Охрана, тормоз! Истинският сексуален гнет е бизнес

Във всяка институция и организация лелките обсаждат всеки шеф: „Трябва ли да му пусне или не"

Отдавна говоря, че руските интелектуалци, наречени наскоро креативната класа, всъщност са антикреативни и, за съжаление, са и подражатели. При това, те страдат от космополитизъм и преклонение пред Запада. Те обаче може и да не страдат, а да „се издигат високо от кеф“.

Струваше си в Америка да развихри феминисткото движение, където възрастните жени масово обвиняват джентълмени със статут в сексуален тормоз с тридесетгодишна давност, когато започна аналогично движение в Русия: във филологическите и историческите факултети на Московския държавен университет бяха открити факти за най-скандалния сексуален тормоз. Там веднага се роди в патетичен стил документа „Отворено писмо от студенти, аспиранти, преподаватели и възпитаници на Московския държавен университет „М. В. Ломоносов” и неравнодушните сътрудници студенти от другите университети срещу сексуалната злоупотреба и тормоз в университетската среда“.

Обидно е! Не за сексуалния тормоз, разбира се, а защото във водещия ВУЗ на Русия не успяха да измислят нещо повече или по-малко оригинално, родно, свое собствено. Те дори не успяха да преведат думата „харасмънт “ - филолозите са им слаби! Не можеха да я преведат? Като преводач - отдавна в професията - ще кажа: можете да преведете всичко. Наистина, много често при превод се разкрива пълната безсъдържателност и дори безсмислеността на оригинала. И разбирате, че понякога звучи чуждо. Като непонятна песен на чужда рок група.

Така че, няма ли проблем? И жертви на сексуален тормоз ли няма?

Придържам се към древната, "бабина" мъдрост, че всичко зависи от жената. Ако ходи с минипола, повече наподобяваща макси пояс, в обувки с петнадесет сантиметрови "игли", в блуза, която открива при всяко движение част от голото тяло в талията и дори още те гледа с умолителен поглед - какво съобщение според вас излъчва тази жена? Същото.

Аз лично съм работил с много различни хора, руснаци и чужденци, в младостта бях с нищо особена външност и никога не съм имала проблеми с тормоза. Никога и никакви. Е, случи се така, че при една моя командировка някакъв местен шеф ми предложи да отидем заедно да разгледаме местна атракция. Обикновено отговарях: „С удоволствие, но атракцията е толкова интересна, че си струва да изчакаме и колегите си и да организираме групово пътуване“. И с това „тормоза“ се изчерпваше и пътуването често се случваше за общо удоволствие. В крайна сметка хората получат удоволствие не само от секса, за което съвременните хора започват често да забравят.

Ами ако той ми отмъсти за отказа? – притесняват се филоложките. Няма да ви отмъсти! Знаете ли защо? Тъй като броят на женските предложения на пазара на сексуалния тормоз е значителен, и по-голям от мъжкото търсене за него. В тази сфера действа ярко изразеният пазар на клиента, ако използвам близката до мен комерсиална терминология. Не тази, другата е различна, а други навън има толкова много от тях и всички са готови. Не всички? Е, добре: тези, които са готови, са повече от достатъчни. 

По време на предизборната кампания на Тръмп намериха някакъв запис на касета, където той в частен разговор уж твърди, че мъж със статут може да прави каквото си поиска с жените. Всички заедно се засмяха: ах, какъв цинизъм! А той каза само истината (което е обидно до непоносимост).

Защо така? Много просто. Притежателите и/или разпоредителите на ценни ресурси (пари, власт, кариерен напредък) са предимно мъже и тук феминистките са абсолютно прави. Така че, неминуемо жените се стремят да получат достъп до тези ресурси, използвайки това, което имат - своите женски прелести. Всеки мъж със статут дори не трябва да тормози, а на него ще му се наложи да отбива атаката. Да отбива от онези, които се опитват да щипнат неговия ресурс. Ето така се действа.

Във всяка институция и организация лелките обсаждат всеки шеф. Трябва ли да му пусне или не. По същество това са съвременни гризетки: работещи жени, които обменят своите ресурси за ресурсите на мъж със статус.

В началото жените се опитваха да представят въпроса по такъв начин, сякаш изобщо нямат нищо общо. Някои дори успяваха сами да се убедят в това, а жените рядко притежават директен поглед върху нещата и лесно им се внушава, включително и самовнушение. Но реалното поведение на „жертвите“ на сексуалния тормоз ясно показва истинското състояние на нещата. В „отвореното писмо“ има препратка към някои факти за почти насилие от страна на преподавателите в Московския държавен университет: студентките пият със своите наставници и по някаква причина те решават проблемите с фонетиката не на семинара в аудиторията, а в бара и по някаква причина те сами отиват в някоя селска къща ... Нямат ли майка, баба, леля която да обясни на съвременната бедна Лиза какво ще й се случи с такова поведение?

А, това ли е свободна и еманципирана? Давай тогава! Истинският сексуален тормоз, момичета, е бизнес. И това изобщо не е малко. Американските „жертви“ изстискаха много прилични суми от своите „изнасилвачи“. Само че, целевата аудитория би избрал по-паралии и по-статусни мъже вместо нещастните доценти по филология. Пожалете ги, защото на тях и така не им е лесно.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)

Коментари

Задължително поле