„Блага дума“ на писателя Любомир Николов

Автор е на няколко сполучливи книги

Искрен човек със здрав разум

Тази моя рубрика, излизала с уважението към изтъкнати личности на ловното движение в България, наистина ще блесне на писателския трон. Един мой стар приятел, който вече е на 65 години, Любомир Николов дарява на читателите си нов сборник с писания на около 400 страници.

Досега Любо е автор на няколко сполучливи книги: “Етюди с въдица и пушка” /2004 г./, “Вечните ловни полета” /2005 г./, “Мюнхаузен е жив /2006 г./ с илюстрации на големия карикатурист проф. Доньо Донев, “Вкусът на живота” /2007 г./ в комплект с видеодиск, включващ музика на Иво Папазов-Ибряма... Автор е на документални филми, помествал е материали в много вестници и списания, лауреат е на конкурса за къси разкази “Дивото”, създаден в памет на писателя-класик Дончо Цончев.

Заедно с писатели сред природата.

Любомир Николов с Дончо Цончев

Самото заглавие на книгата просто говори за висша форма на авторска духовност, за искрен човек със здрав разум, Любо храни душата си сред ценностите и усмивките на българската природа. За него зората на деня е другар на музите. Но, усеща, че природата не е единственото богатство. Затова търси и искрената човешка същност. В неговите уста изразът “Блага дума” звучи доста благородно.

Ловът и древните книги

За ловните подвизи на царете и фараоните съобщават йероглифите и клинообразните надписи. Към древните книги, споменаващи за лова, се отнася и Библията.

Първото в Европа специално съчинение за лова принадлежи на Ксенофонт, роден през 444 година пр. н. е. След смъртта на Сократ /през 399 г.. пр. н. е./ Ксенофонт бил в изгнание и прекарал 20 години в Скилмунте, близо до Олимпия. Тук се увлякъл в лова на зайци и написал трактата “За лова”. “Ловът и кучетата са изобретение на боговете Аполон и Артемида, които са наградили с това Хирон за неговата справедливост /кентавърът Хирон се счита за учител на всички гръцки герои/” - така започва трактатът. По-нататък Ксенофонт поучава как се ловува на зайци, елени, глигани, лъвове, леопарди, рисове, пантери, мечки и други животни.

Петстотин години след Ксенофонт съчинение “За лова” написал гръцкият историк и философ Адриан. Увличал се е в лова с хрътки и опровергал грешката на Ксенофонт, утвърждаваща, че никакво куче не може да догони заек. Но подобно на него Адриан описва всички белези на доброто куче и методите на неговите тренировки.

След Адриан за лова дълго не е писал никой. Така продължило до средните векове, когато цялата аристокрация почнала поголовно да се увлича по лова. Да се изчислят съчиненията от това време е просто невъзможно. В Русия, където ловът е бил на почит още от древни времена, първото литературно произведение за него е било “Поучение” от Владимир Мономах.