Парламентарната комисия по вероизповеданията прие на второ четене промените в Закона за вероизповеданията, с които се предвижда разсрочване на задълженията на вероизповеданията към 31 декември 2018 г. за срок до 10 години. Предложението беше внесено от ПГ на ГЕРБ между първо и
второ четене.
Коомисия прие също промени в Закона за вероизповеданията, които предвиждат държавна субсидия вече да се предоставя и за българските православни църковни общини в чужбина. Досега субсидия се даваше само на задгранични епархии или митрополии в диоцеза и юрисдикцията на Българската православна църква.
Приетите поправки в закона предвиждат още субсидията, отпускана по държания бюджет,
да се разпределя от Българската православна църква за източноправославното вероизповедание и от Главното мюфтийство за мюсюлманското.
Приети бяха и разпоредби, според които максималният размер на заплатата на свещенослужителите не бива да надвишава средната месечна заплата на наетите в икономическа дейност „Образование“. Досега заплатата не биваше да надвишава тази на педагогически специалист. За служителите на религиозни институции не е предвидена промяна и остава старата разпоредба, според която заплатата им не бива да надвишава тази на наетите в обществения сектор.
Изключение от тези изисквания правят ръководните органи на вероизповеданията. Промените предвиждат още държавната субсидия да остане в размер на 10 лв. за самоопределило се лице към вероизповеданията с над 1% от преброените лица в страната.
За останалите вероизповедания се запазва правилото субсидията да не бъде по-малка от 15 млн. лева.
Комисията отхвърли предложението на „Обединени патриоти“ вероизповеданията, на които е предоставена държавна субсидия, да бъдат длъжни да уведомяват Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет за всяко дарение или наследство на имущество от български юридически лица или с източник от чужбина.
Коментирайте от Фейсбук