Повдигнаха обвинение на рецидивист за използване на фалшиво свидетелство за съдимост Извършителят използвал документа пред държавна институция

Лиляна Павлова: Срещата ЕС-Западни Балкани очерта проектите за свързаност в региона

Йорданка Фандъкова: За 8 години реконструирахме близо 200 км ВиК мрежа

Елена Йончева: Присъдата за Борисов показва, че политиците в България не могат да си позволяват да лъжат

Лиляна Стефанова: Има ли троскот, има Господ! Откровен разговор с видната поетеса за живота, любовта и звездните срещи

Лъжлив сигнал за зверски побой над бебе вдигна на крак полицията в Павликени 37-годишен е автор на сигнала, оправдал се, че искал да се пошегува

508 деца от Великотърновска област са напуснали училище през тази учебна година

Дения Пенчева: За малко да стана милионерка в Австралия Новият ми албум "Българско момиче" е зареден с лунна светлина, издава младата фолклорна певица и дизайнер

Камион с козметика се преобърна по таван край Търново Огнеборци рязали предното стъкло, за да извадят водача

Експресен анализ на РИОСВ не установил замърсяване на посинялата река Слатинска

Кирил Петков: Акцията за Боян Петров беше безпрецедентна

Президентът Радев и съпругата му присъстваха на оперната постановка „Зигфрид“ в Болшой театър (СНИМКИ)

Най-бързият сериен Volkswagen Без ограничител на скоростта моделът развива 270 км/ч

Огнеборци спасиха трима души и двуетажна къща от изпепеляване в Дебелец

Кристиан Вигенин: Срещата ЕС – Западни Балкани беше успешна

Пещерите в Деветашкото плато крият тайни за скрито имане Струва си да избягаш от града и да се потопиш в магичния подземен свят

Каньонът на Деветашкото плато

Деветашкото плато е край изключително красив и живописен, див, автентичен, самобитен, богат не само с прочутите Крушунски водопади, но и със своите тайнствени пещери, криещи легенди за заровено имане. В него са разположени най-голяма част от пещерите в България, а четири, сред най-дългите и красивите, са в землището на Крушуна – Бонинската (2754 м), Водопада (1999 м), Урушката маара (1600 м) и Горник (1100 м).

Удивителен пещерен комплекс се крие в скалите на платото, съставен от дълбоки и стръмни проломи. Мрежата от подземни зали е осветена оскъдно от призрачното сияние на трудно проникващите слънчеви лъчи.
Пещера Чавдарци още пази спомена за миналото си на мандра. В дъното бучи подземна река. Подът на огромната й зала е изравнен и циментиран, а входът загрозен от тухлена стена. Но сдружение „Деветашко плато” има велики планове за нея. Идеята е един ден тук да се провеждат джаз концерти. Амбициозно и оригинално!

Вътрешността на пещера Водопада е с оригинални галерии, покрити с бели образувания, т.нар. „лунно мляко”, които на фона на кафявия под създават неописуема гледка. Лабиринтът е труден за ориентиране, затова е препоръчително посещението навътре в пещерата с водач, осигуряващ неопренови костюми, лодки и други предохранителни мерки. Водата, извираща оттук, се провира през уникална бигорна решетка, пада от 20-метрова височина в разкошния каскаден Крушунски водопад като живописно пръскало и се спуска надолу в поредица от водоскоци, прагове и езера.

Пещера Стълбица, една от най-красивите и уникални, се намира на около 3 км югозападно от село Кърпачево. Достъпът до основната галерия е по метална стълба. От отвора високо над главата в пещерната галерия прониква сноп слънчева светлина, който пронизва сумрака и образува странен магичен ореол. Точно по обед, когато слънцето пада под прав ъгъл, лъчите му сякаш я пронизват през сърцевината и от топлината влагата се изпарява видимо. Голямата входна зала удивително напомня на космическа чиния. Редуват се езерца, причудливи сталагмити, прилични на църква, животни, хора, стръмни пътеки, отвеждащи в недрата на подземното царство. Пещерата е доста стръмна и труднодостъпна, затова влизането навътре е препоръчително само с добра екипировка.

Уникална природна забележителност е Голяма Гарваница, на 2 км от село Горско Сливово. Вертикална пещера с внушителен вход и дълбочина над 40 м, тя стръмно пропада надолу. Самото слизане по отвесна стълба си е незабравимо екстремно преживяване. Усещането е неописуемо, истинско слизане в ада. Впрочем името на пещерата идва от това, че навремето местните са използвали природната дупка за сметище, над което непрекъснато зловещо са грачели гарвани.

Районът на Агатово, едно от най-древните села в района на Деветашкото плато, е карстов и изключително богат на понори или както ги е наричал народът губилища. Това са вертикални шахти, често входове към неизследвани пещери. В тях водата от дъждовете бива буквално поглъщана. Наричат ги още върпини. Впрочем през близкото село Тепава минавал пътят, по който турците бягали и криели златото си. Може би някъде все още лежат заровени жълтиците им.

Във Футьовата пещера, на 3 км от село Кърпачево, са намерени останки от праисторически живот. Разположена хоризонтално, скоро след входа тя се разклонява на два ръкава, които водят към село Чавдарци. Легендата разказва как селският ага приписал всичките си земи на ратая Футьо, когато се наложило да бяга. Футьо станал богат изведнъж, но не могъл да понесе богатството и затова продал имотите. Имането скрил в пещера. Съкровището и досега не е открито.

Най-прочутата атракция в района е, разбира се, удивителната Деветашка пещера. Огромна и древна, в нея са намирани останки още от неолита. Една от най-големите, тя е със статут на обект с международно значение. Влиза се през грандиозен като размери и полуелипсовиден по форма вход. Галерията е най-голямата пещерна зала на Балканския полуостров. Залата е 25 хиляди кв.м, а в най-високата си част е почти 60 метра. Седем „окна” я осветяват. Водите в деветашката пещера извират от 14 различни места. Някои от езерата могат да се преминат единствено с лодка. Величествено, красиво, уникално пространство, което само природата може да сътвори! Съвършената акустика на залите е прорязвана от крясъците на най-голямата в страната колония от прилепи, заради които достъпът до пещерата е забранен от 1 юни до 31 юли.

Легендата за крушунското овчарче  

Коршунът е вид ястреб мишелов, известен още като „каня”. Преди хиляда години той бил овчарче, което все забравяло да напои агънцата и те, когато завали, протягали муцунки към небето да се напият. На Господ му дошло до гуша от немарливото овчарче и решил да го превърне в каня, който само веднъж в месеца да вижда водата като вода и да може да пие. Оттогава до днес коршунът все лети над вода, над Крушунските водопади, а водата му се вижда кръв и той пищи пронизително и драматично. В останалите дълги дни чака дъжд да завали от небето, за да утоли вечната му жажда.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Юруш, да го изровим голтаци! И да не забравите главния голтак!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.