На 29 март 2020 да почерпят

Стрелците ги очаква успех, а Раците споделена любов – Дневният хороскоп на Алена

Ще оцелеят само тези, които се адаптират към новостите

60-годишен монах от Света гора е заразен с коронавирус Пътувал наскоро до Великобритания

Седма жертва на COVID-19 у нас Починала е 73-годишната жена, която се лекуваше в болницата в Благоевград

Дъфи спира да говори за изнасилването си Певицата била дрогирана по време на инцидента

Вдигнаха частнично блокадата на Ухан

Пламен Димитров: Мярката 60/40 има голям обхват

Тръмп обмисля да наложи 14-дневна пълна карантина на Ню Йорк

Ватикана: Папа Франциск и близките му сътрудници не са заразени с COVID-19

Изненада! Андреа и Кубрат Пулев отново заедно (СНИМКА) Певицата среля с пушка под зоркия поглед на боксьора

Работник почина при трудова злополука по трасето „Балкански поток“ край Плевен

Агенции за международен обмен: Студентските бригади в САЩ не са спрени, а отложени

Битката между роботите и Covid -19 в Китай

Щерката на Том Круз е негово копие

Новото преселение на народите Нека престанем да наричаме мигрантите бежанци

Илюстрация: Иван Кутузов-Кути

В стремежа към равенство, свободата загива, а братството се превръща в братоубийствена омраза

Мигрантът чука на вратата – та-да-да-даааа!… Цивилизованият свят ни кандърдисва да го пуснем. И защо да не го пуснем? Той най-вероятно само ще премине през нашата изостанала страна, за да отиде там, където го поканиха и където го чакат с плюшено мече.

Но не гостоприемната покана е причина за миграцията. Нито лошото отношение на Ердоган към Европейския съюз, вариращо от люта омраза към Мицотакис до сдържана търпимост към Борисов. Не са причина и хилядите НПО, които по думите на гръцкия заместник-министър на миграцията Йоргос Кумуцакос „никнат като гъби след дъжд“ – някои изпълняват абсурдни и финансирани кой знае от кой донор проекти като „Обучение на мигрантите за работа с медиите“ (организацията „Рефокус“ на някой си Дъглас Херман), а други НПО се занимават с откровено каналджийство и експлоатация. Защо? Защо е този апетит, нали т. нар. „бежанци“ уж са бедни, уж са избягали само с дрехите на гърба си? Кое ги прави толкова икономически привлекателни, че около тях се заформя цяла индустрия?

Не, причината за преселението на народите не е нито малоумието на цивилизования свят, нито изнудваческата политика на Ердоган, нито лакомията на неправителствения сектор, известен още като „гражданско общество“. Причината е в един процес, който физиката нарича „дифузия“ – разнородните части в една система се стремят да се смесят, докато я направят хомогенна – ако пръднеш в единия край на стаята, рано или късно в другия ще замирише.

В днешно време истинското условие за миграцията е разликата в богатството, бързо видима с помощта на интернет. Мургавият младеж може невинаги да има какво да яде, но има денонощен достъп до световната мрежа, където гледа рекламите на западняците. Тези реклами внушават, че трябва да си последен глупак, ако просто не посегнеш да си вземеш от лъскавите джунджурии, щедро отрупали клоните на дървото на живота. Без култивирания от медиите копнеж по „качество на живот“ миграцията надали щеше да съществува в такива епични измерения.

И нека престанем да наричаме мигрантите бежанци. Бежанците стоят близо до домовете си, обикновено в най-близката съседна държава, с надеждата да се върнат в тях, когато опасността отмине; мигрантите, събрали първоначален капиталец, минават транзит през страни и народи, устремени към Германия, Швеция и други места с висок стандарт и щедри до безумие социални системи. Бежанците са преобладаващо жени и деца, а не боеспособни младежи и мъже.

Дифузията, миграцията към по-добър живот не е от вчера. Античността се превърна в Средновековие под натиска на степните мигранти – на практика едни и същи люде с леко дръпнати очи, изникващи през вековете под различни имена. Нали го знаете т. нар. „ефект на билярдните топки“ – след няколко плодородни години степните народи се размножават. После идват не толкова добри години и степните народи гладуват. Най-гладните (и по този случай най-свирепите) племена нападат съседите си и ги прогонват от земите им. Прогонените племена на свой ред стават гладни и свирепи и нападат следващите съседи и така, докато последните билярдни топки се изтърколят в Европа и там ги напердашат легионите. До момента обаче, в който вече няма легиони да ги напердашат. Ужасеният Запад и до ден днешен нарича тези времена „Тъмните векове“. И въпреки това през 2015 Ангела Меркел каза: „Чужденците да се чувстват добре дошли в Германия!“. Е? Нали, за да са „дошли“, трябва да дойдат и те идват!

Обратното на миграцията са империализмът и колониализмът. Тогава по-богатите, по-ситите и по-културните отиват при по-бедните, по-гладните и по-изостаналите. Какво му е лошото на колониализма? Без него много народи нямаше да са тъй многочислени като сега, нямаше да имат тази култура, вероятно и самите тях нямаше да ги има, погълнати от жестоката дарвинистка борба за оцеляване. Народите са различни. Едни народи правят хубав джаз, други – хубави държави. Уви, българите (или каквото там сме решили да наричаме „българи“) не сме нито от едните, нито от другите. Ние сме просто потомци на едни мирни и възпитани римски граждани, византийци, на които славянските мигранти са натрапили езика си, а прабългарските мигранти – държавата и името си. Затова днес гледаме изпод вежди какво ли биха ни натрапили следващите мигранти, та да се гордеем с него оттук насетне.

Арабите, например, мислят в родово-племенни понятия и в това няма нищо лошо. Лошото е, че демократичният свят очаква от тях мироглед и поведение, което те нямат никакво намерение да проявят и то не от нежелание, а защото нямат понятие за тях, мисленето им е друго. Защо ги караме да бъдат парламентарни демократи? Защо настояваме непременно да бъдат като нас? Поради една проста, наивна и необяснима за цивилизовани хора заблуда.

В края на миналия век за кратко проблесна заразната идея, че историята е свършила, че в политическо отношение човекът не може за изобрети нищо по-съвършено от парламентарната либерална демокрация. О, миг, поспри! Единствената задача, която оставаше пред човечеството, преди окончателно да се нанесе в земния рай, беше всички народи по света да бъдат подпомогнати към създаване на свои парламентарни либерални демокрации. Тоест, за много от тях вече не вървеше да са колонии, а насила трябваше да тръгнат по пътя на Свободата, независимо с какви неприятности за тях щеше да е свързано това.

Отказът от колониалната система, чиито последен печален акорд беше Арабската пролет и падането на марионетните режими, един ден може би ще бъде отчетен като грешка. Причините за този отказ са много, но една от главните със сигурност е криворазбраният хуманизъм със своето „Свобода, равенство, братство!“.

Едно е хората да са равни, съвсем друго е да са еднакви. В стремежа към равенство, свободата загива, а братството се превръща в братоубийствена омраза. Свободата е в осъзнаването на неравенството, а братството има задачата да направи това осъзнаване по-малко болезнено. Хората така или иначе еднакви не могат да бъдат, затова се опитват да ги направят равни, но и това не е полезно. Не е полезно, най-малкото защото унищожава конкуренцията като двигател на всяка дейност. Експлоатацията сама по себе си не е лоша.

Върховете на културата, на науката и изкуството се достигат от малцина, стъпили върху труда на стотици хиляди и милиони експлоатирани. Защо империите имат най-качествена култура? Защо на тях принадлежат великите научни открития, подобряващи живота на всички? Защото експлоатират най-много хора и го правят по най-организиран начин. Експлоатацията не е непременно зло за експлоатирания. Често експлоатираният оцелява единствено благодарение на експлоататора си. Много „освободени“ народи вече се самоизядоха. Много бивши колонии в момента приличат на що-годе организирани общества и имат своето адекватно място сред другите държави, единствено по причина, че са били колонии.

Във всичко това няма нищо страшно. Може би най-често, когато се повтарям по досаден начин, припомням учението на св. Максим Изповедник, че нищо не е добро или зло по природата си, а става такова според своята употреба от страна на човека, защото единствено човекът има свободна воля. Друг е въпросът, че в този свят, който „лежи целият в злото“ (Иоан Богослов), повечето употреби рано или късно се превръщат в злоупотреби, включително и такива мъдри системи като колониалната.

Вредно е да се приемат мигранти, защото в повечето случаи те няма да станат работници, а престъпници и просяци. И ще променят генофонда на държавите, в които се изсипят. Ако не знаят как да правят държави, те със сигурност няма да познават и изкуството да се поддържа държава. И всичко ще свърши в един по детински удивен от собствения си провал мултикултурен социализъм. Оттам насетне диктатурите и войните са въпрос на време.

Това е то, новото преселение на народите. Може би му е време. Може би е време тази цивилизация да си отиде и след поредни тъмни векове на варварство от руините u да се роди нещо друго, което на свой ред да процъфти и да повехне. Случвало се е и преди. Както човек има душа, така нещо подобно на душа имат и народите. Нещо като душа имат и цивилизациите. Затова плащат за греховете си. И, да, историята наистина ще свърши, но надали сега. Когато свърши, ясно ще го разберем, защото тогава ще има ново небе и нова земя. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.