Богатствата на Изгубения град още не са разкрити

Забележителността е класирана на второ място след Великата китайска стена

Повече от 600 г. архитектурното бижу било известно само за няколко бедуински племена

Всеки пътешественик мечтае да види поне едно от седемте чудеса на света. Най-близкото и достъпно до нашите географски ширини е Колизеумът в Рим. Но малко по-далече се намира още едно, при това класирано на второ място след Великата китайска стена. Това е емблемата на Йордания - скалният град Петра. Попадайки там, човек загубва представа за реалността, защото се потапя в приказка.

Живописният каменен декор от различни нюанси на розово-червената гама, оформян в продължение на хилядолетия от природата и човешките ръце, пъстрите тълпи от бедуини с коне и камили и шепотът на вятъра, препускащ между изсечените в скалите древни домове, са истинска магия, която си струва да се преживее. Дори и с цената на пълно изтощение, ако 9-километровото трасе се премине пеша в жега или по разкалян след дъжда терен. Чудото е познато и с името Изгубения град, защото в продължение на стотици години е било буквално скрито от света. Петра е бил основан от арабското племе набатеи 3 века преди Христа в естествено укрепената планинска долина Вади Муса /Долината на Мойсей/ в днешна Южна Йордания.

В древността оттам минавал пътят на керваните с подправки, коприна и парфюми от Далечния изток към Газа, Дамаск, Червено море и Персийския залив. Стратегическото местоположение на града променило бита на набатеите. Те отглеждали овце, но бързо се преориентирали и се превърнали в охранители на пътуващите търговци, на които давали и подслон в своя

оазис, снабден с вода чрез сложна мрежа от канали

и тръбопроводи през скалите, части от която са запазени и до днес. Бизнесът се оказал печеливш и Петра процъфтяла като търговски център, за чиито богатства и лукс се разнасяли легенди. Различни проучвания сочат, че в града са живеели над 20 000 души. Само центърът му е заемал площ от 6 кв. км, а от двете му страни са били разположени кварталите на бедните и на богатите. Набатеите са издълбавали жилищата си директно в скалите, като строителството е вървяло отгоре надолу.

Най-високо са оставяли място за покойниците, а под гробниците оформяли помещенията за живот. Защитен от дългия и тесен на места до 3 метра каньон Сик, градът векове наред бил просперираща столица на набатейската империя. Бавният му упадък започнал след 106 г. от н.е., когато бил завладян от римляните. Те също оставили отпечатък в скалите, издигайки комплекс с нимфеум, но два века по-късно империята западнала. Помръкнала и славата на Петра, който бил изместен от по-достъпни търговски селища като Палмира.

През следващите векове градът бил окупиран от мюсюлмани, а после и от кръстоносци. Строителството в скалите замряло, а няколко мощни земетресения довели до срутването на огромни скални блокове в тесния каньон и буквално отцепили Петра от света. Повече от 600 г. архитектурното бижу било известно само за няколко бедуински племена, които ревниво пазели тайната. Преоткриването на Каменния град за света направил колоритният швейцарски изследовател Йохан Буркхарт. Пътувайки от Сирия за Египет през 1812 г., дегизиран като арабин, той се сприятелил с местни хора, които му разказали, че в долината Вади Муса има интересни антики. Буркхарт стигнал до посоченото място, запушено от плътни скали. В тях открил тесен проход, през който след 30 минути преход в пълна тъма се озовал пред емблемата на Петра - Каснех ал-Фарун или Съкровищницата. Класическата скална пластика в стила на древноримската архитектура, дълбана и оформяна в скалите близо век по проект, роден от разказите на пътували света местни търговци, се счита за най-впечатляващата част от резервата. Популярна е в цял свят и като декор от суперпродукцията “Индиана Джоунс и последния кръстоносен поход”. Местните вярват, че зад високата 43 метра и широка 28 м богато украсена фасада в урна на върха е скрито съкровището на фараона. Дупки от куршуми показват, че е имало опити да се докаже тази легенда. Дотук обаче те удрят на камък. Археолозите не са намерили несметни богатства, но приказката продължава, защото почти 90% от огромния терен на скалния град още не е изследван.

Съкровищницата съвсем не е единственият впечатляващ обект там. След нея долината се отваря като ветрило и разкрива главната улица на града. Край нея набатеите издялали ръчно амфитеатър с 5000 места, където е заседавал градският парламент. На отсрещната страна е имало болница и пазар, а последни проучвания разкриват останки от голяма градина с басейн. Търговията в Петра цъфти и днес. Сред скалите наследниците на бедуините-пазители на древния град кичат всевъзможни сувенири и приканват туристите към пазарлък. Работещите на територията на резервата - от чистачите до продавачите, са от близкия град Вади Муса. Създал го крал Хюсеин, за да устрои обитателите на Петра, които живеели без ток и вода сред скалите. Днес те имат къщи. Независимо дали са големи или схлупени, от покривите им стърчи арматура - покана за надстрояване към бъдещите поколения. За сергиите в Петра търговците не плащат наем, нито имат касови апарати. Покупките извън туристическия инфоцентър обаче не са желателни, съветват опитни екскурзоводи. Причината е, че или не са посочени цени, или не е упомената валутата. Така клиентът лесно влиза в капан - уж купува джунджурия за долари, а се оказва, че трябва да плати същата сума, но в по-скъпите йордански динари.

Друг капан са чевръстите момчешки орди, които дебнат разсеяните посетители. Оставиш ли очила, камера или друг предмет без надзор, след секунда ги няма. В тесния проход през каньона пешеходците трябва да внимават и за конски “мини”. Ръсят ги добичетата, впрегнати в двуколки, които возят от входа до Съкровищницата за 35 долара. С 20 долара отгоре вземат камиларите, които поддържат транспорта оттам до Манастира. Това е другата впечатляваща скална пластика, за която археолозите твърдят, че е била основното светилище на Петра. Зад 45-метровата й фасада вече са открити стълби, които слизат под земята към центъра на града. В него до момента са открити над 500 гробници. За една от тях се говори, че е на Аарон, братът на Мойсей. Две века, след като Буркхарт преоткрива Петра за света, годишно в приказката на скалния град се потапят над половин милион туристи. След като йорданското правителство финансира разриването на 3-метровия пласт от кал, пръст и скали в каньона, от 1980 г. Петра е достъпен за посетители. Славата на града се разраства в края на 1985 г., когато той е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. А потокът от туристи се увеличава лавинообразно след 1994 г., когато Йордания и Израел сключват мирен договор. Днес Петра е достъпна дестинация, до която лесно се стига от намиращото се на 100 км летище в йорданското пристанище на Червено море Акаба. Алтернатива е разположеният в съседство израелски град Ейлат, до който има директни полети от София. Засега самолетите кацат на 50 км в пустинята Негев, на бившето военно летище Овда, откъдето до гради върви градски транспорт. До лятото Ейлат ще има ново международно летище. Целодневната екскурзия оттам до Петра с гид и обяд излиза около 300 долара с граничните такси, от които са освободени само гражданите на Израел и Йордания.

Корали, акули и лукс в Ейлат

Тур до Петра и почивка на Червено море в Ейлат са идеалната комбинация за всеки, решил да види екзотичния регион от две държави. Най-южният израелски град е истински зелен оазис сред пустинята Негев, в който всеки може да открие по нещо интересно според вкуса си. Джазът в плажните заведения след залез, луксозните бутици по крайбрежната алея с лъскави хотели и многобройни атракции, прохладните пеещи градски фонтани и дори старото и още работещо летище в сърцето на града привличат хиляди туристи през цялата година. Най-хубав тен край бистрото и тихо море се трупа през пролетта и от октомври до средата на декември, когато температурите на въздуха и водата са оптимални. Ейлат е рай и за гмуркачите заради 11-километровия коралов риф, който е дом на стотици видове разноцветни риби. В дълбокия залив Акаба няма подводни течения, а видимостта е отлична. И без оборудване всеки може да се докосне до това богатство, ако посети подводната обсерватория до египетската граница. До нея се стига с градски автобус. Бижуто на Ейлат е 23-метрова кула. От върха й се разкрива панорама към три държави - Израел, Йордания и Египет, а краят й е потопен на 6 м под водата. Там човекът е в аквариум, а рибите плуват свободно пред очите му край разноцветните корали. Басейни с огромни костенурки и експозиция с 250 вида обитатели на Червено море допълват комплекса, в който безспорната атракция е Басейнът на акулите, пълен с 3 млн. литра морска вода. В стъклен тунел посетителите наблюдават десетки видове акули и се запознават с нрава и местообитанието им чрез видеопрожекции и инфопана. Късметлиите могат да видят и как водолази хранят опасните риби. Плажуването в района е забранено, за да не се стресират морските обитатели, но на път за града има идеално място за къпане и гмуркане - Рифът на делфините. Край уютната пясъчна ивица има понтони, от които може да погалите живеещите в заливчето делфини или да скочите и да поплувате с тях. Единствената опасност са морските таралежи, от чието болезнено убождане спасяват специални обувки. Освен водни спортове, за приключенците има и джип сафари в пустинята. Преживяването е най-атрактивно по изгрев. Като курортен град, Ейлат не спазва религиозните забрани за Шабат. В петъчната вечер повечето заведения и магазини работят, а в събота градският транспорт не спира. Минус са само високите цени, валидни и в цял Израел. Най-простата аритметика за българите е да умножават всичко по три. И въпреки това си струва.