Бастнезитът знае за какво мечтаеш Бижутата с него се броят на пръсти

Поледицата прати близо 100 души в „Пирогов“

Интензивен трафик на ГКПП „Капитан Андреево“ и ГКПП „Дунав мост – Русе“

Туск предупреди Макрон за отношението му към Западните Балкани

Македонски автобус се преобърна в Сърбия, 26 души са ранени (СНИМКИ)

Три земетресения на гръцкия остров Крит

Екатерина Захариева: Изказването на Путин за „Турски поток“ и изгоненият български дипломат нямат общо

Опасен астероид може да премине край Земята

Катя Радева от Плевен: Центърът на д-р Емилова е храм за духа и тялото Плодолечението прави всеки мой ден щастлив, споделя жената

Захариева: България успя да наложи темата за Западните Балкани като приоритет на целия ЕС

Сценаристът на „Маскираният певец” Влади Априлов пред „Труд”: При следващ сезон ще крием участниците три пъти повече

Санкциите срещу „Северен поток 2“ са включени в проектобюджета за отбрана на САЩ

АПИ напомня: Проверете валидността на е-винетките си

Президентът организира среща за обсъждане на проблемите при проведените местни избори

Съдът пусна от ареста сина на Миню Стайков

Оживен дебат в Босилеград за проблемите на медиите на българското малцинство в Сърбия

Оживен дебат за проблемите на медиите на българското малцинство в Сърбия протече в Културния център в Босилеград. Организаторите на събитието Сдружение „Глас“ Босилеград и БТА бяха поканили над десет местни и национални медии.

В началото на дебата генералния директор на БТА Максим Минчев каза, че България има водещо място на Балканите за евроинтеграцията на страните от региона и медиите имат голямо значение в това отношение. Минчев отчете добро партньорство с ТАНЮГ за решаване на спорните въпроси.

Посланикът ни в Белград Радко Влайков каза, че за него е много важен въпросът за начина по който се защитават интересите на малцинствата, за тяхната информираност и за отношението към предстоящи избори през есента.

Едвин Сугарев, генерален консул в сръбската столица, беше прям в оценките си за ситуацията с българските медии в Сърбия. Той похвали местните издания „Глас“ и „Фар“, които дават качествено съдържание и новото списание „Визия“ и благодари на сръбската страна. Но какво е отношението между тях и местната власт, свободни ли са, е друг въпрос, както и как българските медии в България отразяват тези процеси.

Георги Лозанов, специален гост на медийния форум, постави въпросите за културната идентичност и какво представлява тя днес, че тя вече не е ксенофобска, не трябва да мразиш другите и така на дневен ред идва културната работа по отношение на медиите. Ако културата не свърши работа, се лее кръв, каза Лозанов. По думите му трафикът на информацията трябва да е към мнозинството и в Сърбия, но и към България, трябва много повече да се знае за българите тук, това е културна територия. Да се чувстваш част от една общност, като клубен принцип, да търсиш информация, но и да получаваш. Това е работата на медиите тук в Сърбия, плюс сътрудничество с българските и местните медии, за да научат и във Варна, и в Русе какво става тук. Но да се знае за хибридната война, че през медиите се сблъскват геополитически интереси.

Мирослав Нацков от Димитровград (Цариброд), собственик на РТВЦ Цариброд сподели, че след приватизацията медията е двуезична и скоро ще е възможно всеки от от българска националност да гледат предаванията и в други части на Сърбия. Нецков каза, че напоследък като гъби са се навъдили много медии и това крие известни рискове за качеството, вече имало към 15 медии на българското малцинство.

Представителите на българските медии споделиха, че финансирането им не е достатъчно и не отговаря на обещанията на властите.

Иван Николов, председател на КИЦ „Босилеград“, беше най-критичен в изказването си. Ние достигнахме до разискване на нашите проблеми на най-високо ниво, дано да има и решение. Правото на информация е основно право. Частните медии манипулират обществото с подкрепа на властите. Имаме застаряващо малцинство, обезлюдяване, за съжаление медиите носят отговорност за катастрофалното състояние на българското малцинство. Това дори застрашава влизането на Сърбия в Европейския съюз, смята Николов. Според него проблемите ни са достояние на българските политици, но не и тук, проблемите не са познати в Сърбия. Създадените стереотипи към нас са още от времето на комунизма – че имаме повече права, че сме сепаратисти, че ни се дават много права, сръбските медии не успяха да ни представят като интегриращ фактор. Вестник „Братство“ се превърна в частен вестник на управляващите, каза още той.

Дискусията се нажежи от изказването на сръбската представителка на малцинствата в сръбската Скупщина – Драгана Сотировски, която спомена, че такава дискусия трябва да има и в България за медиите на сръбското малцинство. Тя веднага бе репликирана от участниците в дискусията, които и обясниха, че в България има 150 сърби, главно футболисти и бизнесмени, а в Сърбия живее историческо българско малцинство.

Тонът на дискусията се повдигна и когато Едвин Сугарев повдигна въпроса към Драгана Сотировски, че миналата година медиите в Сърбия не са отразили посещението на 15 май на вицепрезидента Илияна Йотова. Няма логично оправдание за това, допълни го посланик Радко Влайков. Ще ви изпратя цялата преписка, с която е съгласувано посещението на г-жа Йотова, а медиите не го показаха, допълни той.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.