Предизборната кампания стартира, партиите започнаха да обявяват икономическите си програми. Според икономическия експерт на Синя България Никола Янков всички участници в изборите с изключение на Синя България имат практически една и съща „програма за управление“, която се изчерпва с изречението „Ще изхарчим едни държавни пари за това или онова“. Той твърди, че е необходимо принципите от програмата на Синя България да се заложат в съставянето на държавния бюджет. И още – че силна дясно-центристка коалиция би могла да осигури мнозинство в следващия парламент, ако Синя България присъства в него.

- Нещо ще се промени ли в програмата на Синя България от изборите през юни? Ако да, какво го наложи? Припомнете вашите основни послания в сферата на икономиката?
- Синя България е дясна платформа от системен тип, основана на ясни идеологически принципи, които не се променят от политическата конюнктура. Ние стоим зад изваждането на държавата от ролята й на собственик на бизнеси и на крупен инвеститор, и вкарването й там, където от десетилетия я няма – 1) в грижата за уязвимите социални групи с нов тип социална политика, а не с ценово субсидиране, което пренасочва пари от по-бедните към по-богатите и засилва социалното неравенство, 2) към инвестиции в изоставените райони, където не е възможно бързо да се привлекат частни капитали за инфраструктурни проекти и подобряване на социалните услуги, 3) към инвестиции в национална сигурност и отбрана, вкл. в засилена охрана на границите и противодействие на мигрантските потоци. През такава политика ще се случи и истинската борба с голямата корупция, защото държавните пари са нейният източник. Ако държавата привлече частни капитали за изграждане на тежката инфраструктура – магистрали, скоростни ЖП линии, тунели, мостове, ВиК цикли на големите градове, заводи за преработка на отпадъци и т.н. – а) тези проекти ще се случат за един мандат, а не за едно поколение, б) ще бъдат направени както трябва, а не както обикновено, и в) няма да се откраднат половината пари, с които след това се отглежда фалшив икономически и политически елит, купуват се избори, медии и магистрати. Това, в комбинация с приватизация на държавните фирми на стратегически международни инвеститори с възможности и дългосрочни намерения за развитие на тези бизнеси, ще спре бързо корупционните парични потоци. И ще остави милиарди от нашите данъци всяка година за разпределение към важните функции на държавата, от които тя се е отдръпнала през последните 15-тина години, за да финансира приоритетно корупционния модел. Това ще позволи постигане на балансирани бюджети и стабилни дългови нива без вдигане на данъчно-осигурителната тежест, което пък ще държи инфлацията под контрол. Десетките милиарди преки чужди инвестиции в българска публична инфраструктура ще предизвикат икономическия растеж, без който няма как да има силен растеж на доходите. Бързото въвеждане на еврото, запазване на фискалната стабилност и бързото изграждане на тежка публична инфраструктура с частни капитали ще преобрази България за един мандат и ще доведе до допълнителни чужди инвестиции, завъртайки икономиката в положителна спирала нагоре. Това е единственият начин обществото ни да достигне средноевропейски нива на развитие и да пречупи корупцията. Това е системна, дясна, принципна политика. И тя няма как да се променя.

- Почти всички партии залагат в предизборната си кампания сигурност, образование и здравеопазване. Какво ще предложи Синя България в тези области?
- Всички участници в изборите с изключение на Синя България имат практически една и съща „програма за управление“, която се изчерпва с изречението „Ще изхарчим едни държавни пари за това или онова.“ Разликите са в това кой за какво по-напред иска да харчи парите ни и колко милиарда повече. Но държавата няма пари за обещанията, които се сипят в предизборната кампания. В сегашния ляв модел на управление държавата няма и няма да има пари да направи и минималното необходимо, за да осигури средноевропейска среда на живот за хората и инфраструктура за бизнеса. Единственият начин да се засили ролята (респективно финансовия ангажимент) на държавата в тези сфери, е да се изпълнява програмата на Синя България, в която държавата спира да се прави на бизнесмен и инвеститор – тези роли отиват в частния сектор, където им е мястото – и милиардите от нашите данъци се пренасочват не за поредните инхаус поръчки, ремонти на ремонтите или субсидии за държавни фирми, а за сигурност, развитие на изоставените региони, достъп до добро здравеопазване и качествено образование за всеки. Единствено Синя България казва как (което значи с какви пари) може да стане на практика това. Без да се вдигат данъците и осигуровките.

- Вашата позиция по това дали минималната работна заплата трябва да бъде половината от средната? Каква е вашата политика по отношение на доходите? А на пенсиите?
- Синя България е за свобода в договарянето на пазарни принципи. Това изключва всякакъв ценови контрол, включително и контрол върху определянето на трудовите възнаграждения. Фиксирането на „минималната работна заплата“ е вреден фактор, който пречи на икономическото развитие, тика хората в сивия сектор и наказва най-бедните българи, чиито възнаграждения са най-близко до това ниво. Така държавата прехвърля социалните си функции на частния сектор. Защото при вдигане на МРЗ ефектите ще са: 1) ще бъдат съкращавани най-много хора, които работят на МРЗ, а те са най-уязвими и ще виснат веднага на издръжка на държавата, 2) ще се затварят бизнеси в регионите с най-висока безработица, от което ще стане още по-висока, 3) много хора ще минат в сивия сектор и докато до вчера те и техните работодатели са плащали данъци и осигуровки върху по-ниската МРЗ, от днес няма да плащат нищо. Още по-лош ефект би имал автоматичен механизъм за увеличаване на МРЗ в зависимост от средната заплата за страната. Това ще ускори негативните ефекти по-горе. Такива политики се предлагат от популисти, които никога не са били работодатели. Но за сметка на това не са готови да се вслушват в мнението на хората, които реално плащат заплатите на работещите в България.

Доходите на пенсионерите не трябва да бъдат само от пенсии. Пенсионният модел бе счупен през последните 4 години, като в момента над 50% от парите за пенсии идват не от вноските в НОИ, а като субсидия от държавния бюджет. Това не е устойчиво във времето. Пенсиите трябва да растат с заложеното по закон „златно швейцарско правило“ – тоест с ръста на БВП и инфлацията, а бедните пенсионери – тези, които отговарят на обективни критерии за бедност, не получават максимална пенсия, нямат други доходи и не са крупни собственици на имоти, например – ще получават социални помощи от държавата по нарочни програми. Пенсиите не са и не трябва да бъдат социални помощи.

- Служебното правителство започна подготовката на бюджета за 2025 г. Какви основни приоритети според вас трябва да бъдат заложени в него?
- Държавният бюджет е основен инструмент за правене на политика, а не счетоводен механизъм. На България е необходим държавен бюджет с нова логика, в който да се заложи отдръпването на държавата от инвестиции и поддръжка на инфраструктура и ангажирането на частни капитали за тази цел, да се предвиди приватизиране на държавните компании и спиране на скрито и явно субсидиране към тях, да се спре масовото ценово субсидиране и всичките тези милиарди да отидат за нови социални политики, инвестиции в изоставените райони, национална сигурност и отбрана, и за подобряване на достъпа до качествени социални услуги. Така държавният бюджет може да бъде и балансиран, за да се държи инфлацията под контрол и да се гарантира приемането на страната в еврозоната през 2025 г. Накратко – необходимо е принципите от програмата на Синя България да се заложат в съставянето на държавния бюджет.

- Трябва ли според вас да бъде премахнат плоският данък и да бъде въведено прогресивно облагане и по-голям данък за хората с най-високи доходи?
- Не. Основно предимство на българската данъчна система е нейната простота, което води и до ниски разходи за събиране. Ниските и плоски ставки водят до по-висока събираемост. Ако целта е да се вдигне нивото на данъчните постъпления, трябва да се работи върху разширяване на данъчната база, а не да се вдигат данъците на тези, които и сега си плащат. Има сектори – като строителство и търговия с имоти, селско стопанство и много услуги – където сивите обороти преобладават. Там трябва да се насочат усилията. Вдигането на данъчните ставки ще доведе до намаляване на постъпленията и посивяване на икономиката. Богатите плащат така или иначе най-много и най-високи данъци, защото основните приходи на държавата са от ДДС, а не от ДОД. ДДС е данък върху потреблението – който най-много харчи, той на-много плаща. Всичко друго е популизъм. Вдигането на данъците ще има и охлаждащ ефект върху чуждите инвестиции в страната.

- А трябва ли да има единна ставка за ДДС?
- Да. Това ще намали риска от данъчни измами, ще опрости отчитането и контрола, и ще затвори вратата за постоянни претенции на поредния бранш за данъчни преференции – „защо за нас да не може, като за онези може“. Диференцираните ДДС ставки бяха въвеждани като „временни антикризисни мерки“ или като вид социална политика – за сваляне на цените за населението. Практиката показа, че те не постигат декларираните си цели.

- ББР може да финансира големите проекти на държавата, каза министър Росен Карадимов. Но тази банка бе създадена да кредитира малкия и следния бизнес. Излиза, че ББР не изпълнява своята функция по закон. Позицията на Синя България по въпроса?
- ББР трябва да бъде продадена на стратегически инвеститор от финансовия сектор –голяма международна банкова група, която да влезе и засили умиращата конкуренция на българския банков пазар – или да бъде преформатирана като гаранционен фонд, подпомагащ достъпа до инвестиционно финансиране за малки български компании с иновативни бизнес модели и експортен потенциал. ББР не е и не може да бъде изключение от другите държавни фирми в България, които са основно център на голяма политическа корупция, пренасочване на обществен финансов ресурс към близки до властта хора и място за устройване на работа на партийни секретари. Частният банков сектор в страната е достатъчно развит, за да поеме ролята, която ББР има, но не изпълнява. Държавата трябва да намали риска на банките за тези кредитополучатели, които определя като подходящи за подкрепа. За това не е необходимо да има държавна банка, а държавен гаранционен фонд, който обаче да е голям по размер и да работи директно с банките, а не с крайните кредитополучатели. Фондът не трябва да гарантира 100% от кредитите. Банките трябва да носят част от риска, но достатъчно приемлива за тях, така че все пак да отпуснат кредита. Така ще се минимизира рискът от корупция.

- Наскоро призовахте България да (пре)дефинира своята стратегия за национална сигурност в контекста на очертаващото се все по-вероятно избиране на Доналд Тръмп. Казахте, че е време страната ни да застане твърдо зад идеята на балтийските страни, Полша и Румъния за обща европейска отбрана, с разполагане на значителни сили и инфраструктура на “източния фронт”, включително на наша територия. Това ще влезе ли в предизборната програма на Синя България?
- Вече 20 години България е член на НАТО и през това време всички български правителства – вкл. три мандата на ГЕРБ, Тройната коалиция и правителствата на ПП – активно отказват да приемат натовски части на наша територия. Силното влияние на Русия сред българския политически „елит“ е основната причина за това поведение, което с днешна дата доказа своята несъстоятелност. Докато Румъния за няколко години привлече десетки милиарда евро инвестиции във военна инфраструктура на НАТО, българските правителства планираха и строяха ударно руски енергийни проекти, ремонтираха 40-годишни съветски самолети, правеха ехидни коментари за платноходки в Черно море и внасяха колкото могат повече руски нефт. Синя България е за спешно засилване на отбранителните способности на страната, които целенасочено бяха занемарени и унищожени. Позицията на САЩ в рамките на НАТО еволюира и разумният подход е да се работи за създаване на общоевропейски въоръжени сили. Естествената локация на основните елементи от такава система за защита на ЕС би била на изток и на юг, което прави страната ни потенциално важна част от такъв план. България трябва да работи активно в тази посока. Това не изключва национални усилия за спешна модернизация и повишаване на отбранителния ни капацитет.

- Ще повлияят ли резултатите от президентските избори в САЩ върху политиката на България? А за спирането на войната в Украйна? Впрочем каква е вашата позиция по тази тема?
- САЩ могат да помогнат Украйна да освободи територията си, или най-малкото да накарат Русия да преговаря чрез засилване на украинския военен капацитет до степен, при която Русия да разбере, че няма постигне целите си. Могат и да изоставят Украйна, което ще доведе до трайна окупация на украински територии. Вторият сценарий би повишил силно рисковете в региона и за Европа като цяло. Това ще доведе до траен отлив на инвестиции, икономически застой, увеличени многократно разходи за отбрана (съответно по-малко пари за всичко останало) и засилване на позициите на агресивни авторитарни режими в международен план, защото ще стане ясно, че територии и население вече може да се завладяват със сила и големите демокрации нямат намерение да защитават установения в момента световен ред. Германия вече работи по закон за въвеждане на задължителна военна служба. Опасявам се, че и на другите страни в ЕС ще се наложи да помислят за същото при такъв сценарий.

- Възможно ли е да се състави редовно правителство след предстоящите парламентарни избори? Какво би направила Синя България за това, ако влезе в парламента?
- България има нужда от предвидимо управление, което е резултат от стабилно парламентарно мнозинство, обединено около ясна коалиционна програма на принципна основа. Най-голям шанс страната ни да дръпне напред през следващите няколко години има, ако се управлява с принципите, залегнали в програмата на Синя България. Силна дясно-центристка коалиция би могла да осигури такова мнозинство в следващия парламент, ако Синя България присъства в него. Потенциални партньори биха могли да бъдат тези партии, които определят себе си като десни и антикорупционни – дясното и антикорупционното значи намаляване на държавните пари и държавната намеса в икономиката. Демократична България и ГЕРБ-СДС имат такива заявки, въпреки че в програмите им пише друго. Но ние се надяваме, че техните избиратели – в мнозинството си десни хора – биха приветствали управленска програма, базирана на принципите на Синя България. Партии, които разчитат основно на паразитиране върху държавни ресурси – като БСП и ДПС (в различните му форми) – не биха били подходящи за партньори. Също и партии с ясно изразена про-руска и антизападна ориентация, които се обявяват против еврото и за излизане на България от ЕС и НАТО – като Възраждане и напоследък ИТН. На България е нужно преди всичко проевропейско правителство, изпълняващо ясна управленска програма и подкрепено от стабилно парламентарно мнозинство за цял мандат. Синя България може да е ядрото, около което да се състави такова мнозинство чрез принципни преговори за ясни политики и национални цели, а не чрез задкулисни договорки на капсулираните ръководства в сегашните парламентарни партии.

Нашият гост

Никола Янков е завършил университета „Корнел“, САЩ, със специалност икономика на потреблението. Заема мениджърски позиции в международни компании в периода 1995 – 2001 г. Зам.-министър на икономиката (2001–2003), отговарящ за развитието и регулирането на промишления сектор и председател на Комисията за временни защитни търговски мерки. В периода 2003 – 2005 г. е зам.-министър на транспорта и съобщенията, през който отговаря за държавно контролирани компании от сектора на транспорта и телекомуникациите, както и за привличането на частни инвестиции в инфраструктурни проекти като летища и пристанища. 
Основател е на „Експат Капитал“ и управляващ съдружник във фирмата от 2006 г. до днес. Компанията е лидер в доверителното управление на инвестиционни спестовни сметки у нас. 
Председател на Комисията по етика към Българската асоциация на управляващите дружества и на Комитетa на ползвателите при Централния депозитар. Дейността му в Центъра за изследване на демокрацията е съсредоточена в областта на незаконното финансиране и противодействието на изпирането на пари, както и върху антикорупционните реформи във финансовата сфера. 
Женен, с две деца.