Морето ни имало вятърен потенциал за паркове на стойност 22 млрд. евро

Черноморска коалиция за възобновяема енергия създаде Центъра за изследване на демокрацията 

От ЦИД препоръчали и закон

Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД) и няколко неправителствени организации под крилото на Сорос стоят зад идеята за перките в Черно море, която предизвика гнева на рибарите и остави много въпроси на експерти без отговор.

Още през юни миналата година се Черноморска коалиция за възобновяема енергия, която настоява парламентът спешно да приеме специален закон, който да регламентира използването на офшорния вятър в морето ни.

Пред “Труд news” Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията коментира, че морето ни имало вятърен потенциал за паркове на стойност 22 млрд. евро. Той обясни, че всеки проект за парк с ветрогенератори в морето ще е на стойност между 2 и 2,5 млрд. евро.

“Руската инвазия в Украйна и последвалата енергийна криза дадоха силен сигнал на Европа да поеме по нов енергиен път към независимост от вноса на изкопаеми горива. Използването на пълния потенциал за вятърна енергия в европейските морета би изиграло ключова роля за постигането на целите на Европейския съюз за енергийна и климатична сигурност до 2050 г. България е една от малкото страни - членки на ЕС с излаз на море, която все още не е започнала да развива този сектор”, съобщават на сайта си експертите от Центъра за изследване на демокрацията.

Посочено е и, че Центърът за изследване на демокрацията е сформирал Черноморска коалиция за възобновяема енергия, която “представлява неформална мрежа за обмяна на опит и добри практики за разработване на конкретни стандарти за планиране на морското пространство, за да се гарантира защитата на природата и биоразнообразието на екосистемите, и да се предвиди кумулативното въздействие на офшорните вятърни паркове върху природата, икономиката и обществото”.

“Hooracan” LTD, регистрирана в Лондон, проучвала нагласите на рибарите

Фирма без персонал представяла проект за три вятърни парка в морето

Зоните са отхвърлени като неподходящи

Даниела Фархи,

Труд news, Варна

Представителите на “Hooracan” Петър Михов /вляво/ и собственикът Александър Господинов на срещата с рибарската общност във Варна миналия ноември.  Снимка: maritime.bg

 Единствената до момента среща на рибарите, свързана с планове за изграждане на вятърни паркове в морето, не е била с представители на законодателната или изпълнителната власт, а с британско дружество, планиращо да изгради стационарни и плаващи перки в три зони по крайбрежието ни. Срещата е била на 15 ноември във Варна и в нея са участвали представители на двете големи сдружения - “Черноморски изгрев” и “БГ фиш”, потвърдиха пред “Труд news” председателите им Емил Милев и д-р Йордан Господинов. Пред тях от “Hooracan” LTD са представили проекти за два вятърни парка източно от Дуранкулак и още един - край нос Калиакра, които били избрани след едногодишен анализ на морския трафик и защитените и военни зони по крайбрежието. В края на същия месец в публикуван на страницата на “Център за изследване на демокрацията” доклад “Ветровете на промяната” е показана друга графика с 4 подходящи за разполагане на перки района - край Шабла, Варна, Обзор и до българо-турската граница.

Според специализираното издание maritime.bg, позоваващо се на търговския регистър във Великобритания, “Hooracan” е регистрирано в Лондон през 2022 г. с капитал от 100 паунда и няма наети служители. Собственик на микропредприятието е Александър Господинов, британски гражданин от руски произход, а у нас го представлява Петър Михов. Пред maritime.bg тогава младият мъж е посочил, че всеки от парковете е с планирана мощност до 800 MW, за всеки мегават ще е нужна инвестиция от 4 млн. евро и са водени разговори с институциите в опит да бъде създадена законова рамка за реализацията на проектите. “Hooracan” е участвало и в срещи на учредената през лятото на м. г. по идея на “Център за изследване на демокрацията” Черноморска коалиция за възобновяема енергия. Тъй като към онзи момент спорният законопроект не беше на дневен ред, Михов прогнозира, че изпълнението може да започне най-рано през 2031 г. “Труд news” го потърси, за да разбере актуални ли са плановете на компанията, но телефонът му бе изключен.

Единствената връзка с “Hooracan” след ноемврийската среща е протоколът от нея, който ни изпратиха, обясни д-р Йордан Господинов. В него е записано, че ще бъде предприет обширен анализ за оценка на въздействието върху околната среда в съответствие с най-добрите международни практики и стандарти. “Отхвърлихме като неподходящи посочените от компанията зони, защото са на малка дълбочина - средно 35 м, а на места едва 10 метра. Искането ни и в момента не е изобщо да няма ветропаркове, а да се правят на дълбочина над 100 м, където вече няма риба. Засегнат от гласувания набързо проектозакон е и туристическият бранш, който е пряко обвързан с рибарството. През лятото всеки иска да хапне калкан и цаца край плажа, а в морето няма да има риба, миди и рапани, които да ловим”, обобщи д-р Господинов. До дни рибарските сдружения ще са готови с единната си позиции и искания, които ще настояват властта да вземе предвид, преди законопроектът да влезе в пленарна зала за второ четене.

Пред “Труд news” депутатът от ГЕРБ-СДС Любен Дилов-син каза, че е имал предвид именно “Hooracan”, в изявлението си в понеделник в Бургас. Там той каза следното: “Фирмата, която бута цялата история е регистрирана в Англия с капитал от 100 паунда, тя е заявила, че иска да произведе 2300 мегавата, а 1 мегават струва 1 млн. паунда. Как ще излезе сметката?, попита Дилов-син.

Реакция

Варненската туристическа камара е против проекта

Членовете на Варненската туристическа камара са категорично против идеята за разполагане на перки в морето пред българското крайбрежие. Това показа експресно допитване, в което са се включили както малки хотелиери, така и комплекси.

“Технологичният прогрес е неизбежен, но не бива вместо да изписваме вежди, да извадим очи”, коментира съпредседателят на камарата проф. Стоян Маринов. Освен че перките ще загрозят пейзажа и ще отблъснат туристите, те ще навредят сериозно на биоразнообразието в морето, затова и в конкурентни на България дестинации като Гърция, Испания и др. няма такива проекти, каза той.

Капитанът на риболовен кораб Красимир Вангелов: Няма да е добре за рибата, но нас никой не ни пита

Мария Кехайова

Няма да е добре за рибата категорично, но нас никой не ни пита. Пресякоха Черно море и с газопроводи. Ще ви дам един показателен пример. На “тръбата” на Варна, винаги се задържа риба. Когато пасажите идват отгоре, там все едно че има пусната мрежа. Рибата се задържа много продължително време.

В крайна сметка инстинктът ѝ надделява и тя по някакъв начин преминава, но естественият ѝ път се нарушава. Същата работа ще е и с така наречените “перки”.

Мартин Владимиров, директор програма “Енергетика и климат” в Центъра за изследване на демокрацията: В бизнеса с офшорен вятър малки играчи няма

Директор съм на програмата “Енергетика и климат”, в екипа сме 10 души, които се занимаваме през последните 7-8 години активно с анализ на политиките за енергиен преход и енергийна сигурност. А темата за офшорния вятър е наша тема от първия момент. Ние сме инициирали дебата дали трябва да се развива този сектор с първия по рода си анализ на потенциала през 2021 г. И оттогава сме публикували четири големи доклада, базирани на опита на всички развити европейски държави, които имат офшорен вятър. България е единствената страна в ЕС с излаз на море, която все още не е предприела конкретни стъпки в областта.

Целта на Черноморската коалиция за възобновяема енергия е да работи по конкретни проблеми свързани с развитието на възобновяеми енергийни източници в морските пространства.

При използването на офшорния вятър става въпрос за изцяло частни проекти. Най-големите компании в света разработват офшорни централи. Тук няма малки играчи.

Имаше надежда, че в Плана за възстановяване и устойчивост ще влезе пилотен проект, който да подпомогне България да бъде поставена на картата за развитие на такива проекти, да се покаже, че е възможно, за да проявят интерес частните компании.

Инвестициите в този сектор са гигантски. Ние изчисляваме, че за България те се равняват на 22 млрд. евро. Ако се използва наличния ветрови потенциал е възможно да се инвестират 22 млрд. евро. Един проект е с размери 2-2,5 млрд. евро. Един парк е с размерите на един блок в ядрена централа. Една перка е 10 мегавата. В парковете ще бъдат между 50 и 100 перки. Но тъй като нашето море не е толкова атрактивно и голяма част от инвестициите се концентрират в Балтийско, в Северно море и Средиземно море, Черно море все още стои екзотично, има нужда да направим регулаторната рамка.

Виктор Лучиянов, председател на Общинския съвет в Балчик: Морето не е промишлен парк

“Морето ни не е промишлен парк. Не съм против да се строят ВЕИ там, но не бива да се виждат от брега и да пречат на миграцията и размножаването на рибите. Това означава перките да са на поне 60-70 км навътре, а не на 20 км, където дълбочината е 20-25 м и кипи от живот.” Това заяви пред “Труд news” запаленият рибар и председател на Общинския съвет в Балчик Виктор Лучиянов. Още преди Нова година той алармира, че спорният проектозакон се движи с пълна скорост без допитване до засегнатите сектори, а ефектът от приемането му без корекции ще сложи кръст на българския риболов и вещае екокатастрофа.

По данни на Лучиянов ветропаркове може да изникнат на север край Шабла и залива Болата, както и край нос Галата и курорта Св. св. Константин и Елена, защото там са най-ветровитите места. Именно заради насищането на водата с кислород от вълните обаче те са притегателни и за мигриращите пасажи от хамсия, цаца, чернокоп, лефер, паламуд и др. На брега перките вече прогониха птиците, а във водата вибрациите са в пъти по-силни, предупреди Лучиянов. Той допълни, че при планирането не бива да се се говори за средна дълбочина, защото релефът на дъното не е еднакъв. Според него спазването на разумните отстояния ще оскъпи проектите, но трябва да се разпише в закона, за да не лиши от право на труд хиляди жители на крайбрежието, категоричен бе Виктор Лучиянов.