Древните останки са намерени при теренен обход край Горна Оряховица

Арендатор разрушил надгробна могила, регистрирана още през 1993 г.

Археолози откриха антични каменни находки в гора при теренен обход край Горна Оряховица. Останките представляват архитектурен детайл от римска гробница, а вторият e част от древна преса за добиване на масло от ядки - вероятно орехи. Възможно е в древността теренът да е бил покрит с орехови гори. Едно от предположенията за произхода на името на средновековната крепост „Ряховец“ край Горна Оряховица е именно от думата „орех“. Двата детайла са с тегло от по над 1 тон и са на близо 2000 години. Каменните старини са от римска вила, която се намира на около 700 метра от гористата местност и която проучвателите са регистрирали при първия обход през 2017 г. „Теренът западно от Горна Оряховица е бил обитаван и през новото време и често се откриват съвременни структури от вили, съществували до преди тридесетина години. Има зидове и от Възраждането, които трудно могат да бъдат различени от античните градежи. При такива компрометирани терени много помагат стари въздушни снимки, като най-ранните от тях са от 1947 г. Наложихме ги, за да се напаснат на съвременния терен по данните от GPS-устройствата“, обяснява археологът от Регионалния исторически музей във Велико Търново Илиян Петракиев.

Той допълва, че за трета поредна година са извършени системни теренни издирвания, при които се използват специфични методи на проучване. Те са проведени в землищата на Велико Търново, Горна Оряховица и селата Първомайци, Самоводене и Арбанаси.

„Територията, която е предвидена да бъде покрита с тотални обходи, обхваща около 10 кв. километра. Екипът ни от 5 души от специалисти от РИМ - Велико Търново и Историческия музей в Горна Оряховица вече е покрил почти 6 кв. километра. Тези дейности се извършват с финансиране от Министерството на културата. Обходите се правят в късна есен поради липсата на видимост в горските терени преди падането на листата от дърветата, като целта е да се открият нови археологически обекти, които да бъдат вписани в археологическата карта на България. Всеки обект, който попадне в нея, автоматически получава статут на паметник от национално значение“, информира Илиян Петракиев.

По този начин се надяваме да ги опазим от иманярите, които са много повече от нас, много по-мобилни и по-екипирани. Историкът разказва, че при последния обход са набелязани три обекта, които ще бъдат включени в картата.

„Единият от тях е изключително интересен и вероятно ще бъде проучен чрез разкопки. Представлява част от средновековното ни богатство. За него е писано в научната литература, но не са правени разкопки“, казва Петракиев, но е категоричен, че засега остава в тайна старината, която ще бъде изследвана. „За три години са регистрирани общо над 20 обекта. Те са в трудно достъпен терен със скали, гори, хълмове. Нарочно е избран такъв терен, защото в полските райони и местата, лесни за достъп, археологическите обекти отдавна вече са били обект на иманярски набези, а и голяма част от тях са регистрирани в археологическата карта. Това наложи да изработим своя методика на издирване, която е съобразена с изискванията за тотални обходи. Участниците от екипа се движат на определено разстояние един от друг. Използва се софтуер, с който се следи в реално време местоположението на всеки и при нужда археолозите коригират дистанцията помежду си“, разкрива Илиян Петракиев.

Единствено по този начин могат да бъдат открити изолирани останки, като двата каменни детайли, пренесени от първоначалното си местонахождение и изоставени на сегашното си място незнайно кога. Без човек да мине до самия камък трудно би могъл да предположи наличието му, особено в гъстата гориста местност. Понякога се налага влизането в такива терени да е при изключително неблагоприятни условия, като дъжд, кал, а в някои случаи и снеговалеж. След последната такава случка, когато целият екип подгизва от вода при температура от около 2-3 градуса, се налага всички да се прибират и сушат в Горнооряховския музей. Петракиев пояснява, че като част от работата е също заснемане с дрон на терена, а след това върху снимките се налагат данните от GPS-а. Подобна операция с наслагване на данните се прави и върху топографска карта.

„При първоначалното изследване на терена, се регистрират броя на камъните, по-които има следи от човешка дейност, на керамика, която се разделя на битова и строителна. Още на терена се отчита колко от битовата керамика е произведена на ръка и колко с грънчарско колело. След въвеждане и на тези данни в специализирана ГИС (б.а. Географска Информационна Система) програма, получаваме картина с ясно очертана концентрация на археологически материали. По този начин се маркират археологическите обекти и се чертаят предполагаемите им граници. Следващата стъпка е вече геофизично изследване и евентуално сондажно археологическо проучване преди да се пристъпи към редовни разкопки на голяма площ. През 2018 г. проведохме такова геофизично проучване с екип от Минно-геоложкия университет в северното подградие на крепостта „Ряховец“ и се надяваме в скоро време да успеем да направим и няколко сондажа в местата където апаратурата е подсказала геомагнитни аномалии. Поради спецификата на терена често се налага да разчистваме натрупаната суха листна маса. Правим оглед и на къртичините, защото в изхвърлената на повърността на земята пръст има останки от керамика“, уточнява Илиян Петракиев.

Опитният археолог споделя, че много често се оказва, че интересните за учените обекти, са открити преди тях от иманяри. Иманярството е цяла индустрия и българските земи се преравят от над 250 000 търсачи на заринати съкровища и старини. Историците са категорични, че останките от римско време са най-привлекателни за нелегалните проучватели.

„В много случаи се натъкваме и на структури, свързани със земеделска обработка или строителни дейности. Например арендатор от горнооряховското село Янтра при обработка на нива разрушил надгробна могила, която е регистрирана още през 1993 година. Това се е случило въпреки, че земеделците са информирани в кои райони има исторически обекти и че при разрушаване носят наказателна отговорност. Кметът на селото забелязал, че надгробната могила е нарушена и подал сигнал до институциите. Сформирана беше експертна комисия, която извърши оглед на място. Могилата ще бъде оградена със сигнални ленти“, споделя Петракиев. Той уточнява, че ако въпросният археологически обект не е бил вписан в археологическата карта, сигналът на кмета нямало да помогне за спасяването и. Глобите за подобно деяние са от 10 000 до 30 000 лева. Нарушението обаче трудно се доказва. Според законовите изисквания, за да бъде санкционирано лицето, което е посегнало на старината, трябва да е хванато на място в момент на деянието.