От геопсихология към геополитика

Българите търпим да бъдем лъгани от политици и евроатлантици

Камертонът на нашето мислене често подава негативни тонове

В Европа има два основни поведенчески модела - средиземноморски и западноевропейски. За италианци, испанци, гърци, българи и сърби най-ценни са родът, етносът, общите корени. Французите, немците, холандците, англичаните са граждани, развиващи нацията си чрез държавата и законите, които тя е създала. За руснаците „главното е страданието и състраданието” – затова за големият режисьор Никита Михалков „САЩ не е страна, а силен икономически проект”. В който човешката душевност заема все по-малки пространства. Когато за първи път видял самолет да лети, руският поет Александър Блок възкликнал: „Как може да лети без сърце!” Казвал съм това на колеги отвъд Океана и никой от тях не разбираше Сърцето на Поета. No tiene duende (Няма душа – няма я магията на душата) – както казват испанците. 

Италианците казват: campa cavallо che l’erba cresce (яж, коньо, докато тревата е зелена) – ние казваме: „Трай, коньо, за зелена трева”. Американците казват: „Който работи – той ще яде”, ние казваме: „Който не работи – няма да яде”. Също така децата ни пеят: „Зеленчуци, който не яде – той голям не ще да порасте”, вместо „Зеленчуци, който яде – той голям ще порасте.”

Камертонът на нашето мислене често подава негативни тонове. Ние много се оплакваме – във „Вавилонската библиотека” на Борхес бързо намираме „книгата Оправдание”. Ние се различаваме от другите предимно във философията на действие – оплакваме се от лошото място, но не правим хубавото място.

Не завистта, тя е с глобален профил, сервилността ни към властващите, като цяло – към началниците, е най-злокачественият симптом на нашата народопатология. Симптомът се имплантира в политиците, става политпатология – преди сервилна на Османската империя, след това – на Германия, след това – на СССР, сега – на САЩ и ЕС.

Защото сме несговорчиви, ние прокълнати ли сме (както пише Паисий)?Или „ние самите сме нашето наказание”?

В нобеловата си лекция на 10 декември 2009 г. германската румънка Херта Мюлер разказа, как “Всяка дума знае нещо за дяволския кръг” на диктатурата. На въпрос на журналист „По кого ще хвърлите обувка?“, Неманя Кустурица отговори: „По Бил Клинтън, защото бомбардира страната ми!“

В България не съм чувал подобни императиви, изречени от интелектуалец или от политик. Онези, които имаха смелостта да се опълчат на диктатурата, бяха изолирани от демокрацията по време на демокрацията – отвратителен пример за инверсна йерархия на ценности! Ние се измъчваме от условията на живот, от несправедливостта и беззаконието - и се възмущаваме от тях само в разговори помежду си в кафенета и кръчми.

Ерудитът Тончо Жечев ги нарече „маркетингови”, аз преди години – „херостратови”, сега – „конформистки интелектуалци”. Американският психолог Елиът Арънсън е автор на книгата “Cоциалното животно”. В нея той определя конформизма като “промяна в поведението или мнението на личността в резултат от натиск от страна на друга личност или група”. Или човешките права са параванът, зад който се крие силата на оръжията – изкушаващата мимикрия на демокрацията?

При българския конформизъм 1944-1989, “другата личност” беше Т.Ж., “групата” – БКП, дирижирана от Москва. След 1989-та „другата личност” и „групата” се сменят демократично, редуват се в креслата на властта, дирижирана от локалните бизнес интереси и геополитиката на Вашингтон и Брюксел. Някои „личности” продължават изявите си на слугинаж на политици, фондации и НПО, за да получават привилегии от тях. Наричам това еничарски комплекс на политиците и интелигенцията. Вероятно принесен през поколенията от ония българи през турското робство, които са ставали доброволно еничари, за да получават привилегии от султана.

При наличие на достойнство, някой от големите ни математици можеше да бъде българския Андрей Сахаров. Някои от писателите – българските Вацлав Хавел и Александър Солженицин. Но те уважаваха повече властта, отколкото таланта си – както казваше КП (Константин Павлов - поетът, не Кирил Петков - министър-председателят на Република България). Нямаха, нямат и сега, „интелектуалната самозащита от манипулация и контрол”. Ставаха, стават и сега, министри и депутати – привилегировчици. Новите еничари, и те, слугуват на  фондации и НПО, финансирани от „велики сили“. Ако някои от тях направят обратен завой (U-turn) на общонародното съгласие за Северна Македония да не бъде в ЕС, докато злорадства за България, и на общонародното и конституционно несъгласие за Истанбулската конвенция, те ще са позор за България!

Гърците просто не търпят да бъдат лъгани от политици и евроатлантици. Протестират всеотдайно, когато намаляват заплатите, пенсиите и стипендиите им. Протестират, когато в Атина пристига президентът Клинтън и когато НАТО иска да ползва гръцкото небе за самолети, които да бомбардират Сърбия. Българите просто търпим да бъдем лъгани от политици и евроатлантици. Не протестираме както трябва, когато намаляват заплатите, пенсиите и стипендиите. Не протестираме, ръкопляскаме и пеем, когато в София пристига президентът Клинтън и когато НАТО иска да ползва българското небе за самолети, които да бомбардират Сърбия.

Сега Крим се отдели от Украйна чрез референдум и евроатлатническата пропаганда нарича това „руска агресия”, последвана от икономически санкции. В пропагандата активно участват стари и нови български политици, лишени от предчувствието за бъдещето, за което Достоевски пише в „Дневник на писателя”: „Форбз, кореспондент на вестник Daily News, изказва откровено цялата си английска истина. Той искрено признава, че турците имали „пълното право” да изтребят цялото българско население на север от Балкана в момента, когато руската армия преминала Дунава.... Това ли е последният цвят и плод на английската цивилизация? Обърнете внимание обаче, той безспорно не би се изказал така, ако ставаше дума не за българите, а за французите или за италианците.* Виждате ли родовото, кръвното презрение на Европа към славяните и славянското племе.... Забележете още (това е много важно), ... че причината в случая е именно в това западноевропейско презрение към всичко, което носи името „славяни”..... Но ето я Русия, тук явно се издига една съвсем нова идея за изкушение, гняв и почуда на всички, тук вече се издига знамето на бъдещето, а тъй като Русия е гигант и сила, която не може да не се признае, и тъй като Русия също е славянска нация – как ли я мразят сега на Запад, ако ще и само инстинктивно, подсъзнателно, как ли се радват на всеки неин неуспех, на всяка нейна беда! Да, тук играе именно инстинктът, именно предчувствието за бъдещето!”

Интуитивно мога да обобщя, че българският народ и политиците ще проявят именно този инстинкт. Истината обаче е, че няма доказателства, които да подкрепят интуицията ми.

През 2018-та Алфа ястребът, верен на нрава си, изрече: „С Русия трябва да се говори много вежливо и добре въоръжено. Това е ключът за преговорите - колкото си по-добре въоръжен, толкова си по-добре подсигурен.” „Вежливо въоръжение“ – още едно лицемерие на дипломатическия език!

Затова моралният – и националният – ми рефлекс пак реагира на синдрома на Алфа ястреба с императива: „По Via Pontica (черноморски път) и Via Aristotelis (задбалкански път) трябва да летят бели гълъби и щъркели, а не ястреби на НАТО и Русия!“

Георги Ников Чалдъков е български учен. Ръководител е на учебно-научния сектор по клетъчна биология в Медицинския университет, Варна. Главен редактор е на Biomedical Reviews. 

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи