Прахосничеството е един от катализаторите на проблемите ни
Не е виновен преходът, както си мислят много хора и търсят оправдание за своите неволи. Икономическият и морален преход не е причината, а неизбежен край на едно общество, чието разлагане е започнало по-рано. Не са виновни нито държавата и управляващите, нито болниците, нито училищата, нито данъците или безработицата. Българското общество се разболя в основното си ядро - семейството. Там се корени един от глобалните проблеми на българските неволи.
Промяната нахлу като цунами, което потопи живеещото до вчера на равноправни начала „морално” общество във вълните на Запада. Паднаха граници, счупиха се оковите на зависимости и хората поеха курс на жадуваното свободно летене, което за мнозина се оказа пагубно.
Всяко общество е класова палитра, която стои под различен знаменател. Българите, които до вчера не познаваха марковите дрехи и търсеха „връзки”, за да стигнат до Кореком-а, днес купуват вече само маркови продукти. Независимо дали става дума за храна, напитки, дрехи, мебели или автомобили. Българите станаха роби на марките. Не ги интересува дали е добро, подходящо, дали го харесват, дали е финансово изгодно, всичко това е второстепенно вече. Новото подрастващо българско общество ако не се напъха в маркова рокля от 600 евро, не държи американска чанта от 500 евра и не е обуто в италиански обувки от 700 евро, се смята за неуспяло в този живот.
Българинът, който няма джип, не се чувства мъж. Една българка, която ще отиде в супермаркет, се чувства ужасена от мисълта, че трябва да пазарува продукт, който не се рекламира всеки ден по телевизията. Ще купи гръцко кисело мляко независимо, че е три пъти по-скъпо от българското и се намират едно до друго на рафта. Ще купи гръцкото агнешко месо на двойна цена, макар че българското се намира в същия хладилник. Ще предпочете да купи гръцкия продукт и да го плати почти на двойна цена, защото съседката ако види, че държи в хладилника мляко с гръцки етикет ще й се вдигне имиджа в махалата. Ще отиде на Халкидико-то на море и ще си свари компотите там, но като се върне ще има да разказва как „лукавите византийци” ги е изработила с тока, а съседките ще цъкат с език на възхвала и ще я потупва по рамото: „Браво Маре, това им се пада на тези „визайнтийци”. Родителят се чувства втора категория човек, ако не подари силиконов бюст на дъщеря си, за това че е успяла да изкласи средно образование и тегли кредити да е детето като другите.
Разбира се, съществуват и категории от обществото, които гледат цената на даден продукт, тъй като заплатите им паднаха драстично или защото са ценители и познават западния манталитет. Принудиха се да изместят поглед от скъпата марка и го насочат в „по-ниските“ категории „левче”. Погледнаха към евтиното вино от 1,5 евро, а до вчера купуваха само марково от 12 евро. Изоставиха шотландските уиски, които поглъщаха в луди количества и си спомниха ракийката, която произвеждат в своите села. Едва ли обаче някой се замисля върху факта, че именно прахосничеството е един от катализаторите на проблемите ни. Щом усетим топлината на парите в джоба си, правим същите грешки. В името на комфорта и „какво ще кажат хората” се отричаме от себе си, историята и дедите си. Оказа се, че сме си живели весело и щастливо пет века под турско иго. Може би след време, когато вече няма да има живи свидетели, ще научим колко добре са си живеели хората в концлагерите. И понеже у нас стана модерно да се подменя историята, може би ще изтрием от народната памет тропота на Хвърковатата чета, гордата стойка на Райна Княгиня върху коня със знамето „Свобода или смърт” в ръка, ще изгорим „Записките ...” на Захари Стоянов.
Парите подлудиха жадния и гладен българин. Когато през 90-те година комунистическите режими се сринаха и стотици хиляди хора поеха към Гърция или друга част на Запад, търсейки по-добър живот, стъпвайки на гръцка земя решиха, че са попаднали в рая. Виждайки луксозните витрини, огромните булеварди, тузарските ресторанти и свенливи тавернички, разтлани покрай морето като лебеди, ревящите джипове по улиците, луксозните къщи, където охолно живееха гърците и най-вече огромните харчове, които правеха, всички новопристигнали от Изток решиха, че са пристигнали в рая. Албанецът, българката, румънеца, полякинята, руснака, украинката, преминали гръцката граница през 90-те търсещи един по-добър живот на оцеляване, гледаха на гърците с възхищението и завистта на беден към богат.
Няколко разумни хода на гръцките правителства в критични моменти доведоха страната до този резултат. Избраха да крачат на Запад, а не на Изток през 50-те години на миналия век, придържайки се към американците до 80-те, след което ги прие богата обединена Европа.
Всеобщо побъркване
Гърците никога не забравиха своята история и минало. Националистичният им дух и манталитет ги изтласка като комета в Космоса, докато дъщерята на българката, която през 90-те години стана свидетел как майка й поема пътя на гурбетчийството, единствено успя да се сдобие със силиконова визия, издигна в култ чалгаджийството и пое към Дубай за селфи с единствената мисъл да покори някой арабски емир.
Смятате ли, че това създава балансирани хора? Особено, когато тези хора нямат достатъчното и необходимо образование, нито култура да управляват внезапната промяна? Уверявам ви, че осем от десет ще се побъркат. Ето това се случва с българите...
Труд
