Обиколките на Левски

Левски и Миткалото - худ. Калина Тасева

Апостола формулира идеята за дългосрочна подготовка на революцията „... на място в Българско...“

Още от юношеските си години е наясно със значението на пътуванията и пряката работа с местни хора

В навечерието на 18 юли и годишнината от рождението на Апостола нека припомним една от най-съществените страни на неговата дейност - така наречените „... обиколки в Българско...“ Със скромната сума от тридесет турски лири, предоставени му от Димитър Ценович (касиер на българското читалище „Братска любов“ в Букурещ), Левски заминава за Цариград с параход по Дунава и Черно море на 11 декември 1868 г. Започва неговата първа обиколка, продължила до 24 февруари 1869 г. - една „командировка“, която обръща хода историята!

Разбира се, пътуванията с организационна цел не са измислени от Левски. Такива в българската и световната история има от незапомнени времена. Смели българи обикалят градове и села още при организирането на въстанията срещу византийската власт през XI-XII в., онова на Ивайло през 1277 г., двете Търновски въстания от 1598-а и 1686 г., Велчовата Завера (1835), Нишкото (1841), Видинското (1850 г.) и други въстания и движения.

През 1841 г. Иларион, бъдещият епископ Макариополски, по поръка на Раковски посещава някои градове, достигайки до Пирот. Същото правят съмишленици на Раковски във връзка с Първата българска легия през 1861-1862 г. Интересен пример е обиколката на Иван Кършовски през есента на 1866 г. (Свищов, Търново, Габрово, Казанлък и Елена) при подготовката за преминаването на четите на Панайот Хитов и Филип Тотю през пролетта на 1867 г. Аналогично пътуване прави и Левски, тогава учител в Еникьой, Северна Добруджа. Дякона достига до Девня, като явно е във връзка със съмишленици от Варна и Провадия.

Да се върнем на първата обиколка - „пилотното“ пътуване, което има проучвателен характер. Тръгвайки от турската столица, Левски проучва условията в Пловдив, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Търново, Ловеч, Плевен, Никопол... Навсякъде се среща с доверени хора, предимно участници в Първата и/или Втората българска легия. След двумесечен престой в Румъния, през май 1869 г. от Турну Мъгуреле през Никопол Левски започва втората си обиколка, продължила до 26 август 1869 г. Навсякъде Дякона запознава своите съмишленици с нарочна прокламация, като разполага с пълномощно от д-р Иван Касабов, тогавашният лидер на „младите“ и дейците около Тайния български централен комитет (ТБЦК). Пълномощното удостоверява, че Левски не е самозванец, а емисар на политическа организация. Документите са подпечатани с печата на „Привременното правителство на Балкана“. Така започва изграждането на бъдещата Вътрешна революционна организация (ВРО) и са поставени основите на комитетите в Карлово, Пловдив, Плевен, Ловеч, Троян и др.

Според доц. Пламен Божинов втората обиколка е следвала „матрицата“ на първата - Левски отива с параход до Цариград и оттам потегля из българските земи, което обаче не променя нещата по същество. Именно втората обиколка убеждава Левски, че замисляното от емиграцията въстание не може да бъде подготвено в кратък срок. В резултат на личните си контакти с десетки дейци Дякона поставя акцент на необходимостта от дългосрочна подготовка, осъществявана от комитети „на място“.

След завръщането си в румънската столица Левски издига тезата, че центърът на подготовката трябва да бъде преместен в самата България и че трябва да бъдат изоставени рискованите комбинации с външни сили, на първо място със Сърбия и Руската империя. Уви, емигрантските дейци трудно се разделят с традиционните си схващания за чужда помощ, както и за ръководство на движението от център извън страната. Въпреки разочарованието си, със своята желязна воля Левски се заема да осъществи идеята със или без емиграцията.

Така започва третата обиколка - от началото на май 1870-а до Общото събрание в Букурещ, открито на 29 април 1872 г. Пренасяйки дейността „в Българско“, Дякона се заема с изграждането на комитетската мрежа, а за столица на Вътрешната организация е избран Ловеч. В запазената документация и спомени най-често се използва названието „Привременно правителство“ - категорично свидетелство за избраната революционна стратегия и тактика.

Често се говори и за четвърта (пролетта-лятото на 1871 г.) и пета обиколка (есента на 1871 г.) на Апостола, извършени вече в самата България. Съществуват виждания за още обиколки, които според изследователя Р. Москов са общо петнадесет. Ако се задълбочим в съществуващите свидетелства, техният брой би могъл да бъде увеличен още. По време на дългия си престой в Румъния от август 1869 до май 1870 г. е възможно Левски да е „отскачал“ за кратко до Оряхово, Никопол, Свищов, Русе и др. - хипотеза на проф. Цветана Павловска, която е повече от правдоподобна. Най-често Левски преминава в Румъния през Никопол, но както беше показано от д-р Веселина Антонова, един от важните канали е Русе, където водачът на националната революция има сериозни контакти.

Няколко думи за още две обиколки, които по принцип отсъстват в основните изследвания. Първата е в Бесарабия - Болград и околните български селища, реализирана през късната есен на 1869 г. По същото време Левски е за по-дълго в Румъния и усилено търси съмишленици в Букурещ и градовете със значимо българско население (Плоещ, Гюргево, Браила, Галац и др.). През последните месеци на 1869 г. са проведени две събрания на революционната емиграция с участието и на някои от „вътрешните“ комитети (Лясковец, Трявна, Търново, Габрово, Сливен) - първото в Галац, второто в Букурещ. От българските комитети в Румъния участват един „главен“ (БРЦК в Букурещ) и 11 от различни градове: Турну Северин, Калафат, Турну Мъгуреле, Гюргево, Браила, Галац, Яш, Болград, Плоещ, Александрия и Крайова. Именно от Галац, който е в пряко съседство с Бесарабия (тогава в пределите на Румъния), е осъществено пътуването до Болград, където има силен български комитет.

Интерес буди и малко известната обиколка, свързана с Кюстендил и Северна Македония - Осоговския манастир, Крива паланка, евентуално Куманово и Скопие, която е проведена през септември 1872 г. В книгата си „Приказка за Кюстендил“ (2018) д-р Румен Манов приведе нови доказателства за това пътуване. За планирани обиколки в Македония се говори и в писмото на Апостола до д-р Константин Робев от Охрид от 6 август 1872 г.: „Докторе и драги брате /.../, да даде Бог здраве, като мина към Щип и Скопия, ще гледам както и да е да дойда и в вашия град та да се нареди потребното...“ В „Труд“ от 14 декември 2018 г. показахме връзките на Левски с Панайот Гиновски и други българи от Галичник, Дебърско.

Левски съзнава значението на пътуванията и контактите с местни хора още от юношеските си години. Най-познат за него е моделът на таксидиотските обиколки за събиране на средства, прилаган от неговия вуйчо архимандрит Василий, представител на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Повишената мобилност е характерна и за възрожденските „даскали“ и пътуващите художници (зографи), да не говорим за представителите на средната класа, особено за търговците и предприемачите, за които пътуванията са част от собствения им „бизнес“. Това се отнася и за представителите на модерните за епохата професии (лекари, аптекари, книжари, фотографи, телеграфисти и др.), които участват активно в революционната организация. На свой ред пълномощници на Апостола или „вътрешния“ БРЦК в Ловеч (сред тях се откроява отец Матей Преображенски) обикалят градове и села с организационни задачи.

Всичко казано дотук ни убеждава, че Васил Левски - монахът, идеалистът, посветил своя живот на Отечеството, е и модерен човек! Уловил безпогрешно духа на своето време, въпреки дебнещите на всяка крачка опасности и несгоди, Апостола на свободата прилага възможно най-адекватната форма за изграждането на революционната организация в българските земи.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи