Как петролът превърна най-богатата страна в банкрутирала държава

В средата на миналия век Венецуела е символ на лукс и просперитет

Днес, милиони хора бягащи от бедност и глад, напускат родината си 

Представете си държава, притежаваща най-големите запаси от “черно злато” в света. Държава, в която в средата на миналия век средностатистическият гражданин е по-богат от жител на Испания или Италия, и чиято столица блести с ултрамодерната си архитектура. Какво би могло да се случи с нея? Отговорът изглежда очевиден: безпрецедентен просперитет. Но реалността е далеч по-мрачна и парадоксална.

Тази държава съществува и името ѝ е Венецуела. Пътят от четвъртия по големина БВП на глава от населението в света до хиперинфлация, достигаща милиони проценти, и пълен недостиг на основни стоки не е сюжет на дистопия, а мрачна хроника на нашето съвремие. Как се случва една от най-известните геополитически катастрофи на 21-ви век?

В средата на 20-ти век Венецуела не е просто успешна страна - тя е синоним на просперитет и лукс, оазис на богатството в Южна Америка. След Втората световна война страната преживява истинско икономическо чудо. Петролът, открит тук още през 20-те години на миналия век, буквално блика, превръщайки се в златен поток, който тече директно от земята. До 50-те години на миналия век Венецуела се превръща в най-големия производител на петрол в Латинска Америка, а приходите от износа ѝ финансират изграждането на модерни пътища, престижни университети, свръхмодерни болници и цели нови градове, които изникват сякаш с вълшебна пръчка.

Според МВФ, Венецуела е на четвърто място в света по БВП на глава от населението по това време, след Съединените щати, Швейцария и Нова Зеландия. Средната заплата за венецуелски работник надвишава тази на колегите им в Италия и Испания. Хиляди мигранти от Европа, особено от Португалия и Испания, се стичат тук в търсене на по-добър живот. Изглежда, че изобилието от петрол гарантира вечен просперитет. Но зад тази ослепителна фасада се крие фатална зависимост.

Проклятието на ресурсите

Страната е обхваната от хиперинфлация, достигаща милиони проценти.

Привидният просперитет има нестабилна основа. Цялата икономическа мощ на Венецуела се крепи на един-единствен ресурс: петролът. Той осигурява почти всички приходи от износ и лъвския пай от държавния бюджет. Докато цените на петрола са високи, страната е залята с пари, но това я обезкуражава да работи и да се развива. Несвързаната с петрола промишленост стагнира, а някога процъфтяващия селскостопански сектор е в упадък - всичко - от храна до автомобили - може лесно да се внася с петродолари.

Тази зависимост се превръща в капан. Всяко спадане на световните цени на петрола има болезнено въздействие върху икономиката, причинявайки бюджетни дефицити, скокове на инфлацията и нарастващ външен дълг. В началото на 80-те години на миналия век златният век приключва и икономическият растеж отстъпва място на продължителна рецесия. Инфлацията достига стотици проценти, бедността се увеличава, а доверието в правителството се срива. Именно на тази вълна на разочарование Уго Чавес идва на власт през 1998 г.

Напразни обещания

Уго Чавес обещава да върне “петролното богатство” на народа и да изгради “социализъм на 21-ви век”. Неговата политика и тази на наследника му Николас Мадуро обаче не намаляват, а по-скоро изострят зависимостта на страната от петрола. Мащабната национализация на хиляди частни предприятия, строгият ценови и валутен контрол, ширещата се корупция и пълната липса на инвестиции водят до деградация дори на петролната индустрия - основният източник на доходи за страната.

Когато световните цени на петрола се сриват през 2014 г., вече изтощената икономика на Венецуела рухва като къща от карти. Настъпва пълен колапс. Страната е обхваната от недостиг на стоки, хиперинфлация, достигаща милиони проценти, и хуманитарна катастрофа. Милиони венецуелци, бягащи от бедност и глад, напускат родината си, създавайки една от най-големите миграционни кризи в съвременната история.

В окото на бурята

Днешна Венецуела е болезнен контраст с нейното неотдавнашно, славно минало. От страна с БВП, сравним с този на Франция, тя се превръща в една от най-бедните в региона. Средната заплата е няколко долара на месец. Валутата се обезценява толкова бързо, че цените в магазините често остаряват в рамките на часове.

Каракас, някога символ на прогреса, сега се смята за един от най-опасните градове в света. Склоновете му са покрити с бедняшки квартали, пълни с въоръжени банди. Грабежите са толкова често срещани, че на туристите на летището се раздават специални листовки: “Не се съпротивлявайте, дайте всичко.” Животът извън столицата е още по-суров. Много провинции от години са без надеждно електричество, чиста вода или лекарства. Земеделието, което някога изхранва страната, е практически унищожено.

Историята на Венецуела е трагична сага за това как огромното богатство, неподкрепено от икономическа диверсификация, разумни политики и отговорни институции, може да се превърне в проклятие. Петролът я издига до върха на глобалния просперитет и същият този петрол я потапя в дълбините на кризата. През 50-те години на миналия век Венецуела е страна, в която изглежда, че бъдещето вече е настъпило. Днес съдбата ѝ служи като сурово напомняне на света: природните ресурси са просто възможност, шанс. Но само мъдростта, далновидността и почтеността на правителството могат да превърнат тази възможност в устойчив просперитет за гражданите.