Президентът Радев: Преодоляването на растящите неравенства е фундаментален проблем за обществото ни

Хора от САЩ и Унгария купуват имоти край морето Взимат втори дом на кредит

РЗИ: Качеството на водата в жилищен блок в Перник е влошено заради остаряла вътрешна водопроводна система

В Европа инвестират в домове за хора над 80 г. Германия и Франция са най-привлекателни

Оставиха за постоянно в ареста Данчо Катаджията

Нови стипендии за БГ студенти във Великобритания Университети със стратегии за привличане на кандидати след Брекзит

През 2020 г. имотите остават атрактивни

Катастрофа между бус и тир на магистрала „Струма“, двама пострадали

Касовите апарати без връзка с НАП до 72 ч.

Борисов: Прокуратурата не е място, където да се решават политически препирни (ВИДЕО)

Задължително ли е медицинско, преди да започнем работа

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 18 февруари 2020

Париж вещае кръв за сделка с Лондон

Борисов: 58 милиарда лева е износът на България през 2019 г. (ВИДЕО) Премиерът и президентът си стискаха ръцете на отбелязването на 30-годишнината от учредяването на КНСБ

Жилищата в София са най-достъпни от 10 години Най-често дават 90 хил. евро за нов дом

Пенелопе Крус: Аз съм работохоличка

Винаги ще обичам Испания

Джони Деп е като паднал от Марс

Аз съм от хората, които казват каквото мислят

На 45 години Пенелопе Крус продължава да бъде една от най-горещите жени в световното кино. Тя е олицетворение на идеала за испанска страст, носи магията на Мадрид и насища екрана с еротично електричество във всеки свой филм. Крус се снима в големи американски продукции за широка публика и в независими европейски фестивални произведения за ценители. Наскоро я гледахме в най-новия филм на Педро Алмодовар “Болка и величие”, представен на “Киномания” в София и минал успешно през българските салони. Драмата е вдъхновена от собствения му живот, а Пенелопе отново е една от неговите музи. Филмът се очертава да бъде сред най-обсъжданите като наближат наградите “Оскар”, а Крус отново ще се окъпе в светлината на прожекторите.

– Пенелопе, отново работихте с големия испански режисьор Педро Алмодовар. Какъв филм е “Болка и величие”?
– Това е личен филм за Педро и за мен беше чисто удоволствие отново да творим заедно. “Болка и величие” разказва за серия от срещи на Салвадор Майо, който е успешен режисьор в житейска и творческа криза. Някои от срещите са физически, други са спомен. Виждаме фрагменти от детството му през 60-те, когато той и семейството му се преместват в Патерна в търсене на просперитет. Запознаваме се с първата му страст, първата му любов като пораснал в Мадрид през 80-те, болката му от края на тази връзка, писането като терапия, за да забрави, преждевременното откриване на киното, изправянето пред невъзможността да продължи да снима филм. В главната роля е нашият прекрасен приятел Антонио Бандерас, който е работил с Алмодовар в любими мои филми като “Матадор”, “Ела, завържи ме”, “Кожата, в която живея”. Аз играя майката на малкия Салвадор.

– Как се разви артистичното ви партньорство с Алмодовар през годините?
– Педро е много повече от приятел, покровител, колаборатор. Той е основната причина аз да стана актриса. Като малка си спомням, че се промъквах на снимачните площадки на неговите филми в Мадрид и го шпионирах. Бях на 14 години.

– Как влизахте без никой да ви види?
– Успявах да убедя охраната да ме пусне всеки път. Стоях там около час, гледах го как режисира и се надявах един ден той да режисира мен. И точно това се случи. Години по-късно направихме филми като “Жива плът”, “Всичко за майка ми”, “Завръщане”, “Разкъснаи прегръдки”, а сега и “Болка и величие”.

– Разказахте ли му как сте се промъквала на снимачната му площадка преди години?
– Не мисля. Странно е, но винаги забравям да му разкажа тази история.

