Шефът на Зелените направил фонд, в който пенсионни фондове близки до кръга „Капитал“, изливат огромен ресурс

Очевидно е, че за оцеляването на разградския финансов магнат е нужно възстановяване на позициите в изпълнителната власт

Миналата седмица кръгът „Капитал“ сглоби триглава политическа ламя, коалирайки „Да, България”, ДСБ и „Зелените”. Логично, след всяко създаване на нова политическа сила, повечето хора задават въпроса „откъде ще дойдат парите?“ След фиаското на предходните избори, когато бизнес империята на подсъдимия Иво Прокопиев директно субсидираше гореспоменатите три партии, този път явно разградският бизнесмен е решил да не залага личните си милиони. Вместо тях, трите партии ще бъдат финансирани с парите на българите в частните пенсионни фондове.

Ключовата фигура в схемата се явява новият председател на ПП „Зелените“ – Владислав Панев. Панев е бивш служител на Иво Прокопиев в „Икономедиа”, който създава група фондове за управление на инвестиции и строителен бизнес. Както „Труд“ вече писа, лидерът на „Зелените“ е инвестирал в не един и два мащабни строежа в морето и българските планини, разбира се без да срещне отпор на „еколози“. Що се отнася до финансирането на трите партии, по-интересните фигури са трите му инвестиционни фонда – „Скай Нови Акции“, „Скай Глобал“ и „Скай Финанси“.

В новосформираната политическа коалиция „Демократична България“ Владислав Панев отговаря за пенсионната реформа и политики.

Случайно или не, фондовете на екозащитника Владислав Панев са получили над 5.5 милиона лева именно от спестяванията на българските граждани за втора пенсия. Без изненади, основните инжекции са дошли от пенсионни фондове, в които неговият бивш работодател и настоящ политически гуру Иво Прокопиев има акции или най-малкото бизнес партньорства.

На първо място е пенсионния фонд „Доверие“, от когото Панев е получил три инжекции – една за 260 000 лв., една за 135 000 лв. и една за 134 000 лв. От пенсионен фонд „ДСК Родина“ са взети общо 2 млн. лв., а от пенсионен фонд „Съгласие“ – 3 млн. лв.

Огромната част от тези средства са предоставени от пенсионни фондове, събиращи задължителни осигурителни вноски – т.е. това не са спестявания за пенсия, направени доброволно с ясното съзнание, че ще се използват за рискови инвестиции (като финансиране на политически партии).

Два от трите пенсионни фонда, захранили дружеството на председателя на Зелените, са добре известна част от обкръжението на медийната и финансова империя Капитал.

Атаката на „Алфа Финанс Холдинг“ срещу фонд „Доверие“ през последните 10 години беше осуетена в последния момент от Комисията за финансов надзор, оглавявана тогава от Стоян Мавродиев. Въпреки усилията да се спре източването, финансовият холдинг през годините е усвоил около 100 млн. лв. от парите на българите за втора пенсия.

КФН успя да се намеси, тъй като Иво Прокопиев е индиректен акционер в пенсионния фонд през дълга верига дружества, завършваща в компанията „Грийн Ейкърс“ , която притежава около 7% от пенсионния фонд. Използвайки различни вратички в закона, основният холдинг на Прокопиев „Алфа Финанс“ успя да емитира редица облигации и дори да създаде редица проекти (основно соларни паркове), които изведнъж да се превърнат в неустоимо апетитна хапка за фонд „Доверие“. Тогава заместниците на Мавродиев започват да преследват парите на разградския бизнесмен из кипърски и американски офшорки, в крайна сметка разписвайки задължителна инвестиционна препоръка към „Доверие“, заповядвайки на управителите да се освободят от инвестиции в дружества на Прокопиев, докато същият е акционер и на пенсионния фонд. Скандалите кулминират в опит чрез репо сделка „Доверие“ да финансира закъсващото предприятие „Каолин“ – отново спрян от Комисията за финансов надзор.

Вторият услужлив фонд под очевидното влияние на Иво Прокопиев е „ДСК Родина“. Бизнес партньорството между Прокопиев и банка ДСК е добре документирано, макар и не еднозначно взаимноизгодно за двете страни.

Банка ДСК е една от финансовите институции, които поддържат на изкуствено дишане холдинга „Алфа Финанс“ с безконечно рефинансиране на съществуващи кредити – твърде често с крайно съмнителни като оценка обезпечения. Многократно е повдиган въпросът защо втората най-голяма банка продължава партньорството си с Прокопиев след поредица неуспешни сделки, най-голямата вероятно бидейки финансирането на концесията на дружество „Дунавски индустриален парк“, в която потънаха около 40 млн. лв.

Трудно е да се повярва на версията, че екозащитникът Владислав Панев е толкова гениален финансист, че водещите пенсионни фондове са го припознали като един от най-перспективните инвестиционни мениджъри и са излели в неговите фондове няколко милиона лева. Далеч по-вероятна е тезата инвестицията в контролираните от Панев фондове да е „побутната“ от добрия сватовник Прокопиев, който през финансовата си империя продължава да има директно и индиректно влияние върху различни сегменти от частната пенсионна система.

Цялата тази схема, колкото и да е изгодна за кръга „Капитал“, който с наши пари ще финансира поредното си политическо оръжие, е организирана най-малкото на ръба на закона и със сигурност далеч отвъд ръба на морала. Порази тази причина, следва да зададем няколко въпроса:

1. КФН трябва да отговори инвестициите на ПОК „Доверие“ във фондовете на „Алфа Финанс“ допустими ли са по дефиницията на свързани лица по т.3 от параграф 1 на Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, влезли в сила февруари 2018 г.?

2. Владислав Горанов трябва да отговори нормално ли е законът да позволява на частно пенсионно осигурително дружество да инвестира в дялове на фондове, директно контролирани от председател на политическа партия?

Продължаващата упоритост на Иво Прокопиев да вкара политическа партия в парламента и съответно във властта буди най-малкото възхищение и съмнение към чистотата на мотивите му. Не е тайна, че собственикът на „Капитал“ държеше около 30% от министрите в първия и втория кабинет на Бойко Борисов, като двамата дори открито признават за номинациите (уж дошли от КРИБ). Тогава и финансовата империя „Алфа Финанс“ успяваше не само да закрепи разклатеното си финансово положение, но и да направи огромни печалби през щедро субсидираната възобновяема енергия. След разлъката между Прокопиев и Борисов, останалият без политически чадър финансов бизнес започна да пропада стремглаво. Банките изпитват все по-големи трудности да аргументират пред своите акционери защо постоянно рефинансират кредитите на очевидно закъсало предприятие, а фондация „Америка за България“ постепенно намалява субсидиите си за медиите от „Икономедиа“ – ясен знак за охлаждащи се политически и бизнес партньорства. Последва обвинение за Иво Прокопиев за финансови манипулации при приватизацията на миноритарния дял на EVN България. Последният удар дойде преди броени месеци, когато юридическият хаос около сделката с „Каолин“ и прекалено наглата офшорна схема около нея даде достатъчно основания на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да запорира около 200 млн. лв. активи на Прокопиев.

Повече от очевидно е, че за оцеляването на разградския финансов магнат е нужно възстановяване на позициите в изпълнителната власт.Търпението на Борисов към нескопосаните политически ходове и финансови схеми на Прокопиев изглежда е изтекло и на последният му трябва директна група депутати, които да изтъргува срещу натиск върху институциите и съда за сваляне на обвиненията и оневиняване. Сглабянето на всички контролирани от Прокопиев политически отломки е последната надежда за спасение.