Педо­филията и Ватикана

Снимкa: Цветан Томчев

Тези случаи отслабиха Католическата църква

Преди 20 г. обществото беше много по-снизходително

Именно кардинал Рацингер (впоследствие папа Бенедикт ХVI - бел. ред.) убеди през 2001 г. Йоан-Павел II да се отнесе сериозно към въпроса за педофилията на някои свещеници. Той наложи нови правила на кардиналите, които не бяха съгласни: да централизират всички досиета, да водят политика на “нулева толерантност” спрямо свещениците педофили и да изслушват жертвите.

Вторият преломен момент беше през 2010 г., с разкритието, че педофилските престъпления са много по-многобройни, отколкото се смяташе. В Католическата църква бяха преброени 6000 случая на педофилия, които засягаха свещеници, но също така и епископи. Това, което съживи темата, е появата на асоциации на жертвите в САЩ, Германия, Франция. Дотогава жертвите се появяваха маргинално. Изведнъж фокусът стана по-човешки и същевременно по-юридически.

Очевидно е, че някои епископи са закриляли свещеници педофили. Включително във Франция. Показа го случаят с епископ Пиер Пикан в Лизийо през 1996 година. Докато редица епископи са виновни, защото са мълчали и съзнателно са прикривали такива случаи, други епископи са проявили нехайство, казвайки си: “Винаги сме уреждали това помежду си”. Днес се осъзнава именно това малодушие, както и че проявата на такова нехайство е напълно неприемлива. Промени се погледът към престъплението педофилия. Преди двадесет години обществото беше много по-снизходително по този въпрос. Впрочем огромното мнозинство от педофилските престъпления, които съдим днес, са се случили по онова време в САЩ, Германия, Франция. И това престъпление педофилия няма една и съща стойност в отделните страни.

Във Франция новините по биоетични теми показват затрудненията на една Църква, която се противопоставя на хомосексуалния брак, на медицински асистираното възпроизводство, на евтаназията, на сурогатното майчинство и вече не е достойна за доверие заради тези педофилски престъпления. Влиянието на словото на Католическата църква е отслабено, докато тя дълго е била морален авторитет за християните, но също и за нехристияните.

(Превод: Галя Дачкова - „Гласове”, със съкращения)

Коментари

Задължително поле