архив

Вулгарният език на омразата и ненавистта срещу всичко българско от страна на македонистите в Скопие са без аналог в европейската история

Време е да проумеем, че държавата ни е в опасност и разбием македонизма

Няма случай в историята на ЕС, негови членки и съюзници да са упражнявали по-голям натиск върху свой съюзник заради наложено от него вето върху кандидатурата на държава за член на съюза, макар и тази мярка да е напълно основателна. Безспорен факт е, че България най-добре познава РС Македония, поради което българската страна няма право да си затваря очите и пусне в една цивилизована, демократична организация, държава, макар и малка, ръководена от крадци и лъжци, налагали цели десетилетия фалшификацията на историята като държавна политика.

Вулгарният език на омразата и ненавистта срещу всичко българско, грандиозните мащаби на кражба и фалшификация на световно признати български исторически периоди, събития и личности от страна на македонистите в Скопие са без аналог в европейската история. Подмяната на националната идентичност на загинали или починали българи, фалшифициране на знакови творби на културата и изкуството, рушене на паметници и изграждане на нови на тяхното място, със съвършено подменено македонистко съдържание, ругане на македонски българки, за това, че са раждали българчета, а не македонистчета, са само част от поредицата  най-мерзки антибългарски изяви, за които извършителите трябва да бъдат спешно медицински освидетелствани и лекувани. А диагнозата им е ясна, след като оспориха дори на баба Елена Вапцарова българската национална принадлежност на сина й Никола. Така, крайно огорчена, тази изключителна българка напусна този свят. Първият път е трябвало да понесе смъртта на сина си – световно известния поет Никола Вапцаров. Втория път мерзавци оспорват българския произход на рожбата й.

Но най-изненадващото е, че по всички тези изключително сериозно вълнуващи цялата българска общественост безумия на скопските шарлатани, нашите съюзници не ни разбирали. Очевидно „не ни разбират”, защото са им наредили да се правят на неразбиращи, обслужвайки определени тясно егоистични геостратегически интереси.

Историята свидетелства, че и други държави, в различна степен са имали подобни междунационални и междуетнически проблеми. Към тях българската държава обаче е проявявала пълно разбиране. Вероятно хърватският народ ще съхрани чувството си на признателност към позицията на българската общественост и научна мисъл, която не прие дългогодишните упорити опити на крайните белградски националисти да представят хърватите като сърби.

Българската страна се отнася с пълно разбиране към проблемите и на унгарците, чието няколкостотин хилядно унгарско население във Войводина бе обявено за „маджари”, т.е. различно от унгарския етнос, с цел да бъде по-бързо и успешно посърбено.

Идентичен е подходът на крайните сръбски националисти към албанците в бивша Югославия, категорично оспорвайки албанската им национална идентичност, обявявайки ги за „шиптари”, т.е. нямащи нищо общо с албанския народ.

Всеизвестен факт е, че българската научна общност не се подаде на опитите за фалшифициране историята на тези близки народи. Нима Будапеща, Загреб и Тирана забравиха позицията на България, отстояваща твърдо историческата истина?! И те ли трябваше да ни забият нож в гърба, подкрепяйки Титовото творение край Вардар, ръководено от  крадци, лъжци, фалшификатори и грубияни?!

Не само парадоксално, но фалшиво и наивно звучат твърденията на американските и германските ни партньори, че и те не ни разбирали. Очевидно паметта изневерява на днешните им политици или пък нарочно „забравят” неудобните за користните им амбиции исторически истини. Впрочем, нека им ги припомним:
В средата на 70-те години на ХХ век, когато Белград активизира курс на международно утвърждаване на македонизма, който създаде сериозно напрежение на Балканите, Държавният департамент на САЩ потърси, според утвърдената американска практика, мнението на научните среди. В обширен научно-практически доклад, изготвен от няколко десетки специалисти, главно българисти, най-прецизно, обективно и добронамерено се разглежда историята на географската област Македония, подчертавайки, че над хилядолетие преобладаващото й население е българско. Специално внимание е отделено на македонския въпрос и на македонизма като творение на Коминтерна и Титовия режим, чието брутално налагане отнема живота на десетки хиляди българи във Вардарска Македония.

В доклада е посочена и огромната съпротива на българската емиграция в САЩ, Канада, Австралия, Западна Европа срещу македонизма, изразена в протести, петиции, декларации, срещи със сенатори, конгресмени, министри, общественици. При наличието на такъв документ, както и на други свидетелства, да се твърди от страна на Вашингтон, че не разбирали България, е …некоректно.

А що се отнася до твърдението, че и Германия „не ни разбирала”, нека и на нея припомним историята. България изгуби три големи войни и то за почти четвърт век – безпрецедентен случай в световната история.

Претърпя две национални катастрофи с огромни териториални, материални и човешки загуби, включително и изконната българска земя Македония, за да отстоява три години по бойните полета преди всичко великогерманските завоевателни амбиции. 

Но да не разчитаме на „паметта” на нашите съюзници, която е доста променлива величина. Нека не се осланяме и на лаврите, че историческата истина е на наша страна, защото разполагаме със стотици хиляди доказателства за българския характер на Македония, а македонистите – с нито едно. Време е, след десетилетия пропуснати възможности, да проумеем, че държавата ни е в опасност и разбием македонизма. С кражбата на нашето минало се посяга и върху нашето бъдеще. Време е да разберем, че имаме работа не с нормални опоненти, а с опитни шарлатани, нагли лъжци, крадци,  рецидивисти и простаци с улично възпитание. Впрочем, не можем да очакваме цивилизовано поведение от майкопродавци и отцеругатели, които са се отрекли от най-скъпата човешка ценност – род и родина, от майка и баща, в името на една високоплатена професия край Вардар – „македонизма”.

Разбира се трябва да се отчете и фактът, че има и не малко интелигентни „македонисти”, които макар и отлично да знаят историческата истина, защото тя е една, са принудени от титовите сатрапи да служат на македонизма, за да се спасят от смъртта. Очевидно, поради тази страховита реалност за чудовищните престъпления на палачите от Титовия режим, Белград яростно се съпротивлява и категорично отказва да разкрие архивите на тайните си служби. А там ще се намерят имената на поръчителите и на извършилите десетки хиляди убийства на граждани от Вардарска Македония, чиято единствена вина е, че са българи. 

Все по-наглото и арогантно поведение на македонистите, все по-бързо променящите се претенции в продължение на десетилетия към България, включително и отричане съществуването на български народ, задължително налага преоценка на досегашната ни политика към РСМ. Да се освободим от всякакви илюзии, че със Скопие можем да активизираме икономическото сътрудничество, културните контакти и транспортните връзки. С такива инициативи България многократно е излизала още през 60-те и 70-те години на ХХ век, но е срещала категоричната съпротива на Белград, чийто интерес е да държи Вардарска Македония изолирана от България.

При очерталото се реално състояние на отношенията България – РСМ, за което изключителна вина има Скопие, пред българската страна има една единствена възможност за реакция: Незабавно стартиране на широко-мащабна, научно-пропагандна програма за пълно и безкомпромисно разобличаване и развенчаване на „македонизма”, в която да бъде включен целият научен, административен и политически потенциал на страната. Подчертан приоритет да се даде на разкриване престъпната същност на „македонизма” пред нашите европейски и американски съюзници. 

Очертава се битката с този най-мащабен еничарски акт в историята на Европа да бъде дълга и тежка, но тя няма алтернатива. Спасението на българското минало и бъдеще задължително минава през нея!

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи