Потрошиха единствената у нас люлка за деца в инвалидни колички

Външно министерство: Не ходете в Чили! Няма пострадали българи при протестите там, информират от ведомството

5 храни, които подтискат апетита и помагат в отслабването

СДС незаконно обитавали сградата във Видин

Гневни кюрди замерят с картофи изтеглящите се американци в Сирия (ВИДЕО)

Психоложката Лариса Ренар отново идва у нас

Къщата на Яворов официално става собственост на Столичната община

Наша компания отива на финала на Startup World Cup с награден фонд от 1 млн. долара

Варна чака „Историческо величие“ Интерактивната изложба започва националното си турне в 27-те областни града

Eгипет показа грандиозна находка на 3000 години 30 запазени саркофага от Долината на царете

Президентът: Успешното партньорство на България с корпорация „Мейджи“ е пример за японските инвеститори

Повдигнаха обвинения на четирима души за убийството на журналиста Ян Куцияк и годеницата му

Арестуваха британец, крал от магазини за домашни потреби на Албиона

Мъж търси WC, намери труп

„Писма от Антарктида” – стопява ледове Новият български филм вече е по екраните в над 30 града

Ирмена Чичикова и Симеон в кадър от филма.

Ирмена Чичикова и малкия Симеон Ангелов са безскрупулни добри в главните роли

Филмът спечели голямата награда на фестивала „Златно око“ за най-добра камера на Мартин Димитров

Проф. Христо Пимпирев е ненадминат в превъплъщението си на… проф. Христо Пимпирев

Въпреки ледовитото си име – “Писма от Антарктида”, това е един от най-топлите български филми, излизал от много години насам на екран. Не, в него няма блудкава романтика и коледни камини, не е комедия, дори напротив – има много тъга. Филмът на режисьора Станислав Дончев е поезия на тъгата. От онази дълбоко стаената, която стискаш, докато не изригнеш. Историята те хваща още началото, държи те за гърлото и въпреки че буцата затиска дишането ти дори и след финалните надписи, излизаш от залата с усмивка и надежда.

Когато загубиш родител, казват, вратите се отварят над теб, защото един закрилник си отива. Оставяш сам. Когато загубиш човека до себе си, умира и част от душата ти, част от вярата, до голяма степен изчезва смисълът. Как може да преживееш това предопределено и предумишлено престъпление на съдбата и как можеш да продължиш, без сладката дрога на лъжата. Животът обаче продължава и той придобива нов смисъл, само ако преодолееш абстиненцията на истината. Животът иска своето, има своята логика с доминиращи нюанси на слънчева светлина и ни предлага надеждата под формата на рожба, на нова любов.

“Писма от Антарктида” разказва историята на 33-годишната Диана (Ирмена Чичикова), която губи съпруга си в тежка катастрофа и не намира сили да каже истината на сина им – 8-годишния Ники (Симеон Ангелов). Диана бяга от родния си град, от своя свят, от своят среда и заживява в чужд град и измислен свят.

В този свят, измислен от майката, бащата е на експедиция в Антарктида. Диана изпраща от негово име писма и колети на Ники. Лъжливият свят, създаден от младата жена е толкова убедителен и толкова увлекателен, че излизането от него изглежда невъзможен. Залогът е огромен: ще намери ли смелост Диана да каже истината на сина си, ще излезе ли лъжата извън контрол. И понеже всяка лъжа има срок на годност, следва въпроса за цената. Кой с какво ще заплати и възможна ли е прошката? И кого всъщност лъже Диана – сина си или себе си? С убедителната мотивация, че не иска да нарани детето си, тя отказва да приеме реалността, която се врязала в щастливия дом на семейството и сринало всичко до основи.

Историята е изключително майсторски изпипана. Всяка една сюжетна линия е изведена до край, без компромис. Сценаристите (Теодора Маркова, Невена Кертова и Георги Иванов) са търсили неочаквани обрати и решения до последната сцена, до последния кадър.

“Това е история, която може да развълнува всеки родител и да го научи на нещо. Тя наистина е драматична, но носи в себе си и приключенския и изследователски дух. В нея има също много нежност и надежда. Затова вярваме, че зрителите ще излязат от салоните не подтиснати, а с нова светлина в сърцата”, казва режисьорът Станислав Дончев.

Филмът е далеч от традициите на новото кино в Централна и Източна Европа – главната героиня е красива, живее в хубав апартамент, кара почти нова кола и дори София е красива. От фестивална гледна точка това е грешка… за щастие на зрителите. Все пак лентата спечели първата си голяма награда – операторът Мартин Димитров донесе на екипа голямата награда “Златно око” от кинофестивала Тбилиси.

“Писма от Антарктида” е на екран от петък – 11 октомври. Разпространява се в 58 екрана в над 30 града в цялата страна. Освен Ирмена Чичикова и малкия Симеон Ангелов, които са безскрупулно добри в ролята на майка и син, другите звезди във филма са Диана Димитрова (“Откраднат живот”), Диана Любенова, Мая Бабурска и Иван Стаменов.

Продуценти на филма са Станислав Дончев и Теодора Стоилова от Dynamic Arts, които също стоят зад успеха на “Дъвка за балончета”. Копродуценти са Trafaret Films и Zoom Art. “Писма от Антарктида” е създаден с подкрепата на Национален филмов център.

 

Авторът, авторът, авторът!

Екипът на „Дъвка за Балончета” забърква магията на лентата

Теодора Маркова, Георги Иванов и Невена Кертова

Магията на “Писма от Антарктида” е магия, забъркана от трима от най-добрите и успешни сценаристи в България – Теодора Маркова, Невена Кертова и Георги Иванов. Те са създатели на едни от най-успешните проекти в българския телевизионен свят – “Стъклен дом”, “Революция Z”, “Под прикритие”, “Фамилията”, “Господин Х и морето”.

Преди да поемат антарктическия полъх на човешките взаимоотношения, тримата, в съучастието и на Тео Чепилов, през 2017-а спечелиха “Златна роза” за най-добър сценарий за “Дъвка за балончета”.

Създаването на “Писма от Антарктида” става като по рецепта на шеф за две звезди “Мишлен”. Режисьорът Станислав Дончев им разказва каква история иска да заснеме и тримата магьосници започват от идеята. Постепенно изграждат целия свят. Проектът е развит в най-престижната програма за драматургия в Централна и Източна Европа – ScriptEast. В него се избират не повече от 10 сценария от нашия свят и се работи много усърдно. Финалът на програмата е в Кан, по време на фестивала.

 

Публикува се за първи път след 32 години

Ето едно истинско писмо от Антарктида

Каква беше кореспонденцията между Ледения континент и София през 1987-88 година

Пламен Енчев

Преди 32 години – ноември 1987-май 1988 година, се проведе първата българска антарктическа експедиция. Тя тръгна по два лъча – единият чрез Борислав Каменов и Христо Пимпирев, които участваха в състава на Британската антарктическа служба на базата “Ротера” живяха на палатка сред ледовете и извършиха полярни изследвания заедно с английските колеги. Другата група в състав: Златил Вергилов, Николай Михневски, Асен Чакъров и Стефан Калоянов пътуваха със съветски ледоразбивач.

През онези години връзката с нашите полярници беше много трудна. Авторът на тези редове обаче още пази автентични писма на Борислав Каменов и Христо Пимпирев, които те изпращаха по пощата до София. Може да ви се струва невероятно, но писмата тогава пристигаха от Антарктида чрез пощенската служба на Нейно величество до България (над 14 000 км) за около седмица (виж факсимилетата).

Предлагаме на читателите едно от тези писма:

Българска народна музика на английската станция „Ротера”

Тогава се слага началото на първата българска полярна експедиция

18.12.1987 г.

Монотонното трудово ежедневие на английската станция “Ротера” на остров Аделаида снощи беше нарушено от необичайните ритми на тракийски народни хора. Рисуваните филми на Д. Донев и приключенията на тримата глупаци събраха целия персонал на станцията и предизвикаха оживен интерес към България. Донесените от нас книги за забележителностите на България и за нейните курорти, диплянките с диапозитиви от Витоша, Родопите, от картини на български художници и от колекции на български икони бяха център на вечерта. Български шевици и произведения на народното изкуство, българска гроздова ракия, български репродукции – всичко това създаде неповторима атмосфера в декора на ослепителната белота на отсрещните страховити ледници и на снежния пейзаж на отсрещните, извисяващи се до 3000 м планински вериги.

За персонала на станцията това беше отлична възможност да научат по нещо за България, чиито представители ще работят този сезон съвместно с англичаните. След много дълго морско пътуване, предизвикано от тежката ледова обстановка тази година и след посещението на английската антарктическа станция “Сигни”, от 5. 12. до 8. 12 87 г. прекарахме на временната лятна база-летище на англичаните на остров Винки-Дамой. Корабът “Джон Бискоу” ни остави да чакаме подходящо време за полети, за да бъдем превозени до Ротера. Базата Дамой се намира на 64, 48 S-ширина и 63, 30 W-дължина и е една малка дървена постройка, полузатрупана от дебел сняг. Може да приюти около 15 души. Използва се само в началото на полевия сезон (октомври до декември), когато снежната писта е използваема. Пистата е отъпкан от моторни шейни склон. Маркирана е с флагове и празни варели и е дълга около 1200 м. Облачното и мъгливо време налага често принудителен престой на пътуващите за “Ротера” и нашата група завари в базата полярници, които чакаха четвърта седмица.

Колония от около 2500 пингвина “Дженту” гнезди по скалите около бреговата линия на острова и ни предизвиква да ги “обстрелваме” продължително с фотоапаратите си. Често тюлени излизат на брега. Пейзажът е съчетание от високопланински, стръмно изрязан релеф и многобройни заливи и малки острови. Гледката е една от най-красивите, която може да си представи човек. Веднага от морското ниво се извишават върхове високи до 3500 м и ледници се спускат до самия бряг. По-големи и по-малки айсберги плуват в залива.

Имахме късмет, че времето се проясни и през нощта на 8 срещу 9. 12. 87 г. под лъчите на незалязващото слънце кацнахме на пистата на базата “Ротера”. Малкият самолет, който побира само 4-5 пътника и багажа им, летя на малка височина – около 1000 м и видимостта беше превъзходна. Гледката е разтърсваща – страхотни зъбери прорязват заледените води. Планините са внушителни – необикновено високи, стръмни склонове и необичайно бързо издигащи се. Множество големи и малки острови и застинали айсберги с причудливи форми са сковани в едно блестящо бяло ледено огледало.

“Ротера” е най-голямата английска полярна станция и след миналогодишната й реконструкция може да побере 70 човека. Освен жилищните помещения има много складове, дърводелски и механични работилници, лаборатории, създаващи условия за целогодишна работа. Зимуващият персонал е около 15 човека.

Веднага след пристигането ни започнаха много интензивни занимания по подготовката ни за предстоящата полева работа. На първо място преминахме курс по специално насочена висша алпийска катераческа техника. Тя включи тренировки за движение по ледникови стени и за измъкване от критични ситуации, които са чести за тези условия на работа, както и за провеждане на спасителни операции. Като завършек на обучението ни организираха специално за нас тридневен преход до съседния остров “Хорсшу” (Horseshoe), отстоящ на 60 км от базата.

На острова е запазена стара английска постройка, използвана преди около 30 години за подслон при научни изследвания. Имахме възможност да проведем няколко геоложки маршрути, които разкриха много интересни скални комплекси, все още недостатъчно добре изучени. Взехме представителна колекция образци от т. н. “Андийска интрузивна свита” за изследване в България. Получихме реална представа за начина на геоложка работа в суровите условия на Антарктика.

В дневника на хижата записахме и първите български имена. На връщане посетихме два много рядко посещавани острови – Лаготелерие и Пуркуа Па. Интересни не само с геоложкия си строеж, но и с девствената си природа. Хиляди пингвини “Адейли” са населили скалите по крайбрежието. От следващата година първият остров, като място от специален научен интерес, ще бъде забранен за посещения.

Времето продължава да е необичайно лошо за полети в началото на южното лято. Заедно с още 4-5 полеви групи очакваме всеки момент при първа пролука в облаците и мъглите, да отлетим за остров Александър. Чувстваме се здрави и отлично подготвени за предстоящата ни тежка тримесечна полева работа сред скалите и ледниците на острова.

Борислав Каменов
Христо Пимпирев

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.