Съвременните въглищни централи гарантират прехода към нискоемисионна енергетика Дългосрочните договори са една от формите на механизмите за капацитет

Ердоган: САЩ грешат, като настояват Турция да се откаже от С-400

Н.Пр. посланикът на Куба пя и танцува с Йорданка Христова за 500-годишнината на Хавана (СНИМКИ)

Израелската армия нанесе нови удари срещу Ивицата Газа

Вижте какво ще е времето днес

Катастрофа ограничава движението на пътя Видин – Монтана

От днес глобяват за неподходящи за зимата гуми

“Лудогорец“ и „Левски“ в спор за бразилец

На 15 ноември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за петък, 15.11.2019

Премиерът Борисов: Няма гръцка компания, която да работи в България и да се е оплакала от нещо (ВИДЕО)

Изчезналото в село Николаево момченце най-вероятно е било отвлечено

Великобритания бави новата Еврокомисия Брюксел в юридически пат

89,65 лв. тол такса от София до Бургас По-екологичните камиони ще плащат по-малко

ЕК започва наказателна процедура срещу Великобритания за отказа да изпрати еврокомисар

Ньон – белият замък на Савойската династия Една прекрасна разходка край Женевското езеро

Белият замък на Савойската династия

„Нотр-Дам“ се извисява на хълм над Лозана и се вижда отдалеч

След като с проф. Пламен Павлов сме приключили в Женева поредната „Мисия България“, любезните домакини от Постоянното представителство на България към ООН ни осигуряват една уникална разходка по бреговете на Женевското езеро. Наш гид е отново дипломатът Раковски Лашев, а първата ни спирка е на едно световно известно място в самата Женева.

Става дума за Двореца на нациите – най-големият конгресен център в света. Построен между 1929 и 1936 г., той става седалище на основаната от държавите-победителки през Първата световна война Лига на нациите. Идеята е да пази световния мир, но от самото начало тя по-скоро предизвиква негодувание поради желанието на тези страни да налагат грубо реда на Земята. Провалила се напълно, Лигата на нациите е разформирована след Втората световна война, а днес Дворецът на нациите е европейската резиденция на новата Организация на обединените нации.

Безспорно всичко тук е история. Минаваме с вълнение през Залата на Съвета, където са изнасяли речи най-големите лидери на света през ХХ в. Там правят впечатление великолепните фрески на каталунския художник Хосе Мария Серт, посветени на настоящето и бъдещето на човечеството. После влизаме в Залата на Събранието, а накрая се разхождаме в прекрасния парк с редки дървета и скулптури.

После поемаме покрай Женевското езеро. Първата ни спирка е в живописното градче Ньон. Доримската епоха е оставила малко следи в региона, може би с изключение на името Новиодунум, което се появява в историческите извори във връзка с обитаващите тези земи племена на хелветите. Вече в епохата на Юлий Цезар е основана колонията Юлия Еквикрис между 49 и 27 г. Първоначално тя е била предназначена за римските ветерани-конници, които получават поземлен участък тук след края на своята военна кариера. Юлия Еквикрис става важен център в тази част на империята, за което свидетелства съществуването на гражданска базилика и амфитеатър, разкрити частично през 1996 г. Средновековните укрепления на Ньон, както и крепостните стени на Женева и Лозана, са строени от блокове, пренесени от римския град Юлия Еквикрис.

В ранното Средновековие областта е имение на архиепископите на Безансон, а после става притежание на благородническия род Косоней-Прангин. Историята на Ньон е по-добре документирана след края на ХІІІ в. Около 1293 г. Аймон дьо Прангис е принуден да предаде след обсада града на савойските графове. Това е началото на голям разцвет, защото те му дават големи привилегии, както и правото да сече монети.

Така Ньон влиза в „лигата на добрите градове“ в баронство Во. Савойската власт по тези места продължава два и половина века. Привилегиите на града са потвърдени и разширени през 1439 г., но в 1536 г. Ньон и баронство Во са завоювани от дошлите от Берн протестантски войски. В края на ХVІІІ в. търговията процъфтява и именно оттогава са повечето от запазените сгради. От 1803 г. Во става един от швейцарските кантони.

Вече е обяд и ние влизаме в романтично ресторантче на брега на езерото. Изисканите ястия и хубавото вино ни напомнят, че сме във френската част на Швейцария. После тръгваме по стръмните улички към красивия бял замък, който се извисява над къщите на града.

Първоначално в средата на ХІІ в. тук е имало укрепена къща на семейство Косонай-Прангин. След превземането на Ньон от савойските херцози през 1293 г., те създават свое орлово гнездо. Към 1360 г. са прибавени две масивни кръгли кули и е оформен вътрешен двор. След превземането на Ньон през 1574 г. бернците започват мащабна реконструкция под ръководството на Ули Бодмер. Тя е завършена през 1578 г. от Антоан Валон, прибавил към крепостта висока правоъгълна кула. През ХІХ в. замъкът е закупен от град Ньон в границите на създадения кантон Во.

Октомврийският ден е кратък и ние се насочваме към още един обект на брега на Женевското езеро. Лозана е един от големите градове на Швейцария и е сред най-важните административни центрове на конфедерацията. Още в древни времена тук е имало селище на племената на хелветите. През І в. пр. Хр. тези земи са завладени от Юлий Цезар. През 15 г. пр. Хр. римляните основават военен лагер, който е наречен Лозодунум или Лузона. Градът е разрушен през III в. при нашествието на германците.

В VІ в. Лозана е вече част от държавата на франките. Построени са първите християнски църкви и е основана епископия. Католическите прелати управляват града почти хилядолетие чак до 1536 г. През ІХ-Х в. Лозана влиза в границите на Кралство Бургундия и от 1032 г. е в състава на Свещената Римска империя.

През 1218 г. Лозана, заедно с териториите на баронство Во, стават част от владенията на Савойската династия. В същото време градът продължава да бъде управляван от епископите. През ХІІІ в. избухват въоръжени конфликти между гражданите и църквата. През 1525 г. Лозана е присъединена за известно време към Швейцарския съюз, а от 1536 г. управлението u е в ръцете на бургмистър, назначаван от херцозите на Берн. Тя губи значение и се е превръща в обикновен провинциален град. През 1798 г. тук е обявена Леманската република, а от 1803 г. се формира кантонът Во и столицата на Лозана става негова столица.

Нямаме много време и затова се насочваме към главната забележителност – катедралата „Нотр-Дам“. Тя се счита за един от най-красивите паметници на готическото изкуство в Европа. Църквата е построена през ХІІ-ХІІІ в. и е сред най-големите религиозни сгради в Швейцария. От 1529 г. католическата катедрала става протестантски храм.

„Нотр-Дам“ се извисява на хълм над Лозана и се вижда отдалеч. Изкачваме се по хълма La Cite по прочутите „Пазарни стълбища“ от ХІІІ в. Централната кула е с височина 72 метра. Катедралата е известна с издържания си интериор и древните витражи от ХІІІ в. В подземията u могат да се видите фрагменти от построената в началото на VІІІ в. базилика и древни гробници.

Преди да си тръгнем към Женева се спускаме към красив площад. Основен на него е дворецът Румин, построен в края на ХІХ в. със завещаните от руски благородник 1,5 милиона швейцарски франка. Той е открит през 1902 г., а днес там се помещава библиотеката на Лозанския университет, Музея на изящните изкуства, Археолого-историческия музей и други научни институции.

 

Столицата на олимпийското движение

Често наричат Лозана “олимпийска столица” на света. Тук са разположени седалището на Международния олимпийски комитет и множество международни спортни федерации. Седалището на Асоциацията на европейските клубове и Европейския съюз на футболните асоциации (UEFA) пък се намира в Ньон.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.