– Каква беше репутацията на Алмодовар в Испания през 80-те години на миналия век? Период, който е ключов за сюжета на “Болка и величие”.
– Още тогава имаше славата на смел и провокативен творец. Много хора бяха шокирани от нещата, които снимаше, но още повече хора знаеха, че той създава специално кино, които ще издържи теста на времето и ще бъде третирано като модерна испанска класика в областта на седмото изкуство. Както и стана. Без Педро моята страна щеше да бъде много по-бедна в културно отношение. Много хора на изкуството смятат, че той беше ключов фактор в прехода на Испания след смъртта на Франко в средата на 70-те години на миналия век. Те не могат да си представят този процес без него и неговото творчество.

– По това време вие сте била дете. Каква бяхте като малка?
– Бях странно и палаво дете, обсебено от танците. Танцът беше моето изразно средство и до голяма степен ме оформи като човек. Освен това винаги съм обичала да подстригвам косите на хората. Родителите ми имаха салон и се занимавах с това още откакто бях девет годишна. И до днес съм запазила тази своя страст, или по-скоро забавно хоби. Което обаче аз си взимам насериозно, независимо от оценките на хората за моя талант в тази област. И сега бих подстригала всеки, който ми позволи. Наскоро си поиграх с косата на Салма Хайек, която е една от най-добрите ми приятелки. Подстригвала съм я един път в нейната къща, токът беше спрял и стояхме само на една свещ. Ето това се казва доверие. Радвам се, че съм съхранила детските си интересни и черти. Поне някои.

– Какво е майчинството за вас?
– Нищо не може да се сравни с това да разговаряш с едно дете. Най-силните емоции, които някога съм изпитвала са били провокирани от начина, по който ме гледат децата ми. Да бъда майка за мен е като да гледам живота от различна гледна точка. Общуването с децата ме връща към моята детска среда и отдавна отминал свят. Дори връзката ми с природата се промени, откакто родих. Виждам всичко през други, нови очи.

– Какво друго научихте за себе си?
– Осъзнах, че съм работохоличка. Каквото и да става, аз искам да работя, да играя, да бъда на снимачната площадка и да се превъплъщавам в сложни, интригуващи персонажи. Но разбрах, че промяната също е важна и необходима. Всяка година, всеки ден дори, пред човек се откриват възможности за лична промяна. Всъщото време си мисля, че мистериите на вътрешния свят на всеки са недостижими. Невъзможно е да знаем всичко за себе си. Но е важно да сме честни със себе си. Аз съм от хората, които казват каквото мислят.

– Как приемате напредването на годините?
– Остаряването трябва да се празнува. В Испания особено, всички обичаме да се чувстваме млади и темата за навлизането във възраст изобщо не е повод за треговги и стрес.

– Как решихте да заминете Америка преди години?
– Заминах с идеята да се върна след като участвам в един филм – всичко трябваше да отнеме три месеца. Но после веднага получих нова роля. Винаги ще обичам Испания, но предпочитам да живея в САЩ, където винаги съм се чувствала като гражданин на света. В Холивуд обогатих представата си за киното, снимах се в гигантски мегапродукции като поредицата “Карибски пирати”, където играх с хора като Джони Деп. Той е като паднал от Марс – една от най-големите звезди на планетата и в същото време толкова уникален, неповторим човек извън всичко познато.

– Какво означаваше за вас спечелването на наградата “Оскар”?
– Беше невероятно. Не бих казала, че е сбъдната мечта защото никога дори не съм си и мечтала да бъда на тази сцена и да приема тази легендарна златна статуетка. Да правя пари като актриса беше научна фантастика за мен, какво остава за най-престижната и бляскава награда в киното. Трудно е да опиша с думи момента, в който обявиха името ми. Вече знам, че киното е моят живот и смятам да играя до дълбока старост

– Коя е най-голямата преграда пред успеха?
– Страхът има способността да парализира човека най-много и да го постави в капан, от който излизането е най-трудно. Страхът поразява толкова много наши решения. Не трябва да позволяваме на страха да ни отнеме свободата.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.