На 26 април 2019 да почерпят

Пиенето на алкохол подобрява паметта

Във Върховния административен съд е постъпила жалба срещу решението на ЦИК за избор на доставчик на машините за гласуване

Китайска база на Марс отворена за посетители Съоръжението се намира в пустинята Гоби

Местят финала за Купата през уикенда

„Медицински надзор“ започна проверка по случая с мъжа, който почина вчера пред Пета градска болница

Путин: КНДР се нуждае от гаранции за сигурност Първата среща на върха Москва-Пхенян продължи над 5 часа (обзор)

Полицията в Шри Ланка е арестувала трима души и е открила гранати в Коломбо

Милиони губи хазната от сивия сектор в строителството Не можем да вдигнем заплатите при търгове с критерий най-ниска цена, категорични са от бранша

Йозджан Дениз и Аслъ Енвер пяха в Израел

„Труд Уикенд“ – един вестник за празниците

Армията „окупира” София за 6 май Близо 1000 души набиват крак на жълтите павета на Гергьовденския парад

Данъчните провериха 1800 заможни българи Получиха информация за 51 купени автомобила в чужбина

Двама души са загинали при стрелба в Москва

Мехмед изоставен заради липса на пари (обзор) Намереното бебе в Пловдив без малко да загине на паркинг

Павел и Венци Венц: Половинките ни не са ревниви

Най-силните оцеляват в джунглата, при нашите момичета е въпрос на търпение, казват момчетата

– Павел и Венци, вие сте посланици на кампанията на Българската асоциация на музикалните продуценти „В час по интелектуална собственост“. Какво представлява един такъв час?
Павел: За самите нас не беше съвсем ясно какво представлява интелектуалната собственост, преди да подпишем с „Вирджиния рекърдс“ и да се регистрираме в дружествата Музикаутор и Профон като автори и изпълнители. Сигурен съм, че и голяма част от хората на нашата възраст, и по-младите от нас също не осъзнават колко е важно да са информирани по въпроса – всеки от тях утре може да се събуди художник, музикант, фотограф и да създаде много яка творба. А ползването на тази творба в медиите или в дигиталния свят обикновено струва пари. Надявам се в часа по интелектуална собственост да хвърлим малко светлина по въпроса с правата и да го направим на разбираем език. С продуцента ни Станислава Армутлиева влязохме в Класическата гимназия на 8 април.

Венци: Намирам кампанията за супер смислена, защото у нас има зверски дефицит на уважение към това, което създаваш с ума си. Една песен не може да се облече, не те засища, тя е нематериално нещо, значи можеш да си я цъкаш безплатно на воля. Това схващане трябва да се промени и най-трудната промяна не се случва в законите, а в главите на хората. Часът по интелектуална собственост всъщност е един готин разговор за музиката и видовете права, които възникват при раждането на едно парче. Какво по-подходящо място от НГДЕК за тази среща – нали музиката е най-древният и универсален език за общуване.

– Защо е важно бъдещите творци да са в час с правата си?
Павел: Тук говорим за изконното право на един автор на изкуство, в каквато и да било форма, да защитава и да търси възнаграждение за труда си. В момента авторските и сродните им права не са в размера на западните страни, където и музикалната индустрия е на друго ниво, но това тепърва ще се променя и се надяваме скоро те да се окажат основно перо в самоиздържането на артистите.

– Може ли един артист да се издържа от авторски права в България?
Павел: Може, но все още е нужно да е наистина от най-успешните в сферата си, за да разчита само на приход от права. Станислава Армутлиева е от първите и най-яростно борещи се хора в България за промяна в посока увеличаване стойността на правата. С Венци също се включваме в тази битка. Чака ни много работа обаче. Принципът „правя един хит и се пенсионирам до живот“ е валиден все още само в САЩ и Великобритания.

– Откога датира интересът ви към музиката и желанието да се занимавате с това?
Павел: Осъзнатият ми интерес се отключи с Еминем и писането на текстове малко след 2000-та година. Неосъзнато обаче всичко е започнало от баща ми, който свиреше на почти всичко, до което се докосне. Спомням си, че ми пускаше касетки с класика и ме караше да разпознавам инструментите. Това ми е дало нещо, което в момента ми е супер полезно – музикален слух и способността да разделям музиката на съставните й части. Като тонрежисьор това е от ключова важност за работата ми.

Венци: Никога не съм си представял живот в подобно амплоа. От малък пея с цял глас, без да имам претенцията, че го правя добре (смее се).

– Павел, ти си самоук в музиката. Влизаш във Военноморското училище във Варна, но го напускаш – защо?
– Търсех нещо “по-реално”, “по-сериозно” от музиката и след като вече бях изкарал две лета като моряк на малка яхта в Несебър, слушайки всички невероятни истории за приключенията на капитана, Военноморското дойде като естествен избор. Там обаче осъзнах отговорността на професията и невъзможността да я съчетая с музиката. Това ме изплаши и реших да преследвам докрай мечтата си, преди да се откажа. Всъщност отказът изобщо не беше опция, заради което си татуирах All In (влагам всичко – б.а.) над лявата вежда – всяка сутрин в огледалото си припомням този хъс.

 

Радослав Тодоров: От корена си не можем да избягаме

Хората, занимаващи се с „изкуство” с мисълта единствено и само за пари, не са нито успешни, нито стойностни, твърди професионалният танцьор и хореограф

– Радослав, как реши да създадеш клуба за народни танци „Витоша“?
– Клуб по народни танци „Витоша” тази година ще отпразнува през ноември своя 9-и рожден ден. Всичко започна съвсем случайно, като на шега, още по времето, когато бях част от трупата на г-жа Нешка Робева, но още от първия час, който проведох, разбрах, че да преподавам и творя е моето призвание. И въпреки че на първата репетиция имаше само две момичета, вълнението ми беше огромно и усетих, че това ми се отдава, и че ще се случи нещо голямо и много интересно. Емоцията – удоволствието, любовта към изкуството, ентусиазмът и позитивната енергия – е това, което се опитвам да предам не само на любителите, които идват да се учат, но и на колегите ми, с които работя – танцьорите и музикантите от Професионалния фолклорен ансамбъл „Български ритми”.

– Да си млад фолклорист и хореограф сред щастливите съдби ли е?
– Да, сто процента! Щастлива съдба е да бъдеш дарен с умението да се занимаваш с каквото и да било изкуство – това е умението да твориш „храна за душата” на публиката, използвайки единствено наличността на собствените си интелект, фантазия, мироглед и естетически усещания. Е, за съжаление в танцовото изкуство сме зависими от множество финансови обстоятелства, без които е невъзможно да се осъществи едно произведение на изкуството – изработката на съответните носии, писането на музика, наемането на зала и т.н. Винаги съм твърдял, че невисоките приходи, които се изкарват чрез изкуство в България, нямат никакво значение, когато животът, който живееш, ти носи огромна радост и удовлетворение. За съжаление обаче липсата на достатъчно финанси твърде често пречи за осъществяването на много добри и красиви проекти, постановки и художествени продукти. И въпреки всичко с много, много търпение и желание, макар и по-бавно, рано или късно нещата винаги се случват и съдбата на всеки артист ще бъде щастлива, стига да е воден от чувството за лично удовлетворение, а не от гоненето на финансови облаги. Доказано е, че хората, занимаващи се с „изкуство” с мисълта единствено и само за пари, не са нито успешни, нито стойностни!

– Откъде идва „закваската” ти за фолклорно изкуство?
– И двамата ми родители са самодейни танцьори и именно това ги е събрало – танцът! Но истинската закваска идва от баба ми Данче. Още в младостта й са я направили художествен ръководител на танцовия състав на читалището в моето село – Мрамор, Софийско. От нея знам и още от най-ранна детска възраст съм виждал хората, които се играеха в този край, и съм чувал песните, които пееха. Дори до днес баба Данче участва в автентичната група за народни песни в Народно читалище „Св. Иван Рилски – 1922” – с. Мрамор, а на хорото се хваща само на най-лични празници.

– Какви са предимствата в изразните средства на танца?
– Чрез танца можеш да изразиш всяко състояние на душата – щастие, тъга, гняв, възторженост, носталгия и т.н. Най-хубавото в танцовото, а и във всяко живо изкуство е, че всяко изпълнение на определен танц няма как да бъде повторено два пъти по един и същ начин – всяко ново изиграване е уникално и неповторимо. Същото е и в театъра, и в музиката – това е магията на живото изкуство. Това е и причината да не държа на роботизирането и обездушаването на танцьорите с цел само и само да бъдат уеднаквени и синхронизирани под конец. От учителя ми в Националното училище за танцово изкуство Христо Иванов съм научил нещо много важно, което ми помогна да се изградя като изключителен изпълнител – всеки артист трябва да носи своята индивидуалност на сцената, да бъде себе си и да играе от свое име!

 

* Гери Дончева отрече връзка с Димитър Динев

* Антония Петрова призна за тайна сватба

* Как сами да се справим с проклятие

* Франсоаз Бетанкур-Майер: Парите и славата не са за мен

* Хазал Кая била готова да стане майка

 

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 10 АПРИЛ

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.