Нов археологически парк на София ще показва 8000-годишно селище

В Слатина се намира най-голямата къща в праисторическа Европа

Догодина започва реализацията на първия етап от следващия археологически парк на София. Вероятно още другата есен той ще приема посетители. Той ще бъде в Слатинското неолитно селище.

5 поредни години Столичната община финансира археологическите проучвания там с близо 300 хил. лв. Това е едно от най-старите неолитни селища. "Тук виждаме на 8 хиляди годишната история, тогава когато на територията на нашия град са живели едни от създателите на първата европейска цивилизация", каза столичният кмет Йорданка Фандъкова.

"Предвиждаме заедно с кмета на район Слатина и с Българската академия на науките, на чиято територия се намира част от този парк, да сменим счупените бараки тук с един малък посетителски център с едно озеленено пространство и да може посетителите да наблюдават, да се наслаждават и да изучават това, което предците преди нас са оставили", каза столичният кмет. На мястото ще могат да продължат археологическите проучвания, но вече ще е пригодено и за посетители. Главният архитект на София Здравко Здравков е готов да заложи подробния устройствен план за новото парково пространство. То ще бъде изградено на етапи.

"Тук задачата е сложна, тъй като от праисторията, от тази отдалечена от нас на повече от 8 000 години епоха остават много малко материални свидетелства. Тук със средствата на градинско-парковото изкуство, с маркиране на зелената система, с цветя, с различни съчетания от камъчета, и с други методи ще се опитаме да представим на посетителите на това място как са изглеждали свещения ров на селището, колко са били големи тези триделни къщи. Вероятно в един малък, но много интересен посетителски център ще има и 3D възстановки, както и оригинални артефакти, открити тук при разкопките", обясни столичният зам.-кмет доц. д-р. Тодор Чобанов.

Образователен център ще заработи и на Ларгото. Продължават разкопките на пл. "Света Неделя", също така финансирани от столична програма "Култура". "Очаквам до края на август главният архитект да обяви архитектурния конкурс за площадното пространство на пл. "Света Неделя", което да експонира интересните останки открити там", допълни Фандъкова. 2 млн. лв. общо е отделила Столичната община през последните години само за проучвания и проекти, свързани с културно-историческото наследство на София.

В Слатинското селище тази година са открити животински кости и керамика, овъглени растения, жертвани в обредните ровове, обясни пред "Труд" проф. Васил Николов, който води разкопките на селището. "Събрали сме изключително много информация и за строежа на тази къщата тук и за материалната култура. През 1985 г. беше проучена тази къща от 117 кв. м, която е най-голямата къща в праисторическа Европа. Преди 2 г. попаднахме на друга къща, която е 147 кв. м. След това е открита още една къща, която е около 300 кв. м., което е невероятно за прехода 7-6 хилядолетие. Ако някой като съм бил студент ми беше разказвал такива неща, щях да му кажа че разказва фантазии", каза проф. Николов.

Тази година в селището са открити три успоредни рова. Те са характеристика на най-ранните селища в Югоизточна Европа. Къщите са на 8000 години, а рововете са още по- стари от тях. "Рововете тук не са физически, а магически защитни съоръжения. Традицията на едно ранноземеделско селище винаги предполага ограждане на техния космос, а всичко навън е хаоса. Именно тези ровове отделят космоса от хаоса в съзнанието на древните. Такива ровове има и на друго място в Югоизточна Европа, но това което го няма на друго място и ни изуми, са дървените стени, които са били налични в два от рововете", обясни професора. Стените не са били отбранителни, археолозите изследват за какво са служили.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от България