Костадинов подписа със „Стабек“

Карантина за Великден и Гергьовден Вижте мненията на икономисти, медици, работодатели и интелектуалци за намеренията на властта

Неспасяемият българин или паметник на българското спасение Какъв да бъде мемориалът, от който всички у нас ще са доволни

Смъртните случаи от коронавируса в Европа надхвърлиха 30 000

Националният оперативен щаб: Дай Боже БЦЖ да помага (обзор)

Разединението гони вируса! Чесънът не помага, но поне държи останалите на разстояние

Държавният секретар на САЩ в разговор с Борисов: България ще е сред първите страни, с които ще бъде споделена ваксина срещу коронавируса

Чиновническо недоглеждане спря проекти за милиони Параграф 22 в Закона за извънредното положение заплашва да изпрати хиляди в бюрата по труда

Творчески съюзи искат повече пари за култура

САЩ очакват до 240 000 жертви Тръмп предупреди за “две много болезнени седмици”

Обвиниха осем от кръвната мафия Заради пандемията цигани искали 500 лева за половин литър

По-малък данък печалба при инвестиция във ферма

74 млн. лв. разплати АПИ от 13 март насам Над 50 млн. лв. предстои да бъдат преведени на фирмите

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 2 април 2020

Десета жертва на коронавируса у нас

Пари и власт: Проблемът с разбирането на еврото България е дори в по-изгодна позиция за присъединяване към еврозоната от Румъния, Полша, Унгария и Чехия

Илюстрация: Иван Кутузов – Кути

Валутният съвет е усмирителна риза за грандомански политически намерения

България е дори в по-изгодна позиция за присъединяване към зоната на еврото от Румъния, Полша, Унгария и Чехия. В технически план тук не би имало съществени разходи по прехода – за гражданите, фирмите, правителството или БНБ. За търговците ще се намалят разходите по сделките. Цените няма да растат по-бързо от доходите (при други равни условия), защото от двадесет години инфлацията е под контрол и доходите нарастват два пъти по-бързо от цените. Където има местен протекционизъм или монопол, цените дори може да се понижат. Поради конкуренцията, а тя вероятно ще повиши и качеството на стоките и услугите.

Разходите по прехода ще са съществени за две банки, които трябва да увеличат капитала си. Това е последица от изискванията за надзор от страна на ЕЦБ над сектора (т. нар. „членство“ в банковия съюз), а тези изисквания са резултат от историята с КТБ. А тази история сама е създадена от политиците, от партиите, управлявали България след 2007 г.

Редица предизвикателства има и пред управлението на държавния сектор, но те не са свързани нито с разменния механизъм, нито с еврото.

Положителните развития са не просто вероятни, но и са потвърдени от другите страни, присъединили се към еврото. Затова много трудно е да се разбере защо има тревога и раздвояване на мненията за това дали трябва България да се включи в разменния механизъм на еврото.

Непосредствената причина за тези вълнения е пакетната промяна на няколко закона, включително този за БНБ, сякаш между другото, без обяснения и анализ на последиците. Но една от причините да се постъпи така, предполагам, е желанието да се избегне излишно ирационално обсъждане, в обстановка, в която поводите за недоволство извират от всички области на обществения живот – от ВиК, през „боклука на Европа“ до балетния конкурс във Варна.

Няма недоверие в парите. Нито в лева, нито в еврото. Очевидно е, че има търсене на евро. Но то е заради очакване, че разменният курс ще бъде променен надолу. Иначе казано, това недоверие не към парите, а към това какво могат да направят с парите политиците.

Левът е огледало на еврото (заради фиксирания курс). Но по-важна е системата на валутния съвет като цяло. Тя забранява на политиците да печатат пари и да манипулират паричното предлагане, да финансират свои идеи през БНБ и да подкрепят пак през нея приятелски банки, отрасли и предприятия.

Тези три „не“, табута на борда са ограничения на работата на политиците.

Именно техният суверенитет е ограничен. Не толкова свободата на избора на гражданите.

Особеното на еврото като пари е, че при него националният монопол за емисия на пари е изместен в ЕЦБ. Това е денационализация на парите, но е и на монопола.

В този смисъл спорът между бързащите към еврото и онези, които са по-склонни да чакат, е всъщност донякъде проблем кому да се вярва – на българските или европейските институции и политици.

Но дори и да вярвате на другите, на „европейските“ повече. С тях има един проблем: когато направят някоя глупост, вие не знаете какво да правите с тях.

Тук няма заместване на „Европа“ с „Русия“, хибриден план или скрито влияние. Такива планове и влияние са ограничени и от характера на валутния съвет, могат да бъдат пробутвани по всякакви поводи и ако дават плод, то е поради подходящата почва.

Друго обяснение на спора е, че еврото е интеграция, а левът – не. Сиреч онези, които смятат, че трябва да бъде запазен валутния съвет, са „против“ интеграцията с Европа. Не съм сигурен, че и това е достоверно обяснение.

В Европа има достатъчно дезинтеграционни процеси. Брекзит е такъв феномен. Много политически инициативи ще пораждат разделения.

Ако аз бях министър на финансите или управител на Централната банка, не бих бързал – поради много причини. Но основното е, че се натрупват политически рискове, левът в момента изглежда стабилен и е по-добре да се изчака. От друга страна България няма избор, защото валутата не е и не бива да бъде извън основните икономически обвързаности на страната.

Изчакването обаче според мен се налага и от някои обстоятелства.

– Вече стана дума, че никой в ЕС или ЕЦБ не може да разбере рационално историята с КТБ, участието на политиците и прокуратурата в нея. Затова от България бе поискан да има надзор над банките от страна на ЕЦБ. Две банки трябва да се преструктурират, те не са готови и е по-добре това да стане по най-изгодния са системата начин.

– В държавния сегмент на икономиката има какво да се прави. Той не се управлява добре и има прекалено много големи и необосновани проекти. Голям проблем е и желанието за национализиране на всичко. Времето ще позволи да се сложи ред.

– Не на последно място – голяма излагация е грешката в отчитането на платежния баланс за 2019 г. Трябва да се обясни дали е грешка, защо се е получила и да се поправи.

– Вероятно много европейски политики да не се осъществят така както бяха обещани, времето би позволило известно нагаждане. Възможно е дори, при нова рецесия, и ЕЦБ да придобие известна прилика със системите на валутен съвет.

Така споменатите три забрани на действията на политиците, ще станат общи за страните членки на еврозоната. Това би било в съответствие с договора за функциониране на ЕС.

По време на изчакването всички предпазни механизми на ЕС остават.

За това време е възможно да отпаднат някои рискови реформи на самата ЕЦБ.

През последните три години ЕЦБ има не съвсем традиционни идеи за централно банкиране. Задача на централните банки е да поддържат стабилност на цените, което означава да не печатат пари. Това, което се случва през последните години, е че ЕЦБ променя политиката и се ориентира към това да подкрепя страни или банки. А Кристин Лагард вече говори и за участие на банката в климатичните политики.

Валутният съвет е усмирителна риза за грандомански политически намерения, като строителството на АЕЦ „Белене“, „Южен поток“, за саниране и прочее и прочее – поради простата причина, че правителството не може да печата пари. Когато имаме нетрадиционно поведение на ЕЦБ, а към дадена страна подходът е да се ограничават такива намерения, нейните политици ще обвинят „Европа“. И някак естествено ще се превърнат в центробежна спрямо Съюза политическа сила.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.