От 1 януари 2018 г. България поема председателството на съвета на ЕС. Достатъчно подготвена ли е страната ни за тази отговорност и ще се отрази ли на българското председателство корупционният скандал с НДК?

По тези и други въпроси „Труд“ потърси за коментар ръководителя на представителството на ЕК в България Огнян Златев.

- Г-н Златев, България готова ли е да въведе еврото и според Вас как това ще се отрази на потребителите ? Мненията се въртят основно в двата полюса – единият е, че цените ще се повишат, а заплатите не, а другият, че няма да има видим ефект върху потребителите.

- Не мисля, че ще има повишаване на цените и поскъпване на услугите в България след като приемем еврото, но дори и да има, то ще бъде минимално и в първите един или два месеца. А от друга страна ползите са, че ще паднат лихвите по кредитите и банковата система ще е по-сигурна и стабилна, защото ще се управлява по правилата на еврозоната. Това ще стабилизира чуждите инвестиции в страната ни. Имаше същите опасения след приемането на еврото в последните страни членки в еврозоната - Литва и Латвия. Оказва се, че черните прогнози, че стандартът на живот в тези държави ще се понижи, не се оправдаха и ако погледнете статистиката ще видите доказателствата. Относно съмненията преди време имаше доста черни прогнози, че еврото се обезсмисля и в разгара на финансовата криза то ще се срине. Но не трябва да забравяме, че точно тогава еврозоната се разшири и бяха приети нови страни членки.

- Според Вас кога е разумният срок, в който би могло да се случи въвеждането на еврото?

- България е поела отговорността да въведе еврото и това е разписано в договора за присъединяване на страната ни към Европейския съюз, така че това ще се случи рано или късно, но при положение, че изпълним определени критерии. Не веднъж представители на Европейската комисия са отбелязвали, че България изпълнява номиналните критерии за пристъпване към процедурата за въвеждане на еврото, но това е задача на самата държава, а Европейската комисия може само да съдейства. Специфичните препоръки на Еврокомисията към правителството през 2017 г. са нуждата от отстраняване на слабости във финансовия сектор, довършване на структурни реформи, подобряване на ситуацията с необслужените кредити, намаляване на сивата икономика и повишаване на събираемостта на данъците. От друга страна българското правителство демонстрира политическа воля и се провеждат срещи между финансовия министър на България и министрите на другите страни членки от еврозоната, които също трябва да дадат своето позитивно становище преди страната ни да въведе еврото. България трябва да подобри съотношението на външния дълг към брутния вътрешен продукт т.е. БВП да се доближи до средния за страните от еврозоната. При последните страни-членки в еврозоната сближаването е било 70%, което означава, че националният БВП е бил 70% от средния за страните от еврозоната. В България към момента това съотношение е около 50%. Сближаването е една от посоките, към които да вървим, за да може страната ни да бъде приета в еврозоната. Има определена процедура за въвеждане на еврото и страната ни първо трябва да престои в ERM 2 т. нар. „чакалнята на еврозоната“, но виждам, че има воля и целенасочени стъпки. Не мога да прогнозирам кога ще стане това, не сме в детайлите на преговорите, за да можем да предвидим срок.

- Ще се отрази ли Брекзит на българската икономика?

- По данни от статистиката само 3% от експортът на страната ни отива към Великобритания и затова в тези взаимоотношения няма да има кой знае каква промяна след напускането на ЕС от страна на Обединеното Кралство.

- Но доста българи живеят във Великобритания и се притесняват дали Брекзит би засегнал начина им на живот в страната. Има ли от какво да се притесняват?

- Да, има страшно много българи, които учат и работят във Великобритания и са притеснени от Брекзит. Когато официално започнаха преговорите, Мишел Барние, официалният ръководител на преговорния екип на Европейската комисия заяви, че основният принцип при воденето на преговорите е да се запазят правата на европейските граждани. Ние сме още в процес на преговори, но е сигурно, че правата на тези три милиона европейски граждани на Острова ще бъдат защитени.

- От време на време в медиите се появяват изказвания на политици, които твърдят, че България е на загуба от членството си в ЕС. Можете ли да направите сметка колко пари сме внеси за членството в Евросъюза и колко реално е получила страната ни под формата на еврофондове?

- Ако погледнем статистиката няма никакви основания за такъв тип изявления. За предишния програмен период (2007 - 2013 г.) България е получила по различни програми и еврофондове над 18 милиарда лева и отделно от това, ако добавим националното съфинансиране те стават 22 милиарда лева. Вноската на България в европейския бюджет през годините е била между 600 и 800 млн. лв. на година. Излизаме на огромен плюс, но аз не мисля, че трябва да гледаме само цифрите. Ние сме държава-членка на ЕС и получаваме различни видове европейска солидарност, тя не винаги се измерва във финансови постъпления. Как например ще измерим финансово ползите от тези 30 хиляди младежи, които са се възползвали от програмата „Еразъм“ - това че са имали възможност да учат в чужбина или пък финансовите облаги от това, че български учени работят по европейски програми? Само фактът, че сме член на ЕС носи нови ползи на страната, които не са непременно свързани с финанси, има и възможности, които се предоставят на българите, като това да пътуват, работят или живеят в други страни членки на ЕС. Това са неща, които нямат финансови изражение, но са ползи за нас.

- У нас се роят консултантите, пишещи европроекти, а в същото време като че ли няма достатъчно предприемчиви българи, които кандидатстват. Каква е ситуацията според Вас и какво би трябвало да се подобри?

- Факт е, че има увеличение на броя на такъв тип консултанти, но относно предприемчивостта, имахме посещение от вицепрезидентът на ЕК Юрки Катайнен, който заяви, че за проекти по плана „Юнкер“ за малки и средни предприятия България е в топ три от целия Европейски съюз, което е невероятна възможност. Работата на представителството на Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка е да популяризираме още повече плана „Юнкер“ в страната ни. Имаме мрежа от 17 информационни центрове в цялата страна, за да покажем на хората, че възможности има, но зависи от самите тях. Тези центрове се посещават предимно от млади хора, които търсят информация. Сега например има програма „Еразъм +“, която дава възможност на млади предприемачи, които са започнали своя бизнес да посетят други млади предприемачи в държава-членка на ЕС. В момента провеждаме и информационни турнета, миналата седмица бяхме във Варна, а сега сме в Бургас. Заедно с нас по време на тези турнето с нас са и хора от Центъра за развитие на човешки ресурси и различни агенции, които управляват европейски програми.

- Как върви у нас реализацията на инвестиционния план за Европа, известен още като плана „Юнкер?

- Банките, които отпускат кредити по плана са девет и отделно има подписано споразумение с Българската банка за развитие. Всичките кредитни споразумения са за подпомагане на малки и средни предприятия и инвестиционни проекти, които се реализират в региони с висока безработица. Над 5200 малки и средни предприятия за година и половина са се възползвали от плана „Юнкер“, а нашата амбиция е да видим повече фирми. Те са получили финансиране за около 210 милиона евро, а очакваният икономически ефект от тези отпуснати кредити е, че те ще генерират над 1,1 милиарда евро финансов резултат за БВП на България. По този показател България е на трето място в ЕС. По оперативните програми имаше леко забавяне в стартирането им за сегашния период, което е обяснимо, заради смяната на правителството, но сега ще успеем да се справим добре с тези програми.

- Но извън плана „Юнкер“ има отлив на чуждестранни инвестиции у нас. Какви са причините според Вас?

- Причините за отлива на инвестиции са комплексни – глобалната несигурност, законодателство, срок за процедури. Преди седмица Световната банка публикува анализ за това как се стартира бизнес в различни страни от Европейския съюз и частност в Унгария, Румъния и България. Надявам се управляващите да прочетат доклада и да видят къде са слабите ни места.

- България готова ли е за председателството на ЕС?

- Готова е. Имаме вече програма, съгласувани приоритети, имаме експертния потенциал, готовност, мобилизация на ресурсите, активни срещи между представителите. По време на председателите ще се водят преговорите за Брекзит, ще действаме и по европейския план за отбрана.

- Според Вас как ще се отрази на българското председателство корупционният скандал свързан с финансирането на основната сграда, в която ще се провеждат събитията свързани с председателството на ЕС?

- Скандалът е само за вътрешна консумация, защото е по-важно да знаем кой какво прави. В Брюксел никой не е поставил този въпрос и хората не се занимават с това. Трябва да гледаме в по-глобален план, скандалът е скандал, но като председателство важното е да изпълним програмата, която сме си поставили. 2018 г. ще бъде година на европейското културно наследство, имаме какво да покажем в това отношение